Смелостта да си спомним

Родина

Подбор от стихотворения на Татяна Громача, поетеса от Истрия, в превод на Моника Янева.

Родина

Мръсен път, изоставени, разграбени квартири, бедняци и крадци, тихи самоубийства.

Болести, нечист произход и неправилни размишления, натиск и потискане,

Повърнато на пътя, дупки, разруха, мръсотия, дебели кондуктори с широки

вратове, грубост, враждебност, подчинение и презрение, отвращение.

Отхвърленост, враждебност, липса на култура, непрактичност, неефективност.

Да смажеш, да унижиш, да убиеш, да унищожиш различното.

Лъжа и послушание.

Апатия, послушание.

Демони

Демони на семейството, най-страшни, тъмни демони.

По време на Бялата Коледа.

Страхове, страхове от демоните на семейството, омраза към корените, омраза към собствената ти кръв, към рода ти.

Строшена нощна лампа, дюшек прогизнал от кръв, дървеното легло разглобено на части прилича на ковчег сега,

и чака.

Щастливи убийци

Кристално ясна нощ, пътуване с кола.

Ледена нощ, която целува студа и сланата.

Напуснахме горящата къща, оставихме зад гърба си

виещ се пламък

Озарил чистото звездно небе.

Идеална форма на съществуване

Да клекнеш, да се наведеш. Да бъдеш по-малък отколкото си.

Да бродиш по земята като отшелник, като просяк,

Лишен от отличителни белези и багаж.

Да бъдеш невидим. Да пълзиш, молейки за помощ, да!

Да не привличаш върху себе си внимание.

Да не заемаш място, да не пречиш на други живи твари,

Свит в ъгъла сякаш без видим признак за живот.

 

Ние

Те искат изповед

Само изповед и покаяние

И когато почувстват горчивина и болка

За кратко като че се успокояват.

Седя до прозореца на дървена пейка,

Намерена в склада за стари мебели.

Някой със сигурност и за нея би ми завидял

До краката ми лаврови клонки и розмарин,

Набрани в неделната разходка край морето,

там където човекът спеше в колата.

Може би беше мъртъв?

Минутите и часовете прекалено бързо отминават.

Само чайките бавно кръжат по небето

С безумно разперени крила,

Предвещавайки катаклизъм

болест, глад, бедност и смърт.

И въпреки това изпитваме радост.

 

Зимна картичка

Зимна картичка.

Така се казва новелата, която ще напиша.

Ще отида там, ще прекарам седмица-две в този град.

През зимата, разбира се.

Всичко ще е затрупано от снега.

Ниските, порутени къщи,

Улиците и мостовете.

Реките ще бъдат заледени.

Тук-таме - дупки в леда, пробити от рибари

По крайбрежието.

Двама рибари в лодка

Един о друг опрели гръб.

Ще сложат тенекия на дървеното дъно

Ще запалят огън, за да се сгреят.

Заснежени царевични ниви.

Острите стъбла

Надничат от замръзналата земя.

Празни дворове.

Ниски, храстовидни дървета.

Привечер

В дъното на градския парк ще светне лампа

в жълтата къща, зад златния павилион.

Пусти селски пътища.

Някакъв самотен колоездач

Къщички в далечината, снежни полета.

Старици загърнати в шалове.

Равнина.

Лепкавият уют на меланхолията.

Дървени стълбове.

Слаба, мъждукаща светлина.

В далечината – кучешки лай.

Мрак.

 

Там

Все още там са

Къщурките с прозорците строшени

Вратите зейнали

С дъски зачукани

Туберкулозни дворове.

И селски къщи в тях с балкони

под които се събират котки.

Очаквам да се появи жената със аления пеньоар

И да им донесе хляб надробен във мляко

Както прави

От години,

а после псува и се скрива в нужника на двора

Улицата с гарата е същата.

Както и по времето, когато я рисуваше Милан Щайнер.

И синагогата е тук

Зад парка,

Срещу кафенето, там където бомба беше хвърлена.

Във сутерените

Угасват тихо светлините.

А в домовете на избягали, изчезнали, убити

Царува призрачната пустота

Отмина още една война,

На нейните наемници, на нейните слуги

И днес, превили гръб, се кланяме.

 

Мирис на хумус

След пътуване

Като след разврат.

Пустота и празнота

Угризения на съвестта.

Отново на собствена земя,

Където продължават неразбирателството и разногласията.

Болка като кукувиче гнездо свито в гърдите.

Мирис на плодороден хумус – топъл и влажен,

Еротичен като миризма на кръв.

Носена от ирационалност и страст,

От самота и заблуди

С рядкото постоянство

На съществуването.

 

Краков, 1989

Предполагам, че това усещане за единение бе предизвикано от архитектурата.

От вятъра около двореца Вавел.

От квартала, от който струеше хладният дъх на миналото.

От редиците хора, които чакаха за водка…

Какво всъщност се случи с мен и Полша?

Купих си кехлибарен пръстен прекалено голям за моята несвикнала ръка,

Кожено яке от жена на улицата.

Непознат поляк ми подари виолетки,

След като смирено бе коленичил в катедралата.

Всичко ми изглеждаше като поличба, всичко.

Всичко си струваше да бъде запаметено, да се запази

И изсъхналите виолетки стояха в чекмеджето години наред.

Днес знам, че трябва да изхвърлям вещите.

Да не съжалявам за нищо, да втвърдя сърцето си.

Да не мечтая за Краков.

 

Нова Градишка, Окучани, Новска

Нова Градишка, Окучани, Новска.

Злото, което войната донесе

Още е там, не е изличено, не е забравено

Броеници от къщи по пътя ужасяващо празни

Прозорците запечатали лица на хора

Заети с домакинската работа

Дете и майка му носи кекс.

Къщи направени на решето от шрапнели.

Къщи с огромни дупки от снаряди.

Парчета найлон като паяжина затъкнали дупките

 

Детство

Горчивите утрини със заводски комини,

Факлите на рафинерията, които изригват страх и възбуда

Мирис на река и опарване от коприва,

Пенестите шапки на глухарчетата,

първите грехове на ранното детство…

Пастир, който с камшик подкарва стадото,

Коминочистач, стърчащ от комина.

Ято врани в короните на сливите.

Дебелата ръжда на товарните кораби

Люлка под големия орех.

 

Нощ в черната гора

Слънцето е вече край гората

Черна като въглен.

Блата, напъпили върби.

Къща с потрошен покрив

И разбити прозорци

Преливат се пространствата,

реките.

Няколко държави смених тези дни.

Толкова хора преминаха през живота ми.

Успях ли да ги нараня така че

За кратко да ме помнят с лошото?

Складове за дъски, тухларници, стари оръжейни складове

Бях злобна,

и се контролирах трудно.

Във всекидневното общуване

Изричах толкова ненужни думи

Безсмисленото бръщолевене е най-голямото престъпление на интелектуалците

От двайсети век,

пише Чеслав Милош.

Слънцето залязва зад черната гора.

Къщите подобно на малки скулптурни композиции

Са пръснати в подножието на зеления хълм.

Ще ми се смеят

По-злобните от мен

заради идеализма и откровеността.

Не мога да оцелея в свят

В който някой дебне зад гърба ми.

Реката влачи изгнили клони,

Хълмовете се разливат на вълни по земята.

Тържествен парад на дървета по склоновете.

 

© Radenko Vadanjel
Татяна Громача от Хърватия
Татяна Громача, род. 1971 в Сисак/ Хърватия, живее в пристанищния град Пула (Истрия); следва сравнително литературознание и философия в Загреб (завършва 1995); пише литературни репортажи, рецензии за книги и статии на културни теми за междувременно закрития легендарен хърватски седмичник „Feral Tribune“; от 2008 колумнистка и репортерка на културни теми за ежедневника „Novi list“; свободно практикуваща писателка (лирика, проза и есета); издава много книги, някои от последните - Bijele vrane – priče iz Istre, сборник документална проза, (Загреб, 2005); Crnac, кратък роман, (Загреб, 2004); Nešto nije u redu?, стихосбирка, (Загреб, 2000), подбрани стихотворения излизат на немски език под заглавие Нещо не е наред? в издателство “Танхойзер”; 2001 получава за тази стихосбирка стипендия на Академията на изкуствата в Берлин.

 

Превод Фабян Хафнер
Фабян Хафнер, род. 1966 г. в Клагенфурт/Австрия; 1984/92 следва немска филология и славистика (словенски език) в Грац и Клагенфурт, магистър д-р; пише на двата езика в провинция Каринтия немски и словенски; превежда на немски език художествена литература от словенски, хърватски и сръбски; литературовед, издател; от 1998 г. работи в Института “Роберт Музил” за литературни изследвания към Университета в Клагенфурт; превел е 32 книги, предимно лирика (Кайетан Кович, Маруша Кресе, Ана Ристович, Томаш Шаламун, Мая Видмар, Дане Заич, Урош Жупан ); отличен с научна награда на Австрийското дружество за германистика (2006 г.); награда за преводачи “Петрарка” (1990 г.), Австрийска държавна награда за литературен превод (2006 г.), награда за европейска поезия на град Мюнстер (2007 г.).