Проучване за насърчаване на четенето
„Библиотеката трябва да се превърне в място на комфорта“

В Университета за приложни науки в Хамбург е извършено проучване относно насърчаването  на четенето в библиотеките. Разговор с Уте Краус-Лайхерт  за мотивацията за четене и за ефективността от четенето.
 

Госпожо Краус-Лайхерт, какви начини за насърчаване на четенето се прилагат в момента в библиотеките?
 
Насърчаването на четенето от дълго време е една от най-важните задачи на обществените библиотеки, а възникналия шок след изследването РISA от 2000 г. и последвалите го дебати отново го върнаха във фокуса на общественото внимание. Оттогава лансирането на библиотеките като места за насърчаване на четенето се засили. Към класическите формати за насърчаване се числят: прожекциите с илюстровани книги, ваканционните читателски клубове, книжните ралита и авторските четения. Като по-нов метод може да се посочи произхождащия от Япония "Kamishibai" – прочит на книга пред аудитория с използване на илюстрации. За целта се изработва картонена сцена, в която се поставят илюстрации към четената книга – едно чудесно предложение, особено за децата на бежанци.
 
А каква е ролята на цифровите устройства и услуги при насърчаването на четенето?
 
Цифровите устройства и услуги стават все по-важни. Един пример в тази връзка са хибридните илюстровани книги, които функционират на принципа на добавената реалност. С помощта на безплатно приложение децата имат възможност да се запознаят с една класическа илюстрована книга по съвсем различен начин. Ако в книгата става дума за птици, например, съответните птичи звуци могат да бъдат чути, като допълнение към илюстрациите. Всъщност, с приложения се работи много, включително при децата от детските ясли и тези в предучилищна възраст. По-големите деца имат възможността чрез онлайн-приложения да създават свои електронни книги, или да вземат участие в онлайн-читални, където да споделят впечатленията си от прочетени текстове. Тези мултимедийни форми попадат също в областта на популяризирането на четенето.

„Открий грешната дума” и желанието за четене

Съвместно с Университета за приложни науки в Хамбург сте провели дългосрочно проучване относно насърчаването на четенето – засега единственото изследване, което е фокусирано върху Германия като цяло. Как би могло да се прецени, дали популяризирането на четенето се прави по успешен начин?
 
Като начало трябваше да си изясним, какво да разбираме под термина „читателско умение”. Решихме да използваме подход, изведен от теорията за читателското социализиране. Така стигнахме до разглеждане на читателските навици и до читателската мотивация. Като обект на изследванията ни избрахме второкласници от основно училище с висок процент на деца с миграционнен произход и проследихме развитието им до постъпването им в четвърти клас. Първоначално учениците посещаваха в библиотеката два пъти месечно мероприятия за насърчаване на четенето, а по късно веднъж на всеки два месеца. Редовно в училище се провеждаха тестове, при които ставаше въпрос за намиране на неподходящите думи в дадено изречение. Но читателските резултати на децата не бяха решаващ показател за нас – по-скоро следяхме тяхната мотивация за четене и създадените у тях навици за четене.
 
А как могаат да бъдат оценени мотивацията и навиците за четене?
 
Един възможен индикатор е, например, притежаването на лична читателска карта. В началото 50 на сто от учениците заемаха книги със собствена читателска карта, а в края на проучването процента достигна до 80. Тези данни също са показател за обвързаността на децата към библиотеката. Семействата, които могат да си позволят, купуват своите книги. Но много от по-бедните семейства – предимно такива в неравностойно положение, се налага да разчитат на безплатно заемане на книги от библиотеката. Още една интересна констатация: броят на децата, които в нашето проучване заявяваха, че обичат да четат, се увеличи от първоначалните 14 на сто до 70 на сто.

Насърчаване още от проходилката

И това е благодарение на насърчаването на четенето в библитеките?
 
Не. Тези резултати не бива да бъдат приписвани на само на един фактор. В крайна сметка, децата в днешно време са изложени на всякакви видове медийни влияния. Също така не можем да бъдем категорични, какви точно форми на популяризиране на четенето имат най-голям ефект. Библиотеките, обаче, могат да обучават децата, как да използват книгите и медиите, да им покажат колко забавно може да бъде четенето, да им помогнат да осъзнаят, че то е една естествена дейност.
 
Какви изводи постигнаха бибилотеките след вашите проучвания?
 
Да се започне отрано с насърчаването на четенето! Да се започне не от децата от яслите, а още от тези които едва прохождат. Съществуват едни така наречени „форлойфер” /предварителни/ умения, които са важна основа за придобиване на знания за писмения език. Библиотеките могат да стимулират подобни умения, чрез предложения за насърчаване на четенето за малките деца - полезни са дейности като римуване, пеене, игри с пръсти, разглеждане на илюстровани книги и четене на глас. Много от библиотеките вече се занимават с това, но е нужно да има квалифицирани служители. Важно е също така мероприятията за популяризиране на четенето да си провеждат редовно, а не само веднъж в учебната година.
 
Разбира се, необходимо е и да има достатъчно финансови средства на разположение...
 
Преди всичко е важно популяризирането на четенето да бъде провеждано децентрализирано. На много места съществуват добре оборудвани централни библиотеки, но на регионално ниво положението е по-различно. А регионалните библиотеки са местата, където децата в неравностойно положение могат да бъдат намерени и достигнати. Но там често липсват подходящо оборудване и услуги. Библиотеките трябва да се превърнат в места, където всеки да се чувства комфортно.