Чeтенето в България и Германия

Bild Medien
Bild Medien
Откриването на печатарската техника от Гутенберг направи възможно масовото разпространяване на книгите. Така започна "демократизирането на знанието“. Още преди Гутенберг в историческото развитие на четенето настъпва процес на развитие, който се отразява на начина на четене. Развива се и придобива значение индивидуалното четене, противно на четенето в група, „тихото“ четене за разлика от четенето на глас и пред други. Разпространението на индивидуалното четене в България и Германия бива еднакво оспорвано: да можеш да четеш (а след това - и да пишеш) е представлявало дълго време привилегия и е било оценявано от политическите и културни елити като „опасност“. Днес четенето все още има политическо и социално измерение. Но днес да можеш да четеш е по-малката „опасност“ – днес загрижеността е по-скоро около това да-не-можеш-да-четеш
С настъпването на модерните комуникационни технологии и дигиталната преработване на информация цялата ситуация се промени и продължава да се променя. Палитрата на носителите на информация се разшири/разширява, начинът на обогатяване и възприемане на информация и знание става по-разностранен. Обществените и частни организации, които се занимават с набавяне на книги и информация, работят в динамиката на променената медийна ситуация и на променящото се медийно общество и общество на преживяванията. Теоретиците на медиите и комуникациите, изследователите на четенето, училища, библиотеки и издателства разбират и поставят четенето и книжната култура в медийното общество в тяхната най-широка взаимосвързаност. Дискусията е многопластова: нито превъзнасянето на дигиталния свят на информация и края на книжната култура, нито насочването към опасностите на информационната култура могат да важат като удовлетворяващи отговори. Отделните активности за подкрепяне на книгата и четенето в България трябва да бъдат обединени.
През 2006 година се състоя една първа национална концентрирана проява в това отношение – в библиотеките, на панаира на книгата в София и в други институции. Българските съюзи на издателите и на библиотеките са насочили усилията си - заедно с институциите взeмащи решения – към дългосрочни стратегии за целенасочено насърчаване на културата на четене. С тематичната сбирка “Култура на четенето” и поредицата от мероприятия „Четенето-инвестиция в бъдещето“ Гьоте-институт София иска да предложи дискусионни статии, инициативи и опит от Германия по темите свързани с книгата, насърчаването на четенето и насърчаване на литературата.

Гьоте-институт България, януари 2007
пишете ни: lib@sofia.goethe.org

линкове към темата:
Асоциация Българска книга 
Съюз на библиотечните и информационни работници