Кандидатстване
Как да опишем правилно нивото си на владеене на немски език

Щом някой вече е в състояние да си поръча кафе на немски език, пише в автобиографията си „езиково ниво: водене на преговори”. Друг пък, без по-нататъшни обяснения, отбелязва: „немски С2”. Разбира се, нивото на владеене на чужд език е част от всяко кандидатстване за работа. Но как да го опишем правилно?

Кандидатите от чужбина, които искат да работят в германска фирма, би трябвало в документите си непременно да посочат доколко владеят немски език, кой е майчиният им език и какви други чужди езици ползват. Но как реалистично да оценят собственото си езиково ниво? Обикновено в наръчниците за кандидатстване се прави разлика между „основни познания”, „добри”, „много добри”, „отлични” и „водене на преговори на езика”, като отделните степени не винаги са прецизно дефинирани. Диференцирани критерии предлагат нивата от А1 до С2 в Общата европейска референтна езикова рамка (ОЕЕР), разработена през 2001 г. от Съвета на Европа. По тях се ориентират и повечето институции, предлагащи чуждоезиково обучение. Така че кандидатите могат да избират дали да използват в автобиографиите си познатите обозначения или да се обърнат към нивата от ОЕЕР.

Дали работодателите познават ОЕЕР?

Паул Ебсен от Федералната агенция по заетостта предполага, че някои работодатели в Германия не са запознати с Езиковата рамка, тъй като в обявите за свободни работни места рядко се срещат данни за езиково ниво. „В повечето случаи се изискват добри познания по немски език. Понякога са достътъчни дори само основни познания. В такива случаи е нужно единствено да се удостовери посещението на курсове. Но тъй като все по-често към нас се обръщат мигранти, много германски фирми се задоволяват с добри познания по английски език”, казва Паул Ебсен.
 
Надя Фюгерт, която от двайсет години преподава немски като чужд език (DaF), е разработила ръководство за търсещи работа, изучавали немски като втори чужд език (DaZ). Тя им препоръчва в автобиографиите си да използват нивата от ОЕЕР. „В малките или средни предприятия, които работят например в областта на информационните технологии и немският език не е от голямо значение, може да се случи лично шефът да чете документите на кандидатите и нива А1 или В2 да не му говорят абсолютно нищо. Но ако се предлага работа в офис или съответната фирма има отдел „Човешки ресурси” е напълно възможно тези диференцирани понятия да са известни.”
 
Ако за определена длъжност изрично се изисква чуждоезикова компетентност, би трябвало кандидатите да я споменат не само в автобиографията си, а и в мотивационното писмо. Приложените свидетелства и сертификати правят добро впечатление, доколкото съответстват на изискванията на фирмата и на уменията на кандидата. „Който говори немски на ниво С1, но притежава само сертификат „Deutsch“, е по-добре да не го прилага към документите, защото той би отклонил вниманието от изискваната квалификация”, препоръчва Надя Фюгерт. Вместо това тя съветва кандидатите да опишат езиковите си умения и да посочат мястото, където са ги придобили. Особено важно е данните да бъдат колкото се може по-конкретни, за да може работодателят да си състави картина на езиковите компетенции.

Не преувеличавайте, но и не се подценявайте

„Когато оценявате собствените си познания, е много важно да не се подценявате”, смята Надя Фюгерт. От опита си на преподавател тя знае, че кандидатите често са прекалено критични към себе си. „Непрекъснато курсисти заявяват на превъзходен немски, че нищо не знаят. Който е склонен да се подценява, е добре да се допита до учител или поне до свой приятел. Ако обаче не искате по време на интервюто да се сблъскате с неприятни изненади, би трябвало в документите си да сте колкото се може по-искрени”, съветва Надя Фюгерт. Ако работодателят изисква „отлични познания по езика” или кандидатите твърдят, че ги притежават, не е изключено интервюто да се проведе именно на немски език.
 
Ако кандидатите искат да избегнат объркване по време на интервюто, е хубаво предварително да си подготвят отговори на обичайните въпроси. А по време на интервюто да запазят спокойствие. „Много хора си мислят, че ако сбъркат окончанието на някое прилагателно, вече са извън играта. Разбира се, това не е така. Защото в случай на съмнение по-важни са комуникативната компетентност и съответната квалификация”, казва Надя Фюгерт. Ако по време на интервюто стане дума за езиковите познания, кандидатите би трябвало да проявят активност и да опишат как биха се справили с евентуални езикови трудности на работното място и защо те няма да нарушат производствения процес. Различни институции предлагат курсове за търсещи работа, чийто майчин език не е немският. Тези курсове, които отчасти се финансират от Федералната агенция по заетостта, могат да бъдат от голяма полза.