Автобиографични комикси

Докато комиксите все още били причислявани към сферата на тривиалната литература и се считало, че запълват предимно нуждaтa oт забавление, за автобиографичните истории нямало място в тях. Защото погледът върху собствения живот по необходимост трябва да е реалистичен – иначе предпоставките за втобиографичност не биха били изпълнени. Затова рисуваните автобиографии се появяват като един вид естетически еманципационен сигнал и не е учудващо, че в скептично настроеното към комиксите немскоговорящо пространство съответното им развитие започва по-късно отколкото в Съединените щати или във Франция. Важна роля за това изиграват двама автори на комикси Flix (Felix Görner) и Mawil (Markus Witzel). В комиксa Held (издаден 2005 г.) Flix освен че разказва за настоящето си, започва да измисля и живота си занапред, чак до момента на смъртта, a за комикс-поредицата Heldentage Heldentage (2006 г.) избира най-стриктната форма на автобиографията – дневникa, като работи по предварително определен формат – не повече от една страница на ден. От своя страна Mawil във Wir können ja Freunde bleiben разказва, изхождайки от детството си, прекарано в ГДР, за собствените си първи стъпки в любовта и така избира за тема един малък (и все пак важен) откъс от собствения си живот.

До голяма степен автобиографичният жанр при комиксите се налага на международно ниво едва през 90-те години на миналия век, но корените му са положени в американския ъндърграунд тридесет години преди това. Robert Crumb, както и Clay S. Wilson избират собствените си житейски обстоятелства за фон на своите комикси, за да могат да разказват по-личностно и ангажирано. Във Франция предимно художниците- графици на издателство L’Assoсiation са тези, които популяризират автобиографичните комикси - особено David B с шесттомната си поредица Die heilige Krankheit разказваща за болния му от епилепсия брат и Marjane Satrapi, която с Persepolis Persepolis постига най-големия успех за новопоявилия се жанр; Lewis Trondheim пък публикува комикс-дневници, а Joann Sfar - автобиографичните си дневници.

Trondheim оказва голямо влияние върху Flix, докато Mawil, както и Andreas Michalke, берлински художник, отдаден на пънк-сцената, видимо се вдъхновява от американския ъндърграунд. За Германия по-важен отколкото за другите страни се оказва поджанрът комикс-репортаж, постигнал подем с американеца Joe Sacco през деветдесетте години на миналия век. Берлинската художническа група ,, Monogatari”, към която принадлежи и Mawil, както и Ulli Lust, Kai Pfeiffer, Tim Dinter und Jens Harder , създава особено активни сподвижници на тази особена форма на автобиографията. Заедно те издават през 2001 г. книгата Alltagsspionage Alltagsspionage с комикс-репортажи от Берлин. През 2005 г. Dinter и Harder заедно с Jan Feindt вземат участие в проекта Cargo, който с подкрепата на Гьоте-институт изпраща израелски художници на комикси в Германия и немски в Израел, за да илюстрират своите впечатления от двете страни. Друг берлинчанин - Dirk Schwieger, публикува през 2007 г. своите впечатления от Токио в Moresukine , предшествани от самиздатската автобиографична серия Ineinander (2000 г.).