Книжен пазар
Преоткриване на книжарницата

Напоследък в големите градове се възражда локалната продажба на книги, считана за вече почти мъртва във времето на процъфтяваща електронна търговия. Посетихме две новосъздадени книжарници в Берлин.

Представете си, че сте човек готов да поема риск, имате предприемачески талант и желаете да правите пари с някакво начинание в Берлин. Знаете, че все повече хора пазаруват в интернет и ясно виждате огромния успех на онлайн търговците като Amazon. И въпреки това вашата идея е да отворите магазин. Какъв продукт ще решите да продавате?
 
А сега, моля, представете си следното: седите на голяма, черна, дървена маса в магазин на Бруненщрасе в централния барлински квартал Мите. Пред Вас има чаша капучино, а отдясно купчина от списания. Светлината е мека, а атмосферата – отпускаща, нещо подобно на изискан хотелски бар. Това е вашият магазин и той работи добре. А какво продавате? Вие продавате книги!
 
Може да звучи невероятно, но този магазин за книги съществува действително. Името му е Ocelot, отворен е преди 18 месеца и е ръководен от 38 годишния предприемач Фритьоф Клеп, който в отговор на донякъде скептичния въпрос на автора на настоящия текст споделя: ,,Доволен съм много, имаме голям растеж, изглежда идеята ми работи.”

Книжарницата като марка

Но как днес все още може да работи бизнес идея, която по същество се основава на това,  да се продават книги в магазин? Показателите при малките книжарници са низходящи: през 2001 година те отчитат 57,8 % от общите продажби, а до 2012 година дялът им намалява до 48,3 % , което е спад с повече от 15%. Някои хора твърдят, че залеза на книжарниците тепърва започва, както например в интервю за Зюддойче Цайтунг Карел Халф –  шефът на Велтбилд, една от най-големите компании за онлайн-търговия с книги на дребно. Пазарът като цяло, казва Халф, ще закрие още поне 50%  от търговските площи и съответно също толкова търговски обекти. Същевременно все повече хора купуват книги онлайн. По някои оценки онлайн магазинът Amazon.de  държи около 20% от книжния пазар в Германия – а преди десет години процентите са били  само 4,5.

Именно поради тази причина, казва Фритьоф Клеп, от решаващо значение е концепцията за книжарницата да бъде добре обмислена: ,,Един търговец на книги днес трябва да предлага нещо повече от място, където да си купите бестселъри.” Близо една година Клеп  е обмислял своя бизнес план и накрая се е спрял на една комбинация от четири различни търговски дейности – кафене, магазин, организиране на мероприятия и собствени онлайн продажби. ,,Но все пак сериозните пари идват от продажбата на книги на място”, подчертава Клеп. Всичко останало играело важна роля преди всичко за определяне на брандовата същност на книжарницата.

На практика Ocelot вече е марка с име и е акламирана в рубриките ,,препоръчани места” на лайфстайл страниците на големите ежедневници. От дизайнерските лампи през модните хартиени торбички до шикозните черни моливи с изписано логото на Ocelot – всичко е проектирано така, че да се получи едно фино удоволствие от покупката. ,,Между другото, това е тенденция, която може да се види във всички сектори на индустрията”, подчертава Клеп. ,,Тъкмо този, който иска да продава съдържание, трябва да обърне внимание на цялата рамка, която го съпътства.”

Книжарниците като културни центрове

Книжарницата определено има бъдеще във времето на Amazon, в това е убеден и Детлев Блум. Той е шеф на Берлинската борсова асоциация на германските книгоразпространители и живее в Берлин–Вестенд, почти в другия край на града. Независимо от това, той внимателно следи стартиращи предприятия като Ocelot. ,,Считам, че особеното при тези млади собственици на книжарници е безкомпромисния начин, по който реализират своите виждания. А тези виждания имат повече общо с това, каква според тях самите би трябвало да бъде една книжарница, отколкото с класическата представа за привличане на възможно най-голям спектър от клиенти.”

Според Блум тези книжарници от нов тип се възприемат преди всичко като място за срещи на хора със сходни възгледи, като културни центрове, които са тясно свързани с местната общност. ,,Вярвам, че в момента това е една концепция, която се приема добре.” Впрочем, ситуацията в Берлин бездруго е по-различна. Въпреки общата тенденция на намаляване броя на книжарниците в Германия, тук от три години спад в тази насока не се забелязва.

Тясна интеграция в квартала

Berliner Buchhandlung Uslar & Rai | © Markus Schädel Безкомпромистността при конципирането и тясната интеграция с кварталната общност са два белега, с които също добре може да се идентифицира и Катарина фон Услар – управителка  на новооткритата берлинска книжарница Uslar & Rai. Преди една година тя и писателят Едгар Рай решават да отворят книжарница на Шьонхаузер Алее. Всъщност импулсът за това бил много подобен на този на Фритьоф Клеп, когото тя лично познава, разказва фон Услар: ,,Съвсем съзнателно решихме да отворим книжарницата точно сега, защото вярваме, че с нашата концепция можем да привлечем клиенти, които имат съвсем същите предпочитания или негативни възприятия.”

Катарина фон Услар и Едгар Рай смятат, че четенията често са скучни. Затова те канят хора, в повечето случаи приятели на техни приятели, които представят свои любими книги. ,,Просто е изключително интересно да разбереш какво обичат да четат хората и защо. Асортиментът в книжарницата също съзнателно е субективно подбран. ,,Наистина все пак не можем, а и не желаем съвсем да се откажем от бестселърите. Въпреки това смятам, че печелим пари предимно от хора, купуващи книги, които ние също считаме за  добри.”

Разбира се всичко това, откровено признава фон Услар, може да проработи единствено в хомогенната среда на квартал в големия град, какъвто несъмнено е Пенцлауер Берг. Това особено ясно се вижда, например, когато отново става дума за Amazon: ,,От една страна ние съвсем ясно печелим от сегашното отрицателно мнение за Amazon, което в много отношения присъства в нашия свартал. От друга страна факт е, че много от нашите клиенти от дълго време купуват онлайн. Ето защо тези хора вече приемат като ново и вълнуващо отново да потърсят в книжарницата някоя книга.”