Immanence (Иманентност) на Джазу Янг се простира в три локации – галерията на Гьоте-институт, двора на института отвън и галерия „Поста“. На всяка от тях се разгръща отделен аспект от нейното изследване върху живота на повърхностите, тихото упорство на материята и вплетените екосистеми на градската среда.
В галерията на Гьоте-институт е представена серията Immanence, дала заглавие на изложбата. Подобни на фосили в кехлибар, това са композиции от намерени обекти, затворени в епоксидна смола. Елементи, събрани от улици и фасади – плочки, ръждясали винтове, стари кабели, дотам разнообразни, като всичко – материята на града per se. Тези обекти наподобяват микрокосмоси – самостоятелни екосистеми, в които се съхраняват историите на градове. Своеобразни капсули на времето с интерес към разпад, а не пазене. Природата и изградената от човека среда вече не са противопоставени, съществуват заедно. Органичната им визия напомня, че и човекът, дори като автор на средата си, остава част от природата. В тези „уловени“ моменти няма повествование, а ням разказ, едновременно завършен и дял от по-голямо цяло.
В „Поста“ Джазу Янг показва проект, свързан с горния: камера е поставена в пролуки по стените на сграда, за да улови невидимия живот вътре (гъби и микроорганизми). Тези живи изображения разкриват скрити светове под иначе застиналите повърхности, превръщайки стената в жива кожа на града. Живописният фон на инсталацията e съставен от платна, изрисувани с кал, събрана от срутени къщи в Корея. Този материал, наситен с памет, добавя нов пласт на смисъл в работата.
Третият елемент на изложбата е в двора на Гьоте-институт. Върху стенопис в духа на корейската калиграфия, Янг разполага 3D-принтирани плочки, създадени чрез сканиране на същата микросреда, която виждаме във видеото в „Поста“. Паното, вдъхновено от извивките на Витоша, свързва скритата микрофлора на градските структури с по-широкия природен пейзаж.
Обединяващ елемент се явява употребата на Гъмджул (禁), традиционен корейски обичай, при който парчета канаваца, провесени на въже, се ползват, за да обособят дадено място като свещено.
Първоначално вдъхновена от следите на урбанизацията и джентрификацията в градове като Сеул и Берлин, практиката на Янг разкрива града като организъм, в който разпадането поражда създаване, а всяка повърхност кипи от живот, чакащ да бъде открит.
Викенти Комитски
******
Джазу Янг (1979 г., Южна Корея) живее между Берлин и Южна Корея. Започва кариерата си като живописец, като в момента работи със смесена техника. В творбите си отразява градските промени, джентрификацията и връзката между хората и пространството, както и с нематериалните аспекти на градските пространства, с невидимите, органични системи, които се развиват там, и с влиянието им върху човешките сетива.
В серията си Dots-Serie например маркира къщи, предназначени за разрушаване, с червения си отпечатък от палеца – силно символичен жест в Южна Корея, който е равностоен на подпис. По този начин тя разглежда индивидуалната отговорност, градската трансформация и корупцията на пазара на недвижими имоти.
Нейни творби са показвани в самостоятелни изложби в Германия, Франция, Китай и Южна Корея, а сред последните й участия са в груповата изложба „Love Letters to the City“ в Берлин и в галерия Kim Reeaa в Сеул.
