PARABOLE

Живеем в пространството и мислим, мечтаем и помним в категориите на времето. Когато пространството се разруши, то се превръща в кристал, в който времето не може да бъде видяно, но не поради неговия разпад, а поради силата, дърпаща го към миналото. Образите се отделят от това, което означават в реалността.
Придобиваме верижна визия за онова, което вече го няма и онова, което още не е реално. Има граница помежду, която наричаме кристал или подвижното огледало, през което сегашно и минало, живяно и въображаемо, актуално и виртуално съществуват успоредно. Съзнателното преминаване между тези двете е невъзможно, защото не може да се реши кое е едното и кое е другото.

Creatures е безкрайна комбинация от миниатюрни аналогови роботи, които живеят самостоятелно, получават енергия от соларни клетки и генерират различни меки звуци и малки движения. Creatures са разработени с два прости аналогови верижни осцилатора, вдъхновени от нервната система на организмите. Всеки отделен модул е специален и уникален и е невъзможно да се създаде точно негово копие. Относително свързаните групи от Creatures са "подготвени" за живо изпълнение. Произвежданите звуци, които са резултатите от манипулирани и различни леки обстоятелства се усилват и смесват.

Видеото Смъртта на велосипедиста е част от проект, който проследява икономическите и политически фактори влияещи върху развитието на градския живот. То разглежда връщането на велосипеда в индустриалните общества от началото на 70те години на миналия век.

Видеото е препратка към испанския черно-бял филм със същото наименование. Филмът отразява история, в която главните герои блъскат колоездач с колата си и справят с последствията от смъртта му. Това видео разкрива сцената на инцидента през погледа на извършителите. Камерата се фокусира върху въртящотото се предно колело извеждайки на преден план километража прикрепен към него.

Звуци, стъпки, гласове, шумове, мълчания ... твоите обувки наистина ли са твои? Кой е вървял по този път в миналото? Как се казваше онзи, който все вървеше и сякаш никога не спираше? Все още ли пазите чифт обувки за спомен?

Има много хора, които са променяли световната история. Те са спирали времето, препращали са го и деформирали. По онова време, мнозина феномени и идеологии дадоха своите места на имена и символи, губейки своето значение и стойност. Имах късмет да бъда в Източна Германия, където открих статуя на Ленин в близост до Руски Casern близо до Ваймар. Тази статуя беше чиста и повторно полирани, въпреки че сградите в близост до нея бяха разрушени и съборени. Аз изплетох близо 4 метрово одеяло с фосфорни цветове и реших да покрия статуята с него. Има идеологическа илюзия, която остава.

Насладете се на освободената от дискриминация интеграция, интерактивното гражданство, екзотичната панорама от мигранти, вълнуващите моменти на културен обмен.
Опитайте основаната на доверие нетърпимост, дискриминация в разбирането, междукултурната асимилация, почтителния расизъм.
Подарете си основателното различие, благодатната вълна от имиграция, интегрираните хибридни пейзажи, коварната синергия.
Позволете си да се изненадате от най-изгодните покани за идейно разминаване, огромното разнообразие от политически коректни идентичности, хетерогенизираната хомогенност.

"It's gone" е интерактивна анимация. Представената ситуацията е спомен за един елен в планината. Видеото с леко движещ се елен в мъглата се повтаря, докато няма присъствие в пространството, където се прожектира видеото. Повторението на видеото се контролира от PIR сензор. Ако PIR сензорът долови движещ се човек или обект в пространството, еленът спокойно напуска и се скрива в мъглата и планината.
Еленът не се страхува и не защитава живот си. Той просто отстъпва планината на теб.

Представям си струпване, газ, множество от частици, което не може да бъде докоснато като нещо твърдо, чието външно напрежение не може да бъде почувствано или неговата плътност като на течност. То е тяло без повърхност. Точно като облак от дим, нашето общество създава общности с абстрактни връзки, напрежения и социални проблеми.

Haptic City е абстрактна карта на града, която реагира на допир и движение, чрез излъчване на звук и светлина чрез бродирани сензори и датчици. С тази работа ние бихме искали да се повиши разбирането ни за заобикалящата среда с фокус върху града, като психосоматичен опит. Проектът се реализира чрез серия от уъркшопи. Участниците в първия уъркшоп са ангажирани в процес на изграждане на прототип и DIY електроника върху текстил, като се използват различни компоненти, за да разберат как се създава примитивен дигитален звуков пейзаж.

"Acidable" превръща скучното и трудоемко ръчно изстискване на портокали и лимони в ново и неочаквано изживяване. Музикална маса е снабдена с PH-сензор, потенциометър, енкодери и Ардуино, които са свързани с програмата Max/Msp. Киселинността на сока от всеки изстискан плод бива измерен и в зависимост от резултата, различно музикално парче бива изсвирвано. Силата на звука, скоростта и височината на музиката могат да бъдат модифицирани чрез въртенето на ръчните сокоизстисквачки.

Ако приемем, че проектът се занимава със "светата на цирка", целта е зрителят да преживее пространството на "цирка", това междинното пространство, което се намира някъде между живота и смъртта, радостта и тъгата, смелостта и страха ... самият живот.

Хайнц Полицер, немски литературен критик, характеризира кафкианското проучване на цирка като "свят помежду", едно място извън обичайното възприятие, едно междинно пространство, където реалността е обезобразена по един странен, но правдоподобен начин.
Отвори работата

Juxtaposition е акт на поставяне на две неща/ концепции една до друга за сравнение или противопоставяне. Тази видео работа започва като експеримент с динамично движеща се частица течност и нейното изграждане чрез заснемане на последователни кадри с 3D камера, както и за да се представят някои аудио фрагменти, създадени от мен по същото време. В основата си, видеото служи повече като разработка на тривиалния контраст между естественото и изкуственото.

Инвазията на технологията е плодотворна тема за философско обсъждане, което води до забележителни заключения. Достига се до момент на сблъсък на простите нужди с усложнени подходи. Ние сме удивени, когато сложни машини изпълняват прости функции като ходене и реагиране. Впрочем, машината е тази, която трябва да бъде удивена, имайки предвид, че тя се движи и чувства. Инструментите на нашето време променят начините ни на учене. Дали това което сме научили всъщност е информация или това е нова информация, която сме създали от данните, които имаме, губейки контрол над тях? Явно, инструментите, като посредници на тази връзка с данните, ще ни бъдат опорни точки, които ще преобърнат начина ни на мислене.

"Анатолия" докосва не толкова културните натрупвания на миналото, колкото културното разнообразие. Филмът се отнася до табутата и интимността, които подчертават културните различия. Ролите, с които жените се изявяват в обществото, се припокриват с жестовете на забраждане представени във филма, като например работеща жена, домакиня или жена до съпруга си. Тези жестове показват психологията на регионалното забраждане. Филмът акцентира не само върху социалното "задушаване" на жените, но също и върху това, че те и тяхната свобода са се превърнали в културни обекти. Филмът е също така една визуална игра с многообразието на традициите.