Юли Це
Перфектният кошмар

В своя най-нов роман известната авторка Юли Це насочва вниманието си към преживяванията на един привидно еманципиран мъж. Разкриването на семейна трагедия създава напрегнато очакване.
 

Om Ева Фрич

© Luchterhand Ако възрастните страдат от неврози и страхове, те най-често се дължат – според Фройд, основателя на психоанализата – на нещо, случило се в детството. На тази теза се гради и последният роман Neujahr [Нова Година] на Юли Це. Авторката, доктор по право, описва страдалческия път и най-вече страдалческия ден, дал и заглавието на романа, през който главният герой Хенинг застава лице в лице с травма от детството си.
 
Хенинг, за когото се говори на около двеста страници, живее привидно перфектната мечта на еманципирания мъж: заедно с жена си Тереза и децата им, Биби и Йонас, обитават прекрасен апартамент в Гьотинген. Тереза работи в данъчна кантора, Хенинг е редактор в издателство за научно-популярна литература. Разпределили са си грижата за малките деца, и двамата работят на половин ден.

психоаналитичен конструкт

По Коледа и Нова година семейството прекарва две седмици в Лансароте. На първия ден от Нова година Хенинг тръгва с велосипед да разгледа сам острова. Символично за изхода от историята и съответно за произхода и причината на неговата травма е това, че той изкачва с колелото вулкана Аталая; целта му е планинското село Фемес. Успоредно с това протича неговият душевен стриптийз: „Хенинг се вкопчва в кормилото, кокалчетата на ръцете му побеляват от напрежение. Натиска педалите с всичка сила, мускулите му се напрягат до скъсване. Скапана Тереза, скапана Тереза. Не е много ритмично, но въпреки това му се отразява добре. Скапан Йонас, скапани деца, скапано семейство.“
 
Защото Хенинг може външно да е еманципиран образцов мъж, но в действителност изпитва огромен страх: от задълженията си на съпруг и възпитател на двете си деца. Нещо не е наред, изпада в неконтролирани паник атаки, които Це описва с думата ТО (в романа се изписва с главни букви) – едва ли има по-подходящ начин да се изрази връзката с психоанализата на Фройд: „Понякога ТО го събужда посред нощ. Тогава той се стряска и се задушава, трябва веднага да отиде до тоалетната, иска му се да крещи или да удря главата си в стената.“

Възможност и невъзможност на спомена

В Нова година се играе с различни времеви плоскости и с възможността и невъзможността на спомена. Защото споменът за преживяването, което съпругът и родител „открива“ в първия ден на новата година, поглеждайки назад, досега не е съществувал. Проблематични събития от миналото – неговият собствен баща е напуснал семейството, когато Хенинг е бил на около пет години – постепенно се появяват, и никак не е изненадващо, когато в определен момент се казва: Хенинг „предпочита изобщо да не си спомня“. Че всичко това няма да свърши добре, авторката ясно подсказва още в началото на романа.
 
В средата на Нова година най-сетне времевата плоскост се променя. Център на действието става преживяване от детството на Хенинг, което е пряко свързано с канарския остров и с неговите проблеми в момента. Макар обръщането към миналото да е описано увлекателно и читателят го „съпреживява“, описанието на персонажите в романа често е доста шаблонно: родителите на Тереза, които се интересуват единствено от себе си и перфектното си пенсионерско битие, „трудната“ сестра на Хенинг Луна, която ще се окаже и ключът към неговите психически проблеми, са напълно излишни клишета. Накрая кризата като че ли е преодоляна – Фройд би бил възхитен. Но затова пък читателят навярно ще бъде разочарован – но само отчасти. Защото Юли Це несъмнено умее да създава напрежение и атмосфера, които увличат и позволяват да се видят без украшения бездните на човека, дори когато те понякога трябва да се „изкатерят“ с велосипед.