Разнообразие в детските книги
Търсят се герои с имигрантски произход

При представянето на съвременното немско общество, детската литература в Германия има да наваксва още в някои насоки.

Когато госпожа Ваас най-сетне отваря странния пакет пристигнал по пощата, жителите на Лумерланд са изумени – откриват вътре едно тъмнокожо бебе, което се оглежда с широко отворени очи. Читателите на класическата немска детска книга Джим Копчето и Лукас Машиниста на Михаел Енде, вероятно са били също така изумени, когато през 1960 година, за пръв път, книгата излиза от печат. Героят на историята Джим преживява редица увлекателни приключения . Той е дружелюбен, предприемчив и умен, както и други подобни на него герои от немските детски книги, но има една разлика – както днес бихме казали, той е с имигрантски произход.
 
В същото време, днес вече наистина е трудно да си представим немските детски градини и училища, без тези дружелюбни и умни деца с чуждестранен произход. Но в илюстрованите и детските книги те съвсем не могат да бъдат срещнати толкова често, колкото в действителността. Обстоятелство, което засяга предимно семействата, които нямат германски корени. Издателите често получават писма, в които тези семейства описват положението си – техните деца не успяват да открият себе си или своя начин на живот, отразени в наличните на пазара книги.

Тъмнокожи хора рядко се срещат

За подобен опит споделя и междукултурната, алтернативна детска градина Maimouna в Хамбург, която през 2012 г. решава да експонира детски книги с цветнокожи героини. Преподавателите установили, че в повечето издадени в Германия детски книги, тъмнокожи герои въобще не се срещат. Такива могли да бъдат намерени в книги издадени в САЩ и Великобритания, което не учудва особено Клаус Хуман от издателство Аладин: „Книги за това, какво е да бъдеш различен в една страна”, казва той, „закупуваме преди всичко от чужбина. Книгите издадени там имат по-естествен и некомплициран подход към темата, докато в Германия нерядко се усеща една маниерност при създаването на подобни герои”.
 
Все пак, в детските книги в Германия напоследък също има персонажи с имигрантски произход, но почти винаги те са част от група, а не индивидуални герои. Дали в Dancing Girls на Хайке Абиди или във Fußball-Haie (Футболните акули) от Андреас Шлютер – в немските детски книги днес, почти във всеки ваканционен приятелски кръг, във всяка момичешка компания или в спортен отбор има членове, чиито семейства или родители са с произход от други държави. А това не винаги е било така. „Колко горди бяхме”, спомня си Хуман, ръководител на издателство Карлсен до 2012 г., „когато, след близо 15 години, „записахме” едно момиче с турски произход в детската градина, където се развива действието на Conni! Поредицата Conni, в която света бива обясняван на децата чрез момиченце наречено Кони, е един от дългогодишните хитове на издателска къща Карлсен.

Много издателства се стремят към постигане на подобен успех. „Но всяка детска книга с герой от чужд произход”, споделя в разговор един книгоразпространител, „веднага се възприема като проблемна – особено от страна на родителите. А те все пак са тези, които закупуват книгите”. Служител на голяма германска издателска къща пък споделя, че персонажите, които в историята съвсем ясно са описани с африкански или азиатски корени, на коричните илюстрации умишлено биват изобразявани по двусмислен начин. Понякога, при издаването на преводни книги, издателите преработват илюстрациите така, че за немския пазар цветът на кожата на някои персонажи да изглежда по-светъл. Това отново се прави с оглед на родителите, които биха могли да предположат, че книгата е на тема интеграция, а не обикновена детска история.

От друга страна: догматични онлайн-рецензенти

Темата е сложна, а заниманията с нея са с уклончив характер. Ако някой реши да пише истории за тъмнокожи герои в Африка, ще чуе от една страна, че един бял европеец е по-добре да стои настрана от такава материя. Подобно нещо се случва на авторката на детски книги Кирстен Бойе, която в най-новата си книга описва историята на едно будно момче на име Табо, което в една южноафриканска страна, като детектив и джентълмен се заема да реши случай с един убит носорог. От друга страна в Амазон се появяват рецензии, които се занимават изключително с това да изтъкват, колко много деца с имигрантски произход могат да се срещнат на страниците на книгата и какви роли имат те в нея – и то съпоставяйки ги с броя на героите в историята с очевидно немски произход. Моника Осбергхаус от издателство Клет Киндербух нарича подобни догматици „броячи на русокосковци”. Според нея, просто е нужно време, докато темата самостоятелно и без излишни емоции заеме своето място на страниците на детските книги.
 
Един добър пример за това, как нещата могат да се получат, е издаваната от нейното издателство поредица Die wilden Zwerge (Дивите джуджета) от Майер, Леман и Шулце. В нея, читателя понякога може и да не разбере, че семействата на някои момичета и момчета в тази кипяща от живот група в детската градина, са дошли от друга държава. Например когато само в едно единствено изречение е споменато, че един от героите произхожда от семейство на етнически германци от Казахстан. Този факт няма никакво значение за историята, а е просто едно дискретно обогатяване на един от героите.