Дигитална идентичност
Революция за Егото?

Avatare
Avatare | Foto (Ausschnitt): © rtguest, fotolia.com

Интернет разкрива широко поле за изграждане на дигиталната идентичност, а с това и шансове и рискове. Критиците особено в Германия предупреждават за отказ от личното пространство.

През пролетта на 2014 г. Федералната централа за политическо образование организира конференция на тема „Дигитална идентичност”. Представители на германската и международната мрежова комуникация обсъждаха в Берлин въпроси като: кои данни за едно лице могат да бъдат намерени в мрежата и как трябва да бъдат оценявани, доколко тези данни съставляват „реалното аз”, какво означава възможността за виртуална самоинсценировка за самото лице.
 
Въпреки че на конференцията бяха застъпени много мнения, медиите в Германия обърнаха специално внимание на доклада на Мириам Мекел, професор по корпоративна комуникация в Университета в Санкт Гален, Швейцария. Според лекторката идентичността в интернет е изопачена, тъй като често бива схващана като стока. Егото непрестанно се ъпдейтва с цел спечелване на съревнованието за най-добри идеи. „В интернет вече няма място за сменящи се идентичности, за човешки слабости, индивидуалност и капризи”, твърди изследователката в своя доклад.

Идентичността се превръща в процес

Докато класическото понятие за идентичност се дефинира през външни белези като име, дата на раждане, местожителство, подпис и непроменимите биометрични данни като цвят на очите и пръстови отпечатъци, идентичността в интернет е динамичен процес. Тя се изгражда от дигиталните следи, които оставяме: следи от комуникацията, данни за мястото, където се намираме или за нашето потребление. Но тя се получава и от начина, по който се представяме. „В преддигиталните времена идентичността беше преди всичко нещо, за което се говори в личния живот. Да, в обществото играя определена роля, но в личния живот съм „истинското си Аз”. Именно това Аз днес вече става публично”, казва социоложката Сара Мьонкеберг от Каселския университет.
 
„Днес има нови възможности за създаване на идентичност”, смята тя. „Процесите на обратна връзка, каквито наблюдаваме в социалните мрежи като например лайкването на селфита в инстаграм, биха могли да спомогнат за изграждане и съхраняване на собствената идентичност. Това дава възможност да изпробваме и сравняваме различни проекти на самоличност.”

Възможности за самоинсценировка

При тийнейджърите импулсът да позират пред въображаема публика е част от естествения процес на формиране на идентичност, пише австралийската изследователка Карън Ан Доначи в есето си „Селфита, #аз: моменти на автентичност” (Selfies, #me: Glimpses of Authenticity). В този смисъл тя смята, че селфито е идеалната медия за експериментиране с егото. Означава ли това, че в нашата дигитална идентичност все пак не сме чак толкова несвободни и подложени на принуда от инсцениране, както твърдят критиците? „Мисля, че преди всичко това е въпрос на компетентност”, казва специалистът по социология на интернет Щефан Хумер. „Тезата, че дигитализацията ще ни обремени прекомерно и ще ограничи сферите ни действие, в повечето случаи е евтин претекст. Който задълбочено се занимава с шансовете и рисковете от дигитализацията, ще може целесъобразно да управлява своята идентичност.”

Нов мениджмънт на идентичността

Според Хумер мениджмънт на идентичността е съобразяване с новите роли, с които се сблъскваме в интернет. „Дигиталната идентичност е част от нашата идентичност. Тя вече не е нещо, от което бихме могли или би трябвало да се пазим. Но се налага да я опознаем и то по същия начин, както беше с нашето аналогово поведение. Колкото и комплексна да е тази задача, нямаме друг избор, освен да се съобразим с нея”, казва Хумер и продължава мисълта си с твърдението, че дигитализацията е революция и за нашето его.
 
Дали непринудената смяна на онлайн идентичности не води в крайна сметка до разбирането, че нашата офлайн идентичност е само един от многобройните проекти на нашето его? „Всъщност ние отдавна се намираме в позицията на „смяна на състоянието”, пише културологът Клаус Тевелайт в едно есе за в. „Франкфуртер алгемайне цайтунг” от май 2015 г. Новите дигитални идентичности само ще продължат тази тенденция, смята той. „За разлика от това представянето на истинско, постоянно его е измислица на модерния роман от края на XIX век с неговата конструкия на буржоазния Аз, който от своя страна служи като образец на Аза в психоанализата на Зигмунд Фройд.”

Колко свободни сме в мрежата?

Независимо дали приемаме дигиталната идентичност като принудително експониране или творческа променчивост, пред нас стои въпросът: доколко е изобщо възможно да изграждаме свободно собствения си Аз в мрежата? „Начинът, по който гледаме на себе си и представяме своя Аз в мрежата, може както и преди да си остане наша запазена територия. Но в ориентираната ни към действие идентичност, т.е. в зависимост от начина, по който се вписваме в околната среда, ни остава все по-малко поле за действие. Защото все по-голяма част от нас бива документирана, бива запаметявана като дигитални следи”, смята социоложката Мьонкеберг.
Германският журналист и блогър Ено Парк изгражда аргументацията си от друга гледна точка. Въпреки всички рискове той вижда преди всичко шансовете от дигитализацията за ново, по-гъвкаво разбиране на идентичността. От четири години Парк носи кохлеарен имплант, който му позволява да чува нормално. Без този уред той е почти глух, тъй като заболяване от морбили на 17-годишна възраст го лишава от слух. Той казва: „Дигитализирането ни кара да осъзнаем, че нашата идентичност е противоречива и всички ние се отклоняваме от някакви норми. Това осъзнаване е предпоставка за изграждането на толерантно общество, в което открито и без преструвки можем да бъдем себе си в личната сфера.”