Александър Клуге
Книга със скрити обекти за взискателни читатели

Със своите филми и книги Александър Клуге практикува изкуството на асоциативното пренапрягане. Такава е и най-новата му книга, която съдържа всякакви анекдоти и странности от и за Русия.

Om Холгер Моос

© Suhrkamp Още първият надслов към последната му книга Контейнер Русия разкрива начина на работа на 88-годишния Александър Клуге. Режисьорът, телевизионен продуцент, писател и теоретик пише: „Жаждата за знание идва от любопитството, а не от задължението (учението за добродетелите). Тя се ражда и от разказването на истории. Аз започвам да разказвам, преди да зная каквото и да е“.

Както сам признава в предговора към книгата, Клуге не е експерт по Русия. Но Русия е идеална за покоряване чрез въображението му, след като толкова много пълководци, диктатори и утописти не са успели да завоюват политически и физически тази необятна страна. Онова, което ни поднася Клуге като анекдоти, мисловни скокове и асоциации, и в този случай отново е завладяващо в буквалния смисъл на думата. Читателят е потопен в изобилие от мисли и детайли. В тази книга със скрити обекти за взискателни читатели темите се сменят непрекъснато – същинска каменоломна за идеи и истории.

КОЛКОТО ИСТИНСКА, ТОЛКОВА И ИЗСМИСЛЕНА

„Русия, която германският писател описва, е колкото истинска, толкова и измислена“, пише Паул Яндл в NZZ. Границите между наука и поезия са размити. Не винаги е ясно къде свършват фактите и започва фикцията, или обратното. При Клуге дори един обсесивен геодезист, анализиращ данните от ранен съветски сателит, може да преживее „поетически събития“. Маниакът на тема прецизност изследовател стига до извода, че големите планини, наричани от него „морета от камъни“, се движат нагоре и надолу под влияние на Луната. Той смята, че при определена констелация между Юпитер, Луната, Слънцето и тайнствена спътникова звезда може да се стигне дори до своеобразен „прилив“ на земни маси. 

Клуге не е непременно почитател на абстракцията, тъй като заради стремежа ни към нея изпускаме от погледа си много неща. По повод на анекдот за друг руски геодезист той прави аналогия с идея на Франц Кафка от 1916 г. за един землемер, изготвил топографска карта в съотношение 1:1: „Тя действително съдържаше всички характерни особености на страната“. 

ТЪРСЕНЕ НА „ОСТАТЪЧНИ ТАЙНИ“

Клуге все още храни надеждата, че има публика за некомерсиалните телевизионни формати с по-високи изисквания към зрителите. Той разказва например за интервю с руската астрономка Карина Седова, чийто речник на немски е толкова ограничен, че разговорът „се води на границата на неразбираемото“. За Клуге подобни разговори са ценни. Тяхната необичайност го кара да вярва, че те примамват и младите потребители на телевизия в своеобразен „капан“: „Когато се преситя от все едни и същи, напълно очевидни за разбиране неща, и превключвайки каналите попадна на нещо чуждо за мен, ʻостатъчната тайнаʼ ме задържа“. 

И действително: познаваме толкова много лишени от тайни книги, толкова всекидневни и работни ситуации, в които едни и същи неща се пишат, казват, твърдят и продават като нови. Остава да се надяваме, че Клуге ще продължи да ни поднася много „остатъчни тайни“ и ще съхрани оптимизма си да останем открити за онова, което ни предизвиква и понякога се изплъзва от нашето разбиране и цялостно разгадаване.