Записани спомени

От серията: Ден на републиката, Сараево, 29 ноември 1989 г.


Milomir Kovačević: „29-ти ноември е дата, свързана с трайни спомени за всеки, който е израснал в Югославия – Ден на републиката. Фотографиите са правени през 1989 г. в Сараево. 'Втората Югославия' съществуваше вече 46 години, една система, която тогава беше към края си. Както изискваше ролята ми на визуален хронист на града, трябваше да уловя неговата атмосфера. Витрините на магазините винаги бяха празнично украсени на този ден. А сега на разстояние от четири-пет километра, от единствения универсален магазин до стария град, по витрините можеше да се усети нуждата на хората да продължат да вярват в старите символи и същевременно се чувстваше тягостното настроение, което тегнеше над всички нас.

От серията: Тито по време на войната, Сараево, 1992 г.
Аз съм роден и израснал в ерата на Тито. За мен и моето поколение неговото име бе синоним на мира и общността на югославските народи. Портретите му бяха навсякъде – в училища, кметства, магазини, на площадите. С идването на власт на националистическите партии започна нова епоха, но в началото на войната в Сараево все още имаше много портрети на Тито. А после същите армии, с чиято помощ той се държеше на власт, започнаха да рушат неговите портрети.

От сериите: Пионерите на Тито, Сараево, 6 април 1989 г.
и Малките войници, Сараево, 1992 г.

На 6-ти април, годишнината от освобождението на Сараево, се полагаха цветя в памет на жертвите от Втората световна война. С гордост носехме шапката с червената звезда, радвахме се на мира и на югославския дух, който не правеше разлика между нациите. На този ден през 1989 г. наблюдавах как млади пионери полагат цветя пред бюста на Веселин Маслеша, писател и герой от Втората световна война, чието име носеше тяхното училище. Малко по-късно отидох в това училище и снимах всяко пионерче пред една рисунка в чест на Народната армия, която гарантираше мира и ненакърнимостта на югославските граници. Всички бяха щастливи и горди. Никой не подозираше, че скоро всичко щеше да се промени.
Трудните условия, при които живееха децата на Сараево през войната, не им пречеха да си играят. Техните герои вече не бяха от анимационни филми, каубои или индианци, а техните бащи, по-стари братя или съседи, които се биеха на фронта. Пушките им бяха дървени, бронежилетки си правеха от кашони, а оръжия от стоманени тръби. Те стояха на пост, правеха си убежища и униформи с надпис „детска полиция”. Но за моята фотографска серия те взеха оръжията на бащите си. Някои от тях наивно имитираха позите на възрастните си образци. В това те намираха нещо като закрила.
Фотографиите бяха направени на същото място, както и серията с младите пионери. Интересно беше да се замисля, доколко условията на живот, идеологията и ежедневието се бяха променили за тези три години. Децата от времето на войната вече бяха част от един друг свят – негови жертви, а може би и негово бъдеще.“

 

Миломир Ковачевич
роден през 1961 г. в Чайниче, Босна; живее в Париж, Франция

Ковачевич започва фотографската си дейност още като студент в Сараевския университет в рамките на CEDUS (Център за социална дейност към Сараевския университет). Оттогава той документира културния живот в града, а от 1990 г. проследява социалните промени в страната. През 1998 г. е отличен с наградата на Фондация CCF за работата си за живота в югославски затвори.

Самостоятелни изложби:
Sarajevo, ma ville, mon destin, Espace photographique de l’Hôtel de Sauroy, Париж, Франция, 2012 г.; Le cœur invisible, Le Petit Trou, Париж, Франция, 2007 г.; Souvenirs de Sarajevo, Cloître Saint-Louis, Maison des arts contemporains d’Avignon, Авиньон, Франция, 2004 г.; Sarajevo 1992–1995, Centar za kulturnu dekontaminaciju, Белград, Сърбия, 2001 г.; Tito in War, Galerie Collegium Artisticum, Сараево, Босна и Херцеговина, 1993 г.

Групови изложби:
Sarajevo, ma ville, mon destin, Espace photographique de l’Hôtel de Sauroy, Париж, Франция, 2012 г.; Le cœur invisible, Le Petit Trou, Париж, Франция, 2007 г.; Souvenirs de Sarajevo, Cloître Saint-Louis, Maison des arts contemporains d’Avignon, Авиньон, Франция, 2004 г.; Sarajevo 1992–1995, Centar za kulturnu dekontaminaciju, Белград, Сърбия, 2001 г.; Tito in War, Galerie Collegium Artisticum, Сараево, Босна и Херцеговина, 1993 г.