Танц

Под седалките на зрителите нещо клокочи. Като че ли цял оркестър е заел мястото под трибуната за зрители. От процепите и пукнатините между седалките в ушите на зрителите проникват, разделени строго по групи инструменти, звуците на композицията на века – Le sacré du printemps на Стравински. Тоновете проникват в телата ни, превръщайки сякаш самите нас в инструменти, на които се свири тук. На празната сцена с лице към публиката стои танцьорът Ксавие Льо Роа, облечен в червен пуловер, и ни дирижира. Той отново и отново фокусира погледа си върху отделни зрители, все едно им подава тяхното включване в концерта на инструментите. При това тялото му се тресе от резки афекти и импулсивни движения. Разкъсано между мисловното очакване на музиката и последващото изпълнение в пространството на сцената, тялото му започва да танцува.

Като пръски във фино съгласувано взаимодействие между видеозаписи и театрални сцени въздействат танцовите поредици в представлението на Естер Саламон And then. Танцуването и движението в пространството тук се появява като движение на тела в общественото и политическо пространство, чиито промени след падането на Желязната завеса през 1989 година променят биографиите на хората и ги поставят както психически, така и физически в движение. Биографията на унгарската танцьорка и хореографка Естер Саламон се оглежда и пречупва през биографиите на четири други жени в хореографията й, които носят същото име като нейното. Петте жени на различна възраст и от различен произход образуват истинска мрежа „Естер Саламон”, която обхваща променливата и вълнуваща история на 20.век.

Разширено разбиране за хореография и движение

Le sacré du printemps на Ксавие Льо Роа и And then на Естер Саламон са две от десет продукции, които са поканени през февруари 2008 на Танцовата платформа в Хановер. С жури от специалисти като куратори, Танцовата платформа представя в ритъм от две години най-важните танцови продукции от Германия. И двете представления са образци за промените, които оставят своя отпечатък върху немската танцова среда от повече от десет години. Тези промени се отличават от една страна с разширеното понятие за хореография, която достига далеч отвъд ритмичното оформяне на движенията на тялото и по този начин отвъд границите на артистичната форма „танц” в по-тесния му смисъл. Така, Саламон хореографира не само движения, а и видео, думи и светлина. От друга страна с това се свързва разширяването на разбирането за движение. Танцовото движение вече не се разглежда като естетично оформено и плавно изпълнено движение. Много от съвременните хореографи по-скоро отправят фокуса си към социалното движение, което свързва телата на сцената с телата в общественото пространство.

Обществените промени променят танца

Фактът, че при много от показваните танцови представления въобще вече не се танцува, не може да бъде повече от повърхностна констатация. Това, което на повечето зрители се струва като липса, при по-точно наблюдение се оказва размножаване на възможностите за движение и на контексти, в които движението на тялото играе роля. С навлизането на 20.век класическият балет се възприема като нещо закостеняло и е изложен на критика от страна на „свободния” танц. 100 години по-късно отново се осъществява промяна на понятието за танц. Миграционни течения, възникнали от глобализирането и бедността, разтварят нацоналните граници. В широки части от Западния свят новите дигитални медии позволяват комуникация с най-отдалечените места. Движението, гъвкавостта и мобилността се превръщат в норма за нашия глобализиран свят. Не можем да избягаме от сексуализираните и мощни тела, засипващи ни от всяко телевизионно предаване и всеки рекламен плакат.

Поставянето на тялото в общественото пространство изведнъж надделява над неговата автономна подвижност. Разбирането на тялото като пресечна точка към други обществени практики на тялото и различни (телесни) култури превръща тялото в поле за обществени конфликти. При това на танца като форма на изкуството се дава изключително висока оценка, що се отнася до неговата обществена функция и значимост. Промените в понятието за танца значи са последствието от променените обществени условия, при които се случва танцът и върху които танцът реагира, защото те образуват рамката и материала за неговото изкуство. Мит на модерността е, че това изкуство се основава единствено върху чистите автономни движения.

Нови задължения

Във времена на отменени социални задължения, артистичното дуо Томас Плишке и Катрин Дойферт търси нови възможности за постигане на нова обвързаност между хората посредством хореографията. Тяхната и в Хановер показана работа directory: Tattoo се опитва да създаде ситуация, в която чрез точни взаимни наблюдения на танцьорите помежду си, както и на зрителите, се постига една интензивно почувствана общност.

Когато Изабел Шад при своето представлениеStill Lives – Hannover кани жители на Хановер на сцената, за да сблъска техните прости групови движения със записани интервюта, в които хора на улицата трябва да опишат картина, се образува моментна снимка на града и неговото настроение.

Фау А. Вьолфел и неговата група Нойер Танц ни показват в 12/ …в лявото задно огледало на паркинга на Уулворт полирани бисери на популярното забавление, които достигат от красиви певчески изпълнения до малки хореографски форми. Но лакираната повърхност на нашата медийна култура се обръща неизбежно срещу самата себе си, когато става ясно, че при продукцията става въпрос за радиопредаване на британски военен канал, който изпраща всички хубави поздрави и пожелания до войниците си в Ирак. Всички назовани работи позволяват погледа както към тялото, така и към движението и с това позволяват промененото възприятие на неговите обществени практики.