Интервю с Александър Опиц
Асоциации за свободен театър

Александър Опиц по време на дискусия
Александър Опиц по време на дискусия | Снимка: Фондация Хайнрих Бьол - Creative Commons

Александър Опиц е председател на асоциацията за свободен театър в Германия и на свободно практикуващата театрална група на Баден-Вюртемберг. Той съдейства активно в обмяната на опит между свободния театър в Германия и България.

Положението на свободния театър в Германия също не е леко. В последните години обаче се забелязва подобрение в това отношение. Как бе постигнато то и каква е Вашата роля?

На първо място това развитие се дължи на подобряването на качеството на свободния театър. В същото време и на някои места се увеличи финансирането.

Моята роля е да посреднича между театралните групи и политиците. Всъщност трябва да се привлече вниманието върху качеството на работа, както и да се илюстрира начина на работа и живота на самите творци. Освен това трябва и да се покаже потенциалната публика.

Най-важното средство при тази работа е статистиката и то не онази, в която фигурират само положителните цифри, а реалната статистика. Това е и причината асоциацията на свободния театър да развие свой собствен метод на статистическо пресмятане, който беше проверен от областната статистическа служба на Баден-Вюртемберг.
Оформяме статистическите данни в съвместна работа с театралните групи.

За какво използвате тaзи статистикa?

За адекватно сравнение между субсидиите на традиционния и свободния театър. Около 80% от целия бюджет на един театър отива за управленчески и административни разходи. Вместо да сравняваме цели бюджети, ние вземаме под внимание само творческия бюджет – парите, определени за постановки.

Установихме, че свободния театър е много зле финансиран. Това контрастира силно с неговият творчески потенциал.  В Баден-Вюртемберг например свободния театър е отговорен за половината от театралната публика, но далеч не разполага с половината от творческия бюджетна традиционния театър. Политиците разбират тази аргументация.

От доста години Вие се ангажирате и с свободната театрална сцена в България. Как решихте да се занимавате с това?

През 2006-та година бях тук по повод българо-немската постановка Хамлетмашина и след нея в Гьоте институт изнесох една лекция за свободния театър в Германия. Последвалата дискусия продължи два часа.  Свободния театър в България е на високо ниво и е конкурентноспособен на международната сцена, но условията за работа са тежки. До този момент в България не съществуваше държавно субсидиране за него. Финансиране можеше да се търси само от община София. Две години по-късно театралните трупи се организираха в синдикат.

Как бихте описали днес ситуацията на трупите на свободна практика в България?

Значително по-добре отпреди 4 години, тъй като вече получават държавна субсидия. Проблем е факта, че сумата не е фиксирана, а варира от година на година. Освен това би било добре ако кандидатстването за субсидията се организира винаги през януари, а не в средата или края на годината. Театралните трупи се нуждаят от сигурност при планирането.