Тери Врейбърге роден в Нидерландия, а през последните шест години живее в изоставеното село Царино в източните Родопи. Там се грижи за резиденцията за художници чрез „Фондация Царино“ и курира галерия „Разклон“, която е скрита в планината.
За изложбата си„some messages don't make it“в галерията на Гьоте-институт той ще покаже серия от нови творби, заедно с подбрани готови произведения. Изложени заедно, творбите представляват общ поглед над различните медии и техники, използвани от художника, като разглеждат лични теми, като автономност, изолация и егоцентризъм.
Новите творби, представени в изложбата, са частично вдъхновени от селото и околната природа, където живее художникът. Например алуминиеви скулптури, изработени от рециклирани бирени кутии, с използване на местен камък и дърво, както и мастило, произведено от гъби от гората.
***
Дивото къмпингуване
Дивото къмпингуване е добър начин да се изпита чувство на автономност. Най-добре на скрито и красиво място, което сте открили сами. Усещането за автономност е заложено и в самото къмпинг оборудване: палатките, съдовете за готвене и спалните принадлежности са еманации на ежедневието с умален размер, проектирани със сгъваеми механизми и леки материали за увеличаване на мобилността. Ако човек им обърне внимание, лесно може да се възхити на елегантните решения, които се използват в този дизайн - това допълва самото преживяване.
Аз съм от Нидерландия, която вероятно е една от най-неподходящите страни за диво къмпингуване, тъй като е пренаселена и строго регулирана. (Дивото къмпингуване там е незаконно, разбира се). Усилието да се намери място между храстите или зад електрически стълб прави дивото къмпингуване в Нидерландия по-скоро иронично, отколкото романтично преживяване.
През 2018 г. създадох Attention Amplifier – мобилен фар, който може да се прикрепя към велосипед. При разгъване се превръща в шестметрова кула с бавно мигаща синя светлина на върха, която излъчва нежен сигнал през нощта. Тръгнах с велосипеда на двуседмично пътешествие с палатка, търсейки в нидерландския пейзаж места, които изглеждат изоставени и лишени от човешко присъствие. Междувременно снимах светлинния сигнал на този фон. Опитах се да представя страната като диво и отворено място, пълно с неизследвани територии, готови за проучване. Самият фар се превърна в нещо като сонда или лунен модул, изпратен на мисия. Малката мигаща светлина сякаш изпращаше съобщения или правеше опит за контакт с някого в пустата местност.
Some messages don't make it (прев. от англ. „Някои послания не достигат целта“)
Темата за дивото къмпингуване и връзката му с автономността, пътуването сред природата и мобилността са източник на вдъхновение за мен. Повечето от творбите в изложбата са създадени в Царино –изоставено село в източната част на Родопите. Преди около шест години реших да се преместя там, отчасти за да избягам от липсата на пространство в Нидерландия.
Новите форми, материали и цветове от Царино и околността доведоха до нови експерименти в съчетание с по-стари теми. Например въвеждането на интерактивни елементи, използвани във „Водна маса“ и „Лунна маса“, които могат да бъдат видени в галерийното пространство. Те приканват публиката да се докосне до тактилни материали като вода и пясък и да ги изследва по забавен начин. Да играеш и да изследваш свободно означава да се освободиш от задръжки, което пък води до повишено чувство за автономност. Автономността може да означава и откъсване и изолация, подобно на това как свободата и самотата могат да бъдат продължение една на друга.
Някои от представените тук произведения се отнасят към далечни места – както съществуващи, така и несъществуващи. Други са препратки към навигационни инструменти за пътуване или за временно укритие. Не съм сигурен дали носят конкретни послания. Но един класически начин да се разглежда изкуството е именно този – то изпраща послания, чиито цели остават неразгадаеми дори за самия създател.
