
Книгата с илюстрации е традиционно недооценена медия в Германия. Въпреки това в Германия и в англо-саксонските държави големи и известни художници винаги са се занимавали с направата на детски книги. Към илюстрованата книга още от началото се е полагало голямо старание в съдържателно и художествено отношение – не въпреки че, а тъкмо защото тя е насочена към децата.
Задачата на първите книги с илюстрации била да поучават и били достъпни само за елита, едва през 19-ти век развлекателните книги с картинки започват своята история. В началото те са предназначени не само за децата – ако си спомним за Вилхелм Буш или Лудвиг Рихтер.
Какво представлява една наистина добре илюстрирана книга?
Разбира се най-често се започва с добрият текст. Да съчиниш история със силно сбита драматургия, която да е остроумна, увлекателна и с добър край, често е също толкова трудно, колкото да сътвориш една сравнително сложна литературна творба. Често най-впечатляващи са тези книги, чиито илюстратори са и автори, защото те доразвиват историите си от вече създадените картини или образи.
Преди всичко илюстраторът трябва да даде лице и тяло на протагонстите на разказваната история. След това трябва да се дефинират мястото, времето на действието (годишното и дневното време), както и фигурите на другите действащи лица. После следват формалните въпроси: Каква форма на изобразяване, каква техника ще се използва, какъв формат ще се избере и каква драматургия на картината, как типографски ще бъде разположен текста? Една книга с илюстрации не е само подредени един след друг образи, които представят детайли от историята. Илюстраторът трябва да бъде и добър режисьор, трябва умело да води своите герои през места и случки. Сторибордовете на филмовите режисьори малко се различават от скиците на илюстраторите на книги.
Илюстрираната книга е цялостно произведение на изкуството, обединяващо различни дисциплини. Един от елементите, който най-малко привлича вниманието на разглеждащия читател, е шрифтът. При съгласуването с илюстрацията, изборът на шрифт, големината на буквите и подредбата на изреченията играят важна роля в интерпретирането на текста. Въпреки че почти всички илюстратори са минали през обучение графици, които са се занимавали също и с типография, повечето от тях се съветват със специалисти по тези въпроси. Също и повърхността и качеството на хартията и кориците играят важна роля при библиофилските шедьоври. Обикновено, повечето илюстрирани книги се печатат едновременно на големи машини – индивидуалният избор на хартия или корекции на цветовете вече не са възможни. Тук, както и за много други изглеждащи не толкова важни детайли, значителна роля играят разходите.
Трудно е да се направят разликите между една самоуверена, майсторски направена рисунка и една може би ефектна, но несполучлива. Подходящо ли е направено стилизирането на фигурите? Как е конструирана картината? Съставните `и части хармонират ли помежду си? Как се е справил художника с перспективата, със светлината и пространството? Има ли картината атмосфера? И преди всичко: човекът, който я е направил, е ли някой, който може да сътворява собствени светове и да въвлича зрителя в картините си. Събужда ли книгата личното въображение, зазвучава ли някаква струна у зрителя? Или затваряш книгата и вече за нищо в нея не се сещаш?
Обучение на илюстраторите
Детската книга с илюстрации най-често се създава от един автор, един илюстратор, един типограф, редактора и от производствения отдел на някое издателство. Илюстраторите на книги традиционно учат във висши учебни заведения, където наред с рисуването се изучават дисциплини като дизайн, производство и типография на книгите. Някои висши учебни заведения са се специализирали в книжната илюстрация: така например Висшето училище за книжно изкуство в Лайпциг има значителни традиции в развитието на солидни занаятчийски умения и в една много освободена художническа подготовка. В Хамбург, успешни млади илюстратори обединяват силите си в ателиета – почти всички те са следвали в Специализираното висше училище при Рудигер Стойе. Июстрирането на книги и комикси е на фокус също в университета в Люцерн. Разбира се основните умения за рисуване, както и например свиренето на музикален инструмент, трябва да започнат да се изучават още в най-ранните години, и от рано надарените деца да бъдат поощрявани. Може би целодневното училище ще предостави нови възможности.
Инге Зауер
е илюстраторка, преподавала е Илюстрация в различни специализирани висши учебни заведения, изнасяла е доклади, правила е изложби, писала е книги и статии, организатор на уоркшопове по темата. Член е на журито на Наградите за илюстрована книга на Сдружението за евангелистка публицистика.
превод: Явор Звънчаров
Copyright: Гьоте – институт , Online-редакция
Имате ли въпроси към тази статия? Пишете ни!
online-redaktion@goethe.de
март 2008