Записани спомени

Записани спомени

Историята е предмет на една конструкция, чието място е не хомогенното и празно време, а изпълненото от сегашното време.
Валтер Бенямин, Понятието за история


Минало и спомен

Да си спомниш за по-новата история винаги е било рисковано в Югоизточна Европа. Конфликтното, белязано от войни и вражди минало си остава и до днес преграда пред сближаването и все още обременява емоционално актуалните политически конфликти. Чрез „устната история” – разкази на родители или баби и дядовци – то си остава семейна травма за мнозина. Животът с миналото е много труден и често се превръща в опасно кипящ подмол, защото неосмислени, последиците от конфликтите стигат до сърцето и душата. Неовладените спомени закриват погледа към другата страна и то именно към приликите, пречат на разбирането, че другите, а това значи съседите, имат подобни преживявания и също така не могат да загърбят собствените си травматични спомени.

История и култура

В най-добрия случай националните наративи формират желание за интеграция вътре и разграничаване навън. Те разказват „историята” успоредно с идеологии и практикуват интереси, те създават национални митове, а не „истини”, те конструират национален образ, който се самоласкае и по всяко време може да бъде призован и използван.

Разбира се изкуството не е рай, който не може да бъде корумпиран – всеки тиран си има свои услужливи портретисти, придворни поети и композитори. И въпреки това изкуството винаги е било носител на отпор, на недоволство от това, което е – то може да е породено от липсата на свобода на изразяването и нейната принципна откритост спрямо различни тълкувания, от неговата пригодност да открива нови гледни точки и да не отхвърля дори крайно противоположни възгледи, а даже да ги предизвиква.

Европа. Югоизточна Европа – записани спомени

По инициатива на Гьоте-институт кураторката Констанце Вике с подкрепата на директорите на Гьоте-институтите и куратори от участващите в проекта страни от Югоизточна Европа потърси творци, чиито работи са посветени на темата „Спомен”, разглеждат в тях белязаната от превратности история на региона и осмислят минали и актуални конфликти в Югоизточна Европа.

Резултатът е изключителна сбирка от творби (фотографии, видеа и инсталации), които конфронтират посетителя с различни нагласи, подходи и оценки; една изложба без аналог в Европа; едно наслагване на различни спомени и практики на спомняне; една изява на подбрани творци от Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Кипър, Македония, Молдова, Румъния, Сърбия, Турция и Хърватия в обща изложба.

Най-напред изложбата бе показана от май до септември 2013 г. в Музея на фотографията в Брауншвайг, преди да поеме на турне в Югоизточна Европа и – така поне се надяваме – да се превърне в стимул за други творчески прояви във връзка с нашата обща европейска история.