Урсула Познански
Тази игра има свой собствен план

Червено Е на черен фон: Еребус отново е тук. Десет години по-късно безмилостната игра не само е събрала старите си играчи, но дори е привлякла нови. И никой не може да ѝ се изплъзне, защото тя е по-хитра от преди.

Om Марит Борхердинг

© Loewe Еребус – през 2010 г. Урсула Познански чупи куп рекорди по продажби със своя трилър за една зловеща компютърна игра. В интервю за Ди Цайт тя споделя, че за дебютния си роман е получила редица награди и това ѝ е позволило да се посвети изцяло на писането като професия. Поводът за този разговор е основателен – през лятото на 2019 г. излиза Еребус 2 и веднага се изстрелва на върха на класациите за бестселъри.

Няма изплъзване

Означава ли това, че рецептата за успех проработва за втори път? Във всеки случай изпълнените с очакване читатели няма да чакат дълго, за да получат отговор. Още на единайсета страница става ясно, че Еребус се е завърнала и че отново Ник трябва да се справи с тази брутална форма на изкуствен интелект. Междувременно той вече не е ученик, а работи като фотограф, за да плаща следването си и да се издържа. Той се справя доста добре с всекидневните си отговорности, докато съвсем неочаквано Еребус се намесва и го принуждава да започне да играе.

При това без всякаква милост, защото когато Ник се съпротивлява да бъде местен насам-натам като шахматна фигура от една виртуална сила, играта показва какво е научила междувременно: тя му отнема снимките, които е направил на една сватба и от чието заплащане спешно се нуждае. Разпраща имейли, които го злепоставят пред познати и колеги. Оставя обидно гласово съобщение на приятелката му, която не се колебае дълго и скъсва с него. Какво друго му остава на Ник, освен отново да прекрачи прага на виртуалния свят, за да води битките и да реши задачите си там?

Заедно срещу изкуствения интелект

Същото се случва с Дерек, когото авторката въвежда във втора глава. Шестнайсетгодишният младеж си има проблеми: с родителите си, с някои от съучениците и не на последно място с контрола над емоциите си. На всичко отгоре на смартфона му внезапно се появява Еребус: „Ще играем един с друг. Ако си добър, ще спечелим двамата. Ако ли не, ще победя само аз.“ И когато на свой ред Дерек пита какво ще стане, ако не иска да играе, Еребус е пределно ясна: „Тогава веднага ще изгубиш... всичко, което е важно за теб“.
 
Оттук нататък двамата герои, без да подозират, се приближават все повече един към друг както в реалното си всекидневие в Лондон, така и в играта като Сарий и Торкван. Аналогово и дигитално те са тласкани от една непредвидима ситуация към друга – винаги в паника, че всезнаещият им противник ще ги постави в положение, от което няма никакъв изход. Или са изпълнени със страх, защото се опасяват, че ако се провалят според преценката на Еребус, ще пострадат не само те, но и най-скъпите за тях хора.

Напрежение с ефект на изненада

Заредената с напрежение история бързо набира скорост. Едва накрая става ясно накъде води пътуването, а също кой и какво в крайна сметка се крие зад всичко – развръзката е наистина неочаквана. Следите водят до Африка и обратно към Англия, като става въпрос и за морални въпроси, а не само за разобличаването на един технически гений.
 
Еребус 2 е не просто задължителното продължение. Не пречи да се познава първия том, но вторият може да бъде четен и като отделно произведение. В своя трилър Урсула Познански разглежда критично все по-обхватната манипулативна сила на дигиталните устройства, но най-вече ни забавлява с приключения в два свята и с персонажи, които в голямата си част са много симпатични. Това смесване се харесва не само на младежите, но и на читателите, отдавна надраснали фазата на геймърството, както се вижда от многобройните ентусиазирани коментари в платформите на онлайн книгоразпространителите.