Интервю с Герхард Щайдл
„Книгите трябва да бъдат произведения на изкуството”

Герхард Щайдл вярва в бъдещето на печатната книга. Съвместно с Гьоте-институт издателят на Гюнтер Грас и Карл Лагерфелд създава книга по стопроцентов екологически способ. В интервю Щайдл разказва как се случва това и какво е общото между книгите и луксозните ръчни часовници.

Печатарската индустрия е замърсяваща околната среда дейност. Няма ли да е по-добре да се спре печатането на книги и текстовете да се разпространяват само чрез интернет?

Една печатница или издателство, ако не разполагат с ноу-хау да създават трайни, красиви книги, е по-добре да се откажат от тази дейност и да публикуват произведенията си в интернет. Когато се ангажираш с производството на аналогови книги, трябва да оправдаеш дейността си с качество. Освен авторската и редакторската работа по текста, е необходимо графици, типографи, графични редактори, печатари и книговезци да дават най-доброто от себе си, за да създадат за една книга предпоставки за трайност. Който купува физическа книга, трябва да получи едно произведение на изкуството, което още 100 или 200 години ще стои в нечия библиотека. Както един луксозен ръчен часовник, книгата се закупува и за следващото поколение. Четиво за по време на път мога да си сваля и от интернет, не е необходимо задължително да е печатно.

Томът ,,Климат, Изкуство, Култура” е произведен според екологични принципи. Какво означава това?

Преди около 15 години Еко-институтът в Дармщад документира всички индустриални процеси при нас: къде се използват химикали, къде естествени  и къде изкуствени суровини, как изглежда енергийния баланс? На края на документацията бяха включили ръководство за екологично оптимизиране на производството. Оттогава насам редовно се допитвам до специалисти, за да мога да подобрявам нещата в тази насока. Ето само един пример: докато преди 15 години използвахме годишно все още около 2000 литра изопропилов алкохол – изопропила предизвиква рак и разрушава озоновия слой – то днес използването му е нулево.

И сега когато получихте запитването от Гьоте-институт за издаването на ,,Климат, Изкуство, Култура” ...

... веднага стигнах до визията, че сме длъжни да дадем на читателите представа, как една книга може да бъде произведена по отговорен спрямо екологията начин. В основни линии тези начини са напечатани в книгата. Разбира се един дизайнер, графичен оформител, фотограф, издател или печатар трябва  да притежават допълнителни знания. Крайният резултат обаче е един устойчив във времето продукт.

Може ли да бъде видяна или усетена някаква разлика, когато вземем книгата в ръка?

Климат, Изкуство, Култура. Климатични промени в изкуството и културологията. Издадена от Андреа Цел и Йоханес Еберт за Гьоте-институт, 168 стр., 32 евро | Steidl Да, разбира се. Като се започне от корицата, отпечатана върху натурална хартия. За лакирането на корицата, което я прави устойчива на надраскване, обикновено се използват пластмасови фолиа. Тук имаме специален лак, който на пипане се усеща като пластмаса, но всъщност е базиран на натурални восъци. Продължаваме към корицата, която е неизбелена и изглежда като от зебло. За залепване ползваме натурални лепила, хартията на форзаца е направена сто процента от памук и е оцветена с растителни влакна.

А от какво е направена хартията на книжното тяло?

Това е специален продукт от Съединените щати, стопроцентово рециклирана хартия, което обаче може да се различи единствено по малките фазерни частици в нея. Във фабриката бели и напечатани хартиени отпадъци се сортират и обезцветяването също се извършва там. Резултатът е една сензационна хартия, за производството на която не е паднало нито едно дърво.

А какво е положението с водния баланс?

Тази фабрика използва, както повечето производители на хартия в Европа, затворен цикъл на водата. Естествено, необходимо е периодически да се добавя прясна вода, тъй като тя се изпарява по време на производствения цикъл. Но все пак отпадъчни води не се получават. Много неща са се направили и променили в печатарската индустрия. Всичко това може да се проследи в ,,Климат, изкуство, култура”.

Казвате, че исторически погледнато изкуството на правенето на книги е в апогей, който най-вероятно няма да бъде достигнат отново.

Пазарът няма да расте повече. Някога печатни информации сега все повече преминават в интернет, вследствие на което вече не си заслужава производителите на печатни преси и мастила или хартиените фабрики да инвестират в нови продукти. Така в цял свят сега има само един производител на машини за производство на хартия – фирмата ,,Voith” в Германия. Но вече от 14 години те нямат поръчки за нови машини и се издържат само от подръжка и ремонти. Дори ако сега някой поръча машина за хартия, ще са необходими седем години, за да бъде конструирана и пусната в експлоатация. Това показва, че нещо в този сектор умира. За щастие положението в момента е такова, че на сегашните машини за хартия може и след сто години да се произвежда качествена хартия. Но вече няма растеж. Подобно е положението с печатните машини, мастилата, производството на ленено платно и хартия за форзац: всичко това в момента е в технически апогей. Липсва обаче стимулът за по-нататъшно развитие. След сто години хората занимаващи се с индустриална продукция ще мечтаят да могат да печатат така, както го правим днес.

Забелязвате ли повишен интерес към особено красиво направени книги?

Да, имам усещане за това при нас в издателството. Преди пет години прагът на цените за визуални книги сигурно е бил около 50 евро, днес няма значение дали една книга струва 100 или 120 евро, купувачи се намират. Другите издателства имат същия опит. Берлинското издателство ,,Гещалтен” например взе решение да издава само книги с платнени твърди корици. Те твърдят: По-добре да го направим малко по-скъпо, но да е с най-добро качество. Така те правят печалба, докато други издателства, които произвежадат евтино, евтино, евтино, постоянно губят пазарни дялове.

Кога се достигна до повратната точка?

Преди около пет години. Аз също тогава взех решение да не издавам повече книги в джобен формат. Практически цялата наша продукция е с платнени  корици или е подвързана с красива хартия ръчно производство. Много издателства вземат това решение, за да преживеят: предлагане на повече качество и внимателно повишаване на цените. А клиентите, които наистина предпочитат физическите книги, нямат нищо против това.

Кои международни пазари са особено атрактивни?

Например азиатските, защото там книжната продукция, такава каквато я познаваме от Европа, практически вече не съществува. В Южна Корея има наистина много издателства, но всичко се печата в Хонгконг или в Китай, и там вече няма култура на печата. Тя е отмряла. Има обаче много млади хора, които се учат да печатат и така искат да си създадат препитание в своята страна. В Съединените щати положението не е по-различно: там можете да отпечатате книга за пришиване, то обаче трябва да бъде направено в Канада, тъй като в САЩ вече няма нито една книговезница, която да прави пришиване.

А какво е положението в Средна Европа?

Германия, Австрия, Швейцария, Франция, Италия, Испания, Полша и Унгария са практически златни мини за графичната индустрия, където е съсредоточено по-голяма част от знанието в тази насока. Правителствата на тези държави трябваше първоначално да подпомагат своите графични индустрии и да гледат на тях като на експортен артикул. Една от задачите на Гьоте-институт би могла да бъде да кани в други страни графични дизайнери, типографи, печатари, подвързвачи, да прави с тях семинари за млади хора, за да може някой в Индия, Ангола или в Южна Америка да разбере, как се произвеждат висококачествени книги.

Един личен въпрос: Вие работите от ранна утрин до късна вечер; кога намирате време за четене?

Със сигурност не по време на седмицата. Но аз чета относително доста, преди всичко лирика, с голямо удоволствие в края на седмицата. Вземам пред себе си едно стихотворение, прочитам го три или читири пъти, в началото тихо на себе си, след това на висок глас. Това за мен е истинско удоволствие. Така в течение на деня превземам един том с поезия. Епичните произведения ги оставям наистина за през ваканцията. А освен това не обичам да чета по време на пътуване, тъй като в самолет, влак или кола винаги заспивам незабавно.