Клеменс Й. Зец
Наистина ли?

В новата си книга Клеменс Й. Зец е включил двайсет истории, дълги между 33 страници и дванайсет реда. Темите не биха могли да бъдат по-различни. Но разказите имат едно нещо общо: те са интензивни.

Om Сванте Шютц

© Suhrkamp Историите на австрийския писател Клеменс Й. Зец в Der Trost runder Dinge [Утехата на кръглите неща] са почти невероятни. Това обаче не означава, че са недостоверни. В крайна сметка на този свят има много безумие. Би могъл да съществува например обзетият от панически атаки баща, който си пожелава синът му да страда от същата болест, за да може най-сетне да получи разбиране от него. Бащата, който не смее да докосне ръчния си часовник: „Той беше студен, непоносимо гладък и целия в зарази. На човек му идва веднага да увие дръжките в трамвая около врата си!“. Звучащите сериозно истории със сигурност не са лишени от известна доза хумор.
 
Както и пасажът, когато споменатият баща си представя бъдещето на своя син през 2061 година: „Ставаше всеки ден, работеше нещо, чийто смисъл никой вече не разбираше. Плащаше му се, като на всички хора през 2061 година, в антиракови наноботи, които стигаха директно до кръвообращението.“

Какво е Нормално?

Зец е номиниран многократно за Германската награда за литература. Неговите истории започват „нормално“, разказвайки, описвайки. После обаче се преобръщат, при което читателят може да се обърка.

Това се случва например още в първата история, озаглавена „Южен лазарет“. Какво начало на книгата! Зец предизвиква читателя, примамва го извън зоната му на комфорт. Австрийски писател е на път към Канада за Австрийския културен форум. Самолетът му не излита, той се връща обратно. За негова изненада обаче жилището му е претъпкано с хора с разкъсано и мърляво облекло и вътре мирише ужасно. Жена му Мариане се грижи за тези мъже, а на наблюдателя му се струва, че сякаш се намира в лазарет. И въпреки че Мариане би трябвало да го е забелязала, тя минава край него и само промърморва „Глупости.“ Историята свършва, а читателят е озадачен. Това бездомни ли бяха? Или всичко е само сън? За историите на Зец обаче човек не може да си задава подобни въпроси. Те са такива, каквито са, винаги леко абсурдни.

МАЙСТОР НА Безпокойството

Почти всяка история оставя след себе си въпросителен знак, създава тягостно чувство. Фантазията на Зец е безгранична, езикът му е отчасти фактологичен и строго описателен. Много от възникналите образи са изключително проясняващи: „На алеята към къщата лежеше изгубена вълнена ръкавица като изхвърлена на брега морска звезда.“ Човек си мисли: „Да, колко точно!“ и същевременно се пита откъде ли авторът черпи абсурдните хрумвания за своите истории. Идеите на Зец ни карат или да се подсмихваме, или да клатим глава – като в същото време ни се иска да захвърлим книгата, защото понякога гротескните му идеи ни идват в повече. В почти всяка история той се разкрива като майстор на безпокойството. Това на свой ред обаче може да въздейства привлекателно.

Една от великолепните идеи на Зец се появява още в първата история – великолепна, тъкмо защото е описана напълно сериозно: Дървените фигурки от една къщичка, която показва прогнозата за времето, имат несъмнено и втори дом. Когато се оттеглят в къщичката си, те попадат в далечно жилище и живеят друг живот. Прекрасна представа.

Обратно към началната страница