Хумористични комикси

Това че в Германия смешните рисувани истории имат по-различен статус от този, какъвто имат във Франция, Италия или Испания, е резултат на големите немски традиции в хумористичното рисуване. В началото на 20-ти век, докато в другите европейски страни тепърва откривали и въвеждали този нов жанр, създаден в Съединените щати, в Германия съвсем не се изпитвало допълнителна нужда по отношение на тези рисувани забавления. С карикатурите и рисуваните истории на такива световноизвестни издания като Fliegenden Blättern, Münchner Bilderbogen, Simplicissimus или Neuruppiner Bilderbogen предлагането било като че ли повече от достатъчно. В тези периодични издания, където се критикувала политиката и се осмивало висшето общество, немските читатели намирали един вид по-зряло забавление и се чувствали твърде обиграни в тази материя, за да се заинтересуват от нещо толкова просто и непретенциозно като комиксите. Ето защо в началото в Германия комиксите не били приети с особен ентусиазъм.

Първият успешен немски комикс е хумористичната поредица Vater und Sohn от e. o. plauen (Erich Ohser), ), публикувана между 1934 и 1937 г., но за разлика от излизащите по същото време френски комикси формално тя била ориентирана много повече към традиционните книги с картинки. Във Vater und Sohn почти липсват текстови елементи, а така се губи характерната връзка между рисунък и шрифт, която отличава комикса от другите форми на графично разказване.

По-късно, през 60-те години, Robert Gernhard създава за сатиричното списание Pardon своята комикс-поредица Schnuffi, която представлява една нонсенс-история от чист вид, нарисувана в подчертано небрежен стил, за да изглежда възможно най-непретенциозно и да отговаря точно на съществуващите тогава представи за комиксите. Двамата му колеги F. K. Waechter и F. W. Bernstein (Fritz Weigle) се ограничават в класическата форма на рисуваните истории, както и в единични хумористични рисунки, на които, разбира се, липсва характерната за комикса последователно- разказвателна структура. Все пак от групата франкфуртски сатирици, сформирана от Gernhardt, Waechter и Bernstein, произлизат впоследствие едни от най-важните художници на хумористични комикси: Hans Traxler, Clodwig Poth, Bernd Pfarr, Achim Greser и Heribert Lenz. Най-вече Poth и Pfarr спират да използват комикса само като средство и елемент на пародията, а започват да развиват и други негови специфични възможности.

Вследствие на това техните работи се превръщат в образец. Социално-критичните комикси на Poth вдъхновяват творци на комикси като Gerhard Seyfried, който през 70-те години се превръща в комикс-хроникьор на младежкото протестно движение; Marie Marcks и Franziska Becker, които със своите истории се посвещават по един хапливо-хумористичен начин на женската еманципация; Ralf König, който прави същото по отношение на гей-движението, както и Volker Reiche, който по-късно заедно с Strizz става един от най-значимите художници на комикс-поредици. Смесицата от абсурден хумор и силно индивидуален стил на рисуване на Pfarr намира особено сполучливо продължение въвWerner на Brösel (Rötger Feldmann) а също и в комиксите на Walter Moers. Käpt’n Blaubär, създаден по образа на един герой на Moers и Ottifanten от Otto Waalkes се превръщат в два извънредно популярни немски вестникарски комикса, а специално за Berliner tageszeitung Thomas Körner (alias ©Tom) създава поредицата Touché, която налага нови стандарти за немските хумористични комикси.

След началото на новото хилядолетие се утвърждава нова генерация комикс-художници, поддържащи един опростен стил, който среща интерес далеч извън обичайните кръгове на комикс-читателите. Между тях са FIL (Philip Tägert) и австриеца Nicolas Mahler – и двамата майстори на нонсенса. Най-голяма популярност обаче достига стартиралата първоначално в интернет поредица Nicht lustig от Joscha Sauer, както и комикс-серията Shit Happens! от Ralph Ruthe. Авторите на тези комикси не се стремят да разказват сатирични истории, а забавляват с игри на думи и ситуационен хумор, който е част от традицията на комедийното илюстриране, но не и на карикатурата. Така немският хумористичен комикс прави окончателното си скъсване с традицията.