Чужди ли са чуждите езици за Вас?

Zdravka Andreeva

Езикови хоризонти 4

Ако питате дали за мен са чужди чуждите езици – ще ви кажа, че ВЪПРОСЪТ Е ЧУЖД за сетивата и за разума ми, че много трудно би ми било без немски и други европейски езици в моята прекрасна и така преизпълваща ме професия на музиковедка.

И още нещо: не са чак толкова далечни времената, които май сме на път да позабравим, когато чуждите езици за нас – младите българи – бяха въпрос на оцеляване едва ли не. Благодарение на чуждоезиковите си познания ние бяхме завързали някакви неофициални чуждестранни контакти, които крепяхме грижливо. Ако не беше това – трудно щяхме да наваксаме присъединяването към общоевропейското развитие, а 1989 би ни причинила някакво мъчително пробуждане. Дори смея да поддържам една моя лична теория за това кои бяха най-важните фигури за началото на българския преход: преводачите. Историците сигурно ще подхванат тази теза един ден.
Сега обаче нещо като приказка.

Имало едно време един Д-клас с класна легендарната литераторка Гергина Тончева – може би най-дивият клас в историята на елитната софийска немска гимназия. Гергина Тончева се справила с трудния си клас, но вероятно и той с нея, защото сякаш я принудил да „избяга“ от немската гимназия в мечтите си: тя основала друго елитно училище – класическата гимназия за древни езици и култура. Гергина и днес е жива легенда, а гимназията й – люпилня за професори и артистични бохеми – е с мотото „Създай отбрани люде“от патрона Св.Константин Философ, един от двамата братя-създатели на кирилицата.

В моя Д-клас с петима приятели бяхме от най-лудите, защото всеки четвъртък в 1.30 през нощта слушахме поп-класациите на Радио Лаксембърг – единственият достъпен източник на информация за поп-музиката по света. Не искам да преувеличавам теглилата ни по комунистическо, но тогава наистина от никъде не можехме да си набавим информация за любимата музика. От никъде! Една радиостанция, една телевизия, по магазините – само съветски, български и социалистически грамофонни плочи – прескъпи при това.

По разни тайни пътища границите на България преодоляваше по някоя и друга винилова грамофонна плоча, която тръгваше да обикаля из градовете от ръка на ръка. И Баста кози!
След нощните ни „тайнства“ около Радио Лаксембърг ние пристигахме полуумрели на другата заран на училище и всички знаеха защо. В либералната ни гимназия с много учители-германци почти липсваха обичайните санкции за слушане на „морално разлагащата западна естрадна музика“.

Нощните ни сеанси протичаха така: всеки имаше тетрадка и записваше на ръка класациите докато слушаше радиото. После ги сравнявахме и уеднаквявахме. Нали се сещате, че нямаше никакви принт-медии, от които да ги прочетем? Нито Интернет, нито телевизия, и почти никакви други кина – освен социалистическите. А ние едвам поназнайвахме английски.

Мъчехме се да запишем и текстовете на песните – да разберем за какво ни пеят онези, дългокосите рошльовци от Запада. Седмици наред записвахме една и съща песен от единственото чуване в четвъртък по радиото: Диян – първи ред, Владо – втори, Миро – трети, Здравка – четвърти и така докато скалъпим целия текст. Имаше същински кошмари, като напр. Good vibration на Beach Boys, или Thick as a brick на Jethro Tull. Блъскахме си главите дни наред – начело с учителката ни по английски г-жа Големанова. Защото Good vibration ние чувахме от пращящите радиоапарати като „Goodbye, bration!“, а Thick as a brick като „Thick and Zabrick“. Горката г-жа Големанова, тя така и не можа да намери превод за тайнствената дума „bration“, нито пък откри географското понятие „Zabrick“.

А в задължителните от трети клас часове по руски пък превеждахме Висоцки и Окуджава. Докато през 1968 не дойде Пражката пролет и ние – типично по български – измислихме анекдот: „Защо в България няма събития като в Чехия? Защото техният президент се нарича Свобода. А нашият парламентарен шеф Трайков.“ За всеки българин игрословицата е понятна и смешна, но тя е лесно преводима и за небългарите. Нашият „оглушигелен“ в кавички ученически протест обаче не приключи само с игрословиците. Ние просто спряхме да произнасяме и дума по руски. Ей така си седяхме в часовете и си мълчахме – горди от самонадеяното усещане, че сме „чутовни революционери“ – като онези, дето ги мачкат танковете в Прага.

А знаеш ли, скъпи приятелю по света, на колко езика е писал писмата си напр. авторът на най-универсалния език Волфганг Амадеус Моцарт – още на 14 години?
А дали си готов да приемеш монетата от 1 евро, на която скоро ще се появи изсечен надпис на кирилица?

Скъпи Джон, Пол, Джордж и Ринго, покрай вас сега се оправям с английския и с компютъра!
Скъпо сем. д-р Хесе от Потсдам, благодарение на Вас вече цели 30 години разпознавам безпогрешно аромата на сутрешен немски дом, както и течението Югендщил /сецесион/.
Скъпи Джакомо Пучини, заради твоето Несун Дорма днес проумявам дори Пол Потс!
Скъпи Илф и Петров, благодарение на вашия хумор и на Великия комбинатор Остап Бендер изобщо успявам да се справя с живота в транзитиращата моя България.
Здравка Андреева
София, 01.09.2008 г.

    mehrsprachICH

    Ihr habt gewählt: Das ist unser Mehrsprachigkeitsbotschafter!

    11 Fragen zur Mehrsprachigkeit

    © colourbox.com
    Erfolgreiche Litauer und Deutsche erzählen über das Sprachenlernen, Sprache im Alltag und die Mehrsprachigkeit in Litauen und Europa

    SCHIRMHERRSCHAFT DES PROJEKTS

    copyright: Europäische Kommission
    Leonard Orban, Mitglied der Europäischen Kommission zuständig für Mehrsprachigkeit