Тяло и култура „Голотата днес се приема за нормална“

Марен Мьоринг, изследовател в областта история на културата
Марен Мьоринг, изследовател в областта история на културата | Снимка (детайл): © Личен архив

Харесвана в Северна Европа, смятана по-скоро за неприлична на юг: голотата на обществени места е оценявана различно по света. Интервюто с Марен Мьоринг, изследовател в областта история на културата в Лайпцигския университет, насочва вниманието към една оспорвана тема.
 

Госпожо Мьоринг, през януари 2015 г. по немската телевизия започна излъчването на сериала „Добре дошли в Швеция“. Един американец се премества в Швеция, родината на своята приятелка. Там той преживява няколко културни шока – например в сауната. Образът на скандинавеца, който няма проблем с това да се разсъблече, не е ли изтъркано клише?
 
В скандинавските страни голотата определено се приема за по-нормална, отколкото на други места. Още по време на ранното нудистко движение в Германия около 1900 г. се правят препратки към Скандинавия: „Вижте, там голотата е нещо съвсем естествено“.
 
Съществуват големи разлики не само между европейските страни и САЩ, но и в рамките на Европа. Какво е развитието на Германия в това отношение от културно-историческа перспектива?
 
Още Гьоте е казал: „Истинският човек е голият човек“. Това, което се има предвид, е, че действителното и автентичното не могат да се проявят, когато сме с дрехи – в този начин на мислене естествеността и голотата са взаимно свързани. Нудисткото движение полага усилия да дееротизира телата. Според нудистите голото тяло само по себе си не е сексуално провокативно. Еротично зареден е само погледът, който насочваме към него.

„ГЕРМАНСКА ОСОБЕНОСТ“

Според вас каква е културно-историческата връзка между голотата на публични места и политическия дискурс?
 
Облеклото е символ на цивилизационните ограничения и принуди. През 1890 г. е било не само странно да се твърди, че човек трябва да се съблече, за да бъде свободен, а почти революционно. Фактът, че след 20-те години на ХХ век нудисткото движение успява да се наложи, е германска особеност, която не се среща по този начин в никоя друга страна – не на последно място, защото по онова време нудисткото движение подчинява голотата на целите на така наречената „расова хигиена“ и евгениката. Нудизмът намира най-широко разпространение в Германия. Действително в САЩ има няколко нудистки сдружения, но първото от тях е създадено в близост до Ню Йорк от един германец.
 
Как се е променил образът на тялото в Германия в близкото минало?
 
В нудисткото движение, а и по принцип в Германия до 90-те години естественото тяло например е било окосмено. През 80-те години певицата Нена предизвиква лек скандал в английските медии, тъй като се появява с обичайното си окосмяване под мишниците. В Германия по онова време малцина смятат това за странно. Разбирането за естественост е предполагало, че телесните модификации са неестествени. Същото е важало и за германското женско движение, което например е отхвърляло сутиените. Тялото би трябвало да е просто такова, каквото е, не пристегнато и опаковано, а – вероятно – свободно.
 
Каква е ролята на религията?
 
Макар често да не искаме да признаем, отношението към тялото и днес продължава да е силно повлияно от религията. В Източна Германия религията не е имала толкова голяма роля и това е причината нудизмът тук да се е радвал на повече популярност. В Южна Европа католицизмът е създал съвсем различно отношение към тялото, там публичната голота се смята за неприлична. Ето защо в Италия или Испания например къпането по монокини също не е прието. След обединението на Германия по плажовете на Балтийско море при германско-полската граница имаше големи сблъсъци, тъй като католическото население на Полша не можеше да приеме нудизма.
 
Двадесет и пет години след обединението има ли все още разлики между Източна и Западна Германия?
 
Личните ми наблюдения тук в Лайпциг са, че за много хора къпането гол е нещо нормално. В ГДР то е играло особена роля и е успяло да се задържи, тъй като е осигурявало момент на свобода на действието, чувството, че поне на плажа на Балтийско море можеш да си необезпокояван.

„НАТИСКЪТ Е ПО-ГОЛЯМ“

Какъв е съвременният дискурс, с който се свързва голотата? В медиите и рекламите се показват голи тела, които изглеждат перфектно. В миналото натискът е бил морален, днес той естетически ли е?
 
Масивното визуализиране на перфектни тела увеличи много нормативния натиск. По време на ранното нудистко движение обаче нещата не са били непременно твърде различни, тъй като фотографиите от онова време не ни показват обичайните тела. Разбира се, в сравнение с днес те не са били до такава степен тренирани. Във филмите за Джеймс Бонд от 70-те години например жените са много слаби, но имат и целулит. Днес те прекарват часове наред във фитнеса, за да могат да се покажат голи.
 
Какъв имидж има голотата днес в Германия?
 
Този, който иска да се къпе гол или да бъде гол в сауната, просто го прави. Това се е превърнало в нещо нормално. От друга страна, доминиралата дълго време представа, че голотата е нещо напълно естествено, се е променила, тъй като чрез глобалните медии и чрез миграцията влизаме в досег с много различни образи на тела. Тази тема ще продължи да ни занимава и през следващите години.
 

Професор д-р Марен Мьоринг е изпълнителен директор на Института по културология към Лайпцигския университет. От много години се занимава с историята и отношението на германците към нудизма. Защитила е дисертация на тема „Мраморни тела. Оформяне на тялото в германската култура на голотата (1890–1930)“. Тя е съосновател и издател на онлайн списанието „Body Politics. Zeitschrift für Körpergeschichte“.