Авторски комикси

Разпространилото се през 90-те години понятие ,,авторски комикс” се основава на една аналогия: продукции в киното, при които режисьорът пише и сценария и взема повечето от артистичните решения, се наричат ,,авторски филми”. Има и друга аналогия разбира се – литературата. По нейната логика авторският комикс е илюстрирана история, при която сценарият, рисунките и евентуално оцветяването са дело на един и същ автор. Както и при филмите с представата за ,,авторски” се свързват по-високи артистични изисквания, по-индивидуална форма на разказа, по-лична, често автобиографична тематика, както и една независима индустрия, която е встрани от мейнстрийма.



Ориентираната към пазара масова продукция на Дисни, на ,,рисувателните” фабрики за супергерои и манга са били и все още са американски и японски феномен, но илюстраторите от американския ъндърграунд и преди всички Robert Crumb, са тези, които през 60-те години започват да разказват ежедневни и автобиографични истории, да намират нестандартни, ,,луди” рисувателни техники и форми на разказа. Вследствие на това през 80-те и 90-те години се развива една нова форма с дължината на роман или така наречените „графични новели“.

В Европа, където никога не е имало такова строго разделение на производствения процес (отчасти, защото постигналите най-голям комерсиален успех продукции са често именно авторските комикси), терминът, използван за този вид комикси през 70-те и 80-те години не е ,,авторски”, а ,,комикси за възрастни”. Основни фигури, работили в тази насока, са преди всичко художниците, свързани със списанието Schwermetall (като Moebius и Philippe Druillet), но също и по-малко известните тогава немски автори на комикси (Matthias Schultheiss или Chris Scheuer).

През последните години в Германия интересът към понятия като ,,авторски комикси” и още повече към ,,графичните новели” е свързан не толкова с комикс-мейнстрийма, а много повече с едно завръщане към разказваческата същност на комиксите. Младите художници като Arne Bellstorf, Tim Dinter, Jens Harder, Sascha Hommer, Line Hoven, Claire Lenkova, Mawil и Kati Rickenbach разказват в своите комикси делнични истории за пубертета, флиртуването, първата връзка, за заплетените взимоотношения в семействата или използват рисуваните истории като инструмент за кратки репортажи. При това в своята работа те са по-ориентирани към американската традиция на разказване, отколкото към по-скоро графичните и лирично- редуцирани творби на немския комикс-авангард от 90-те години (откъдето произлизат техните академични учители като Atak, Anke Feuchtenberger или Martin tom Dieck). Има и автори (като Ulf K.), които са по-силно свързани с франко-белгийските комикс-школи, като ,,nouvelle ligne claire”, други се отдават на стилове по-близки до фанзини (fanzine) и ъндърграунд сцената (като Calle Claus), трети пък се опитват да се наложат в трудния пазар на развлекателните ,,комикси за възрастни” (като Horus, Reinhard Kleist oder Uli Oesterle). Подразбира се, че младите, неутвърдили се художници на комикси обикновено сами пишат текстовете и правят рисунките си. А пък понятия като ,,авторски комикси” или ,,графични новели” са по-скоро средства за класификация и маркетинг, с които се цели да се отстрани някогашният долнопробен имидж на комиксите.