Смелостта да си спомним

Тук съм

  • Read in Turkish by the author
    Sie benötigen den Flashplayer, um dieses MP3 zu hören.
  • Poems by Gür Genç
    Sie benötigen den Flashplayer, um dieses MP3 zu hören.

Стихотворения на поета от Кипър Гюргенк Коркмазел в превод от турски на Азис Шакир-Таш.

Тук съм

Тук съм –

ако ме докоснат, ще се преобърна и разлея

като някаква бутилка вино с тапа, паднала навътре.

 

Ти и всички (даже той) ме изоставихте,

в капан съм

тук, на този тесен остров, в примка,

без любов и мир.

 

Тази вечер

с глътнатия в детството ми сетен грош,

изпаднал чак сега от мен, си купих китка теменуги

харчих..., бях похарчен... и влечуго си останах...

 

Кучета и котки се събират, от телесната ми топлина привлечени,

и тлъсти плъхове, мухи, войници чакат

падащия им се пай.

 

Никозия

Ти, Никозия, примами ме с о-ста-ва-ни-я на страната ти...

 

С хашиша свикнах покрай развалените усти,

под примирените фурми, намиращи се в разделените ти дворчета.

В арменско гробище, което бях приел за дом, нощувах

и самата Изабел от Ибелин* сънувах.

Размених достойнството си за изхвърлен от бардак дюшек

и скелет на закупено на старо колело от двадесет и осма.

Въпреки че според възрастните улиците ти миришат на жасмин,

аз чувствах само дъх на милитаристична пот и рани.

Да можех да накарам сива чапла с V-образна шия, по-бяла

от повяхналите ти моми да кацне във вонящите ти долове, но не успях.

 

Прекалено дълго задържа зад зъбите си името ми ти, Никозия, изплюй го вече...

 

2006

* Изабел от Ибелин (1241-1324) - царица на Кипър, съпруга на Хю III, царувал от 1267 до 1284. Б. пр.

 

Целуни смъртта

Целуни смъртта! Целуни я, че да разцъфтят азалиите върху устните ти;

радостна китара да засвири просто;

майка някаква да се побърка;

а баща на колене да падне;

и за теб животът с мирис на напудрени новородени да остане

и за вас – животът с кръв, процеждаща се

от една във вената опряла стъкленица за сълзи.

 

Целуни смъртта! Целуни я, че да почне

едно великолепно празненство от люлката до гроба.

С доволството от спомена плътта да промени цвета си

и да се набръчка.

Да снимам с камерата си смъртта си

и затуй, че я показвам чисто гола на забавен кадър,

със стряскаща ви слава

да стана славно за резил.

 

Целуни смъртта! Целуни я, че от мен до теб да стигне едно безеритроцитно ехо;

в наследство приеми божественото равновесие на бунта.

Хайде, още мъничко усилие! Целуни я, целуни и научи

кое им знание подтиква поетите бродяги

винаги да тичат най-отпред срещу смъртта, срещу смъртта.

 

Не поезията, а водата

На кипърските поети

 

В бунище за любов след Афродита се превърна този остров.

Всеки път, когато си размърдваме оплелите се с корени на раси-окупаторки крака,

под тежестта ни

скърцат купища от кости.

 

Пръстта така е натежала от ширата на смъртта, че

не поезията,

а водата е

единственият изход!

 

От прекалена топлина дори и камъните се стопиха

и изтекоха в реките и морето;

чуждоземските езици като разтопен бакър жигосаха

отворените ни със сексуална интервенция усти.

 

За толкоз малко остров толкова поезия е много.

Вече не пишете,

фиданки посадете

или пък вода!

 

Ставроконно* 29 години по-късно

На Мама и Тате

 

I

Първата ви къща си стои на мястото,

но не обръща никакво внимание на влизащите и излизащите.

 

Църква е сега началното училище, грамадни тикви

гледа попът в задния му двор.

 

Изсъхнали са повечето от градините,

но трийсетте бунара още си текат.

 

II

Пустеят гробищата сякаш мъртвите са станали

и заедно с надгробията си са тръгнали

подир изселниците.

 

Селото – увиснало над пропастта,

като че ли ще скочи,

ако напусналите го не се завърнат.

 

III

Земя, гостоприемна и на ничия страна;

небе, което с теб не се държи като с преселник.

 

Ако цветята, щом им дойде времето, цъфтят

и раждат все така дърветата,

отишлите си ще се върнат

и нас с усмивка ще дарят...

 

2003

* Турско село в южната част на Кипър, чието население е изселено след събитията през 1974. Б. пр

 

Gürgenç Korkmazel © Ergenç Korkmazel
Гюргенк Коркмазел от Кипър
Гюргенк Коркмазел, род. 1969 в Пафос в южната част на Кипър, след войната от 1974 е евакуиран в Северен Кипър; 1987 започва да следва в Турция, но след първия семестър се връща в Кипър, където продължава следването си, но след две години е изключен; 1996 се връща в Турция, където живее четири години, следват седем години в Англия. От 2003 отново е в Кипър, където работи като издател и преводач; от 1992 – свободно практикуващ писател (лирика, кратки разкази); някои от публикуваните му творби - Yolyutma, лирика (Никозия, 2000), Augur, лирика (Никозия, 2005), Tilki ve Cobanaldatan (Лисицата и лъжецът на овчаря), превод на всички стихове на Танер Байбар (Истанбул, 2007), Yagmar Yüzünden (Заради Ягмар), първи сборник кратки разкази (Кипър, 2008); 2009 издава двуезичен сборник кратки разкази на съвременни кипърски турски писатели (Short Stories From Modern Turkish Cypriot Literature); на немски език са преведени няколко стихотворения от Кипърската турска поезия днес, 20 поети (Фамагуста, 2008); Кюркмазел участва в много международни литературни фестивали и уъркшопове.

 

Превод Моника Карбе
Моника Карбе, род. 1945 г. в Майнинген / Германия; 1965/1971 следва германистика, индология и философия в Университета в Марбург; дисертацията й е за Томас Ман; публикува лирика и кратки разкази в антологии; 1999 г. излиза първият й роман “Завещанието на прокурора”; а през 2002 г. издава заедно с Волфганг Риман сборник есета “Сто години Назъм Хикмет”; от началото на 90-те години превежда турска литература на немски език – съвместно с Ениш Гюлеген излизат три романа на класика на турския модернизъм Саит Фаик “Гемия, наречена живот”, “Търси се изчезналата” и “Самоварът”; през 2002 г. под заглавие “Тюрбани във Венеция” излиза нейният превод на романа на Недим Гюрсел в издателство “Аман”, Цюрих.