Франк Бьош
Годината, в която започва нашето настояще

Какво е общото между глобалните бежански движения, ислямския фундаментализъм, либералните пазарни реформи и енергийните проблеми? Тези и други феномени могат да бъдат проследени назад до 1979 година, както убедително показва историкът Франк Бьош.
 

Om Холгер Моос

© C.H. Beck Обикновено 1945 или 1989 се смятат за онези години, когато настъпват епохални промени. Досега подобна ключова функция по-скоро не е била приписвана на 1979. Франк Бьош си поставя за цел да промени това. В своята книга Zeitenwende 1979 [Епохалната промяна 1979] директорът на Центъра за съвременна история в Потсдам показва на основата на десет епохални събития как през тази година „започва днешният свят“ и възниква нов световен ред.
 
Чрез революцията в Иран политическият ислям си създава място на сцената на световната политика. Хомейни, политически и религиозен водач по време на революцията, се превръща в иконична фигура на съвременната история. Френският философ Мишел Фуко определя политическото земетресение, задействано от Хомейни през 1979, като „вероятно първото голямо навдигане срещу световните системи, най-модерната и най-безумната форма на бунт“. Една от тези действащи на глобално ниво системи, неолиберализмът, също получава начален тласък през 1979 с избора на Маргарет Тачър за министър-председател на Великобритания.

борци ОТ съпротивата стават терористи

Реформите, които Дън Сяопин инициира в Китай, водят до промяна на икономическия курс. През 1979 година той започва да отваря социалистически Китай за Запада, респективно за световния пазар. Друго предизвикателство пред социализма се появява в лицето на новия папа Йоан Павел II. Посещението на главата на Католическата църква в Полша възпламенява протестното движение не само в Полша, но и в много други страни от Източния блок.
 
Също през 1979 година съветската армия нахлува в Афганистан: един политически и военен провал, който не само ускорява упадъка на Съветския съюз, но води и до раждането на съпротива, съставена от различни групировки от радикални ислямистки борци. Макар Бьош да посочва, че това не води директно до атаките от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, историческите пътища все пак понякога така се преплитат, че във възприятието на западния свят борците от съпротивата скоро се превръщат в терористи.
 
Може да изглежда странно, че Бьош свързва избора на Тачър за британски премиер със създаването на Зелените в Германия под надслова „Неолиберализъм и екология“. Той обяснява това по следния начин: и двете движения се стремят към фундаментална промяна и не виждат алтернатива на схващанията си. Други глави от книгата са посветени на втората петролна криза, виетнамските „корабни хора“, революцията в Никарагуа, аварията в атомната електроцентрала в американския град Харисбърг и телевизионния сериал „Холокост“.

рог на изобилието от знания за съвременната история

Ако досега 1968 и 1989 са били смятани за класически години на прелом през втората половина на ХХ век, Бьош убедително показва, че 1979 също слага началото на епохална промяна с много измерения. „Чрез добре обосновано съчетаване на събития в силно отдалечени една от друга страни се оформя мозайката на един световноисторически прелом. Тази епохална промяна има своето въздействие върху Германия и Западна Европа, макар през тази година световната история да е била писана на други места“, пише Мориц Берент в Нойе Цюрхер Цайтунг.

В отделните глави Бьош предоставя богата на детайли информация за избраните от него десет събития. Същевременно той непрекъснато обсъжда по-обхватните взаимовръзки в контекста на Европа и по-специално на Германия. Той не се изгубва в детайлите и чертае големи контури, но същевременно не допуска отделните събития да се слеят неприемливо в един голям разказ. Единственият недостатък в този рог на изобилието от знания за съвременната история е, че Бьош със сигурност би имал достатъчно материал, за да включи повече анекдоти и поанти, които биха направили книгата още малко по-жива.