Авангард

Парадоксално е, но съществуването на немски авангард при комикситe се дължи преди всичко на една държава, която по идеологически причини е била против тях – ГДР. Не че там не е имало комикси, но те били означавани като ,, разкази в картинки” и били толерирани само, за да бъдат един вид конкуренция на западните комикси. Именно това недоверие предизвикало интереса на източногерманските творци, и непосредствено след промените през 1989 г. четирима от тях - Anke Feuchtenberger, Henning Wagenbreth, Holger Fickelscherer и Detlef Beck основават артистичната група ,,PGH Glühende Zukunft”, която се превръща в център на берлинските комикс-авангардисти. Особено впечатляващо било тяхното връщане към естетиката на експресионизма, което в чужбина се приело като ,,типично немско” направление в изкуството на комикса и предизвикало международен интерес.

Във Федерална Република Германия на комиксите се гледало по-благосклонно, но и там нe били приемани като нещо сериозно. Затова и илюстраторът-експериментатор Hendrik Dorgathen от Мюлхайм се чувствал като в задънена улица, преди да се появи този ,,креативен тласък” от Източна Германия и обществеността да разбере, че има такова нещо като авангарден комикс. Скоро обаче „PGH Glühende Zukunft“ се разпада и освен Anke Feuchtenberger, която заедно с писателката Kathrin de Vries става известна с историите за Hure H, никой от другите не остава верен на комиксите. Както Feuchtenberger, така и Wagenbreth днес преподават в немски художествени университети и упражняват голямо влияние върху младото поколение комикс-художници, подобно на своите колеги Dorgathen, Martin tom Dieck и Atak (Hans-Georg Barber). В тези художествени университети се предлагат и възможности за първи публикации, така че младите комикс-художници могат да изпробват своите способности, а през последните години особено Хамбург и Берлин са създали множество таланти, които са успели да направят пробив и в сферата на издателствата, като например Arne Bellstorf, Line Hoven, Sascha Hommer и Barbara Yelin.

Създаденото през 1984 г. комикс-списание Strapazin e важен форум за немския комикс-авангард. В него силно се представят швейцарски илюстратори като: M. S. Bastian, Thomas Ott, CX Huth и Anna Sommer. Тези творци нямат връзка толкова с немската естетическа традиция, колкото с американския авангард, с художници като Gary Panter или Art Spiegelman. Но например в колажираните истории на Anna Sommer и в литографиите на Оtt отново са използвани специфични средства от европейските течения на изобразителното изкуство: техни образци са John Hartfield, Max Ernst, Frans Masereel и James Ensor.

Други представители на немския авангарден комикс са берлинчанина Jens Harder, Markus Huber от Хамбург и Ulf K. (Ulf Keyenburg) от Дюселдорф. През 90-те години те развиват свои индивидуални ясно открояващи се стилове като директно противопоставяне на френските традиции в комикса, а графичните им изобразителни формати донякъде са свързани с необичайни теми: в своите комикси Harder разказва историята на еволюцията, а в най-известните истории на Ulf K. главен герой е смъртта. Като резултат двамата, заедно с Markus Huber имат по-голям успех в чужбина отколкото в Германия, а за почти всички споменати авангардисти важи правилото, че се радват на по-голяма известност в областта на илюстрацията, отколкото в собствения им бранш – комикса, защото там успяват да печелят необходимите им пари, за да продължават с експериментите си.