Спасители в джоба
Смартфони помагат на бежанците

Der syrische Flüchtling Bassem auf dem Marktplatz einer Kleinstadt in Sachsen.
Der syrische Flüchtling Bassem auf dem Marktplatz einer Kleinstadt in Sachsen. | Foto (Ausschnitt): © Sammy Khamis

Смартфоните промениха начина, по който бежанците намират път към Европа. Географски карти им показват граничните пунктове, фейсбук ги осведомява за времето, каналджии се намират чрез уатсап.

„Без смартфона нямаше никога да стигна до Германия”, заявява младият сириец Басем. През лятото на 2015 г. той тръгва от Дамаск за Европа. Две седмици по-късно сириецът вече е в малко градче в източната част на Германия. Смартфонът винаги му е под ръка.
 
В него е запаметил снимки на семейството си, апове, за да остане в контакт с приятелите си в Сирия и всичко, което му е необходимо за бягството в Европа. „С каналджията се запознах на улицата. Трябваше да му платя само пътуването от Сирия до Гърция. Когато стигнах там, си купих сим-карта и оттогава търся всичко необходимо в интернет. КПП-та, разписания на влакове, места за подслон. Гугъл ми казва не само къде съм, а и кой влак да взема, за да стигна където искам.”

Смартфонът спасява човешки живот

Смартфоните промениха начина, по който бежанците стигат до Европа. Каналджията на Басем си е получил парите чак когато сириецът потвърдил по уатсап, че е пристигнал в Гърция. Дължимите 1.200 долара Басем оставил в Турция на посредник.
 
За мнозина консервативни и дясно ориентирани германци бежанците със смартфони са удобна мишена. Те ги наричат „богати икономически бежанци”, които не се нуждаят нито от подкрепа, нито от убежище в Германия, защото имат скъпи телефони. Обаче смартфоните и социалните мрежи са се превърнали за тези хора в неотменна част от ежедневието им, защото могат да им спасят живота. Неправителствени организации като Sea-Watch, които издирват в Средиземно море корабокруширали бежанци, съобщават редовно, че призивите за помощ са изпратени от мобилни телефони. Обикновено точното местоположение на кораба се предава по някое приложение като гугъл мапс.

Каналджии 2.0

Нещо повече. Повечето трафиканти предлагат услугите си във фейсбук. Италианският журналист Джампаоло Мусумечи, който от години изследва каналджийския бизнес, твърди, че в него е настъпила промяна: „Днес вече имаме работа с поколение 2.0 или 3.0 на съвременните каналджии. Те използват фейсбук и там качват рекламата си. Причината е в огромния бежански поток и доброто образование на повечето сирийци. Каналджиите реагират на новите си клиенти и се приспособяват.”
 
Не е трудно да се намери каналджия във фейсбук. Който напише в Гугъл арабската дума за „каналджия”, ще бъде засипан с предложения. „От Измир до Гърция за 850 долара”, „Всеки ден с кораб към Европа. Само 1.200 долара” – така изглеждат офертите на модерните „туристически агенции”, както ги нарича Джампаоло Мусумечи. Там може да се заяви и „комплексно” пътуване от Либия до Германия за 10.000 евро. Този пакет съдържа фалшиви паспорти и самолетен билет за първа класа. Но много бежанци пътуват на етапи. Това е по-уморително, защото трябва да се планира всяка отсечка от пътя, но пък е по-изгодно. Така пристига в Германия и Басем. Бягството от Сирия му струва 2.400 долара.
 
Един трафикант от Либия пише в лично съобщение във фейсбук: „Съчувствам им, предимно на сирийците, за мен те са братя и сестри, но пък от тях мога да спечеля страшно много пари”. За пътуване с лодка от Турция до Италия той взима 3.800 долара, от Египет до Италия всеки бежанец плаща 2.000 долара. Всяка лодка му носи кръгло 60.000 долара.

Мобилни телефони контролират трафикантите

Междувременно цените по повечето маршрути падат. Една от причините е, че повечето заможни сирийци вече са напуснали страната. Помогнала им е умната технология. Бежанците могат да сравняват офертите, да се информират на място и да решат кой каналджия да изберат.

Важен източник на информация са лица, които вече успешно са минали по предлагания маршрут. Те управляват във фейсбук групи като „Бягство в Европа без каналджия”. Членовете на тези групи се осведомяват помежду си за лесни за преминаване КПП-та, полицейски проверки и процедури за получаване на бежански статут в отделни европейски страни. Там се постват и предупреждения. Така например в една чек листа, която бежанците трябва да прочетат, преди да се качат в лодка, пише: „Купете си спасителни жилетки, проверете дали има достатъчно гориво, опитайте се да седнете в средата на лодката.”
 
По този начин социалните медии и смартфоните се превръщат в регулатор на каналджийската индустрия и връщат частица от чувството за самоопределение на бежанците.