70 години списание Шпигел
Пазител на демокрацията

С политическите си разкрития „Шпигел“ навремето се превръща във водещо германско издание. Дали обаче, 70 години след основаването си, новинарското списание все още запазва тази позиция?

Флагманът на германската новинарска журналистика, Шпигел, е рожба на окупационния период след Втората световна война. В първите редакционни помещения работят млади мъже, много от тях в пребоядисани униформи на Вермахта заради недостига на платове и цивилно облекло по онова време. Техни ръководители са Джон Чалонер, британски офицер-журналист, и завърналият се от изгнание журналист Хари Борер. Целта им е в разрушената Германия да създадат списание по примера на американското новинарско списание Time, като подкрепят германските си колеги в отричането на националсоциалистическата диктатура и авторитарното мислене. Списанието, което през 1946 г. все още носи името Дизе Вохе, не се страхува да критикува и съюзническите окупационни войски. Те се отървават от опозицията в собствените си редици, като предават Вохе в германски ръце. На 4 януари 1947 излиза първият брой на списанието с ново име – Шпигел, с издател и главен редактор Рудолф Аугщайн.

Щурмовото оръдие на Рудолф Аугщайн

Шпигел 1/1947 г. | Снимка (детайл): © DER SPIEGEL И до днес историята на създаването на Шпигел задава политическия курс на седмичното новинарско списание. Рудолф Аугщайн (1923-2002) го нарича „щурмовото оръдие на демокрацията“. И наистина, Шпигел винаги счита себе си за медията, която всяка седмица отново се застъпва за духа на „въоръжената демокрация“, заложен в германската Конституция. Редакцията и издателят се интересуват най-вече от вътрешните врагове на младата Федерална република: както от естествената склонност на определена форма на държавно управление към тайни договорки и корупция, така и от потенциално враждебния по отношение на демокрацията инстинкт за самосъхранение на избраните властимащи. Разследванията и разкритията за политическите среди трябва да са боеприпасите на журналистическото „щурмово оръдие“ и тази концепция бързо се превръща в запазена марка на Шпигел. През 1950 г. списанието публикува статия, според която решението за избор на Бон като федерална столица е взето и с помощта на подкупи. Създадена е парламентарна анкетна комисия, но твърдението не е изяснено. Федералният канцлер Конрад Аденауер отправя критики към „клеветническото издание“, което според собствените разбирания на Шпигел е равнозначно на издигане в рицарско звание.

Маяк за свободата на пресата

Издателят Рудолф Аугщайн | Снимка (детайл): © Моника Цухт/DER SPIEGEL В своята 70-годишна история списанието разкрива множество по-малки и по-големи политически скандали, напр. през 1982 г. за нелегалното финансиране на политическите партии от частни лица и икономически предприятия, и в ролята си на лидер на германската преса застъпва идеята, че демокрацията не трябва да бъде оставяна в ръцете на нейните официални представители. Това става особено ясно по време на аферата „Шпигел“ през 1962 г.: Заради статия в списанието тогавашният министър на отбраната Франц Йозеф Щраус разпорежда ареста на издателя Рудолф Аугщайн и на няколко водещи редактори по обвинения в държавна измяна. В крайна сметка Щраус принуден да подаде оставка, а за младата Федерална република това се превръща в маяк за свободата на пресата.

В случай на съмнение, наляво

Претвореният в живота идеал за една въоръжена демокрация е най-важното наследство на списание Шпигел, което по принцип не следва фиксирани политически принципи. Веднъж Аугщайн нарича списанието „в случай на съмнение, наляво“, но именно критиката, която левият политически лагер постоянно отправя към Шпигел, показва голямото разочарование от неговата „неутрална“ позиция, например към броженията на 1968 г. в Германия. Този упрек обаче почива на едно принципно недоразумение: Аугщайн разглежда своето издание като първия пазител на демокрацията, а не като пропагандатор на общественото развитие. Критиката относно езика и изказа на списанието обаче засяга дълбоко собственото разбиране на редакторите: Още през 1957 г. Ханс Магнус Енценсбергер упреква, че насочените към политически личности истории са само заместител на истинското, ориентирано към проблеми и съществени въпроси просвещение.

Сбогуване с концепцията за водеща медия

Снимка (детайл): © Ноше/DER SPIEGEL Историята на Шпигел достига своя публицистичен връх през 90-те години, когато списанието редовно се продава в тираж над един милион екземпляра и устойчиво задава темите на седмицата. Оттогава то е загубило своето значение, а в края на 2016 г. тиражът спада до 800 000 броя. Вече и издания като Зюддойче Цайтунг залагат не по-малко успешно на журналистически разследвания, а промяната в медийния свят не подмина безпроблемно дори и Шпигел. Вярно е, че с помощта на частната телевизия (Шпигел ТВ) и интернет изданието Шпигел Онлайн списанието запазва водещата си роля, но те по-скоро свеждат марката на новинарското списание до „булевардно“, отколкото я засилват. И нещо още по-важно: В диференцирания медиен ландшафт концепцията за водеща публицистична медия като че ли вече е остаряла. Днес Шпигел е важен глас измежду други, но историческото му значение запазва тенденцията да бъде пръв сред равни.