Ъндърграунд литература
Писане без принуда

Писателите пишат за да бъдат четени. Но не всички автори желаят творбите им да стигат до своите читатели по конвенционалните пътища на маркетинга.

В света на изобразителното изкуство съществуват така наречените „off пространства” или „оff галерии”, които предлагат на художниците алтернативни начини да показват своите творби. Много артисти силно ценят независимостта си – това важи също и за хората занимаващи се с литература. За някои автори дори е важно изцяло да се освободят от търговските и социални ограничения. Често тогава тяхната работа бива наричана „ъндърграунд литература”. Но какво точно характеризира тази форма на литературата и къде може да бъде намерена в Германия в днешно време?
 
„Ъндърграунд литературата е концептуалната противоположност на високата литература”, казва Роман Израел. Този автор е инициатор на редица „Lesebühnen” (т.е. събития за авторски четения) в Лайпциг и Дрезден – редовни срещи, при които, в голямата си част млади и неизвестни автори, представят последните си творби. Такива събития са част от това, което като цяло се нарича „ъндърграунд”. Към тях можем да добавим определени издателства, нестандартни литературни формати като слам поезия и фензините – специализирани независими литературни издания. „Ъндърграундът е все още неутвърдила се литература”, казва Роман Израел. „Това е литература, която не отдава особено значение на конвенционалното. Тя често бива свързвана с баровете – и с много дим.”

Платформа за опозиционно мислещи журналисти в ГДР

Моделите за независимо публикуване винаги са били от съществено значение за литературата. Тези, които се занимавали с подобно публикуване, често работели нелегално, за да избегнат възможната държавна цензура. Особено в страните от бившия Източен блок през 1950-те до 1980-те години, самоделно направените книги и понякога ръчно печатани текстове, предлагали единствената възможност да бъде четена и разпространявана неконформистка литература. Такива текстове били наричани с руския термин „самиздат“. Те били приемани като олицетворение на нецензурираната литература. Писателят и бивш съветски десидент Владимир Буковски веднъж описва тези дейности така: „Пишеш сам, редактираш сам, цензурираш се сам, разпространяваш сам и отиваш в затвора – пак сам“. Наред с форумите за литературни текстове, самиздат публикациите и вестници, и особено списанието „telegraph“ в Берлин, служили като важна платформа за опозиционно настроените журналисти в ГДР.
 
Същевременно в Западна Германия, автори като Ролф Дитер Бринкман и Йорг Фаузер – вдъхновени от бийт-литературата на Северна Америка – въвеждат суровостта на ежедневния живот, чувството на неудовлетвореност и разочарование на ниските социални слоеве, в канона на западногерманската литература. Затова творчеството им често било наричано от критиците „литературно подземие”. До началото на 90-те години в Западна Германия се оформя една независима сцена, която става известна под наименованието „Social Beat“. Някои елементи от това движение могат да бъдат открити и днес. За разлика от Social Beat, слам поезията оцелява като литературна субкултура, но отдавна вече не е ъндърграунд”, казва чешко-немския поет Яромир Конечни, един от пионерите на немскоезичната слам поезия.
 
В днешно време слам поетични съревнования се провеждат в почти всеки немски град, а интересът към представленията не изглежда да отслабва. Може би това се дължи на факта, че социална критика и политически теми се вмъкват като заден план в хумористични текстове. Спектърът на немската литература се разширява непрекъснато, казва Арне Хирземан, музикант, писател и понастоящем „Stadtschreiber” (т.е. градски хроникьор) в Хайлигенщат в провинция Тюрингия. „Развитието на дигиталните мрежи породи голямо разнообразие от литературни форми и вариации.” Но тъй като мрежата неизменно предоставя широка достъпност, днес една наистина независима ъндърграунд сцена почти не може да се развива незабелязано от мейнстрийма. Понастоящем изглежда „ъндърграунд” функционира единствено като етикет, който бива поставян на автори и техни текстове – на базата на конкретната среда, в която те живеят, или за която пишат.

Отхвърляне на ISBN, като символ на комерсиализацията

Но все пак, проекти, които проявяват ъндърграунд насоченост, със сигурност съществуват.
Hochroth-Verlag е издателство, което гледа на себе си като един такъв алтернативен модел: то само изработва книгите си, в гъвкави тиражи, и ги разпространява чрез директни продажби. От 2008 г. насам, чрез създаване на клонове на различини места – включително в Берлин, Будапеща, Париж, Рига и Виена – издателството успява да създаде една наистина общоевропейска мрежа за независимо публикувана литература. Освен това, съществуват малки издателства като „Parasitenpresse“ в Кьолн, които пък отказват да поставят на своите публикации международния стандартен номер за книгите (ISBN). С отхвърлянето на този валиден в световен мащаб идентификационен номер, те се лишават от възможността да работят на конвенционалния книжен пазар, но несъмнено са признати и уважавани на литературната сцена.
 
Проектът на Арне Шмелцер, може би също, в зависимост от дефиницията, може да бъде определен като „ъндърграунд”: по време на Лайпцигския панаир на книгата 2016 г. авторът обикаля изложбените зали с преустроен автомат за дъвки, а вечерта прави същото из местните кръчми. Вместо дъвки автомата предлага литература: кратки текстове, провокиращи размисъл. Когато имаш възможността да публикуваш нещата си по свой начин, запазваш своята независимост като автор, казва Шмелцер – дори ако това означава да не можеш да се издържаш като писател. В неговите уши, обаче, терминът „ъндърграунд” по отношение на литературата звучи по-скоро романтично, а дори и кичозно. Или най-малкото, като нещо от една отминала епоха.