Библиотечен маркетинг
„Библиотеката като ‚Трето мястоʼ става все по-важна“

Мероприятия, предлагане в социалните медии и мейкърспейс: Клаудия Бюхел, ръководителка на Градската библиотека в Хилден обяснява в интервю как и по-малките библиотеки могат да прилагат целеви маркетинг. 
 

Госпожо Бюхел, Градската библиотека в Хилден получи отличието Библиотека на годината за 2016 г., присъждано от Германския библиотечен съюз, между другото и заради своята „иновативна маркетингова концепция“. Какво се крие зад това?

Опитваме се да предлагаме систематични решения, които включват и маркетингова концепция. Първоначално направихме инвентаризация и преценихме позициите си като библиотека. Хилден има около 56 000 жители. От тях 8,5 процента имат читателска карта за библиотеката. Много добре обхващаме групата на децата между шест и девет години. Това е резултат от сътрудничеството ни с детските градини и училищата. Важно е да имаме представа за посоката, в която искаме да се движим, и за това как да я постигнем. Работата с бежанците например придоби междувременно голямо значение. Искаме обаче да развиваме библиотеката и в други области. Част от екипа ни например интензивно се занимава с предлагането на инициативи за мейкърспейс (от англ. makerspace – креативно пространство, място, предоставено от библиотеката за творчество, за самостоятелни и групови занимания, „направи си сам“ и др. – бел. на редактора)

Мероприятия и социални медии

Кои са отделните ключови компоненти в маркетинговата ви концепция?

Концепцията започва с една част, в която под формата на цялостен анализ резюмираме настъпилите в града промени, начините, по които се събират клиентите ни и по които стигаме до жителите на Хилден. После дефинираме целите, например споменатите предложения за мейкърспейс. След това определяме пътищата и средствата, чрез които можем да постигнем целите си. Маркетинговите ни инструменти са например работа с обществеността или сътрудничество с други институции.

Достатъчно ли е за една библиотека през 2016 г. да предлага само добър фонд от медии?

Библиотеката като място единствено за заемане междувременно е надживяна. Но библиотеката като „трето място“ успоредно с дома, работното място или училището става все по-важна. Ето защо е необходимо да имаме удобни места за сядане и безплатен безжичен интернет. Организирането на мероприятия също е от значение за представянето на библиотеката като място за срещи. Нашите инициативи обхващат всички възрастови групи. За най-малките на възраст от шест месеца нагоре вече имаме т.нар. „ABC-джудженца“. В концепцията ни за мероприятията, която е част от маркетинговата ни концепция, определяме точния брой на участниците. В случаите, когато този брой често бъде надхвърлен, съответната поредица бива повтаряна. Освен това смятам, че работата със социалните медии е много важна, за да може да се общува директно с клиентите. Ние сме във Facebook от 2011 г. На следващата година стартирахме нашия блог „Читателски оазис“ („Leseoase“) и се включихме в Twitter. През 2015 г. към тях се прибави Instagram, а от тази година изпращаме информация и през WhatsApp. Потребителите ни в социалните платформи се интересуват най-вече от това да хвърлят поглед зад кулисите.

Сътрудничества и работа в мрежа

Много библиотеки, най-вече по-малките, се оплакват от бюджетни съкращения и недостатъчно персонал. Възможен ли маркетингът е въпреки това?

Действително рамковите условия в библиотеките са много различни. Но това не означава, че подходът е принципно различен. С по-малко ресурси или при по-лоши базови условия също мога да се опитам да „извлека“ най-доброто от библиотеката.

В малка библиотека например не би могъл да бъде изграден голям мейкърспейс. Там средствата са ограничени.

Вярно е. Въпреки това и в този случай съществуват възможности например за успешни инициативи чрез сътрудничества и включване на доброволци. За малките библиотеки с ограничен бюджет работата в мрежа е много важна. На първо място обаче трябва да се познават възможностите, които един град предлага. Ако например библиотеката изгради мейкърспейс, а вече съществуват сходни предложения, тогава това е по-скоро неизгодно. Решаващ е въпросът в кои области има смисъл да си сътрудничим.

Екипни срещи и клиентски желания

Как успяхте да мотивирате сътрудниците си за работа със социалните мрежи, за интензивно организиране на мероприятия и за други нови идеи?

По време на екипните ни срещи обсъждаме какво предстои да предложим и сътрудниците ми сами поемат съответния ангажимент. За да можем да предлагаме инициативи в социалните медии, разпределихме наново комплектуването. Специалистите по медийни и информационни услуги поеха комплектувания, които досега бяха поверени само на библиотекари. По този начин се освободиха ресурси, така че всички могат да се включат в работата със социалните медии. Беше изключително важно сътрудниците да бъдат привлечени на борда и това да не бъде решение, „спуснато отгоре“.

А как увличате потребителите?

Винаги се опитваме да мислим от перспективата на клиентите. Имаме формуляри за обратна връзка, чрез които те могат да правят предложения за подобрения. По отношение на идеите за нови услуги също първо питаме клиентите. В отдела за белетристика например възникна въпросът дали романите да бъдат подредени по азбучен ред, по автори, по теми или по кръгове от интереси. Преди изискващото усилия пренареждане на библиотечния фонд, се обърнахме към клиентите и ги помолихме за мнението им.

Обществено допитване на Института Аленсбах за бъдещето на библиотеките показа, че 76 процента от всички запитани ценят най-вече богатия медиен фонд. Не се ли надценява все пак маркетингът?

Библиотеката продължава да бъде свързвана на първо място с къща, в която се намират книги. На второ място обаче са важни мероприятията, които предлагаме, и видът на комуникация, например през социалните медии. През последните години това придоби все по-голямо значение.