Младежите и новите медии
Смартфонът е като трета ръка

Да израснеш с Интернет
Да израснеш с Интернет | Снимка (детайл): © maria_savenko - Fotolia.com

Независимо дали са у дома или с приятели, мобилният телефон винаги е в джоба на панталоните им. В интервюто трима младежи говорят самокритично за смартфоните, за прекомерното им използване – и как самите те противодействат на това.

През 2016 г. в Берлин за първи път се състоя TINCON – Интернет-конгрес, организиран от младежи за младежи. Сред членовете на консултативния съвет на TINCON са Чарли (16), Каан (17) и Оле (16). В офиса на TINCON в Берлин-Кройцберг те разказват, че в работата си по събитието ценят приятелското и изпълненото с взаимен респект общуване. Защото него вече го няма в Интернет.

Оле, Чарли, Каан, защо тонът в Интернет често е толкова брутален?

Оле (роден през 2000 г.), или Ян Оле Пипер, е ученик в интегрирано училище Валддьорфер в Хамбург. Оле (роден през 2000 г.), или Ян Оле Пипер, е ученик в интегрирано училище Валддьорфер в Хамбург. | Снимка (детайл): © личен архив Оле: Това се случи с течение на времето. Ясно е, че сред приятели всеки се заяжда по малко. Но сред съученици понякога може да се стигне до крайности. Естествено има онлайн форуми, в които дискутираме съвсем обективно, но има и такива, в които се разменят обиди.

Могат ли възрастните да се справят по-добре с агресията в Интернет?

Каан: Не. Наскоро баща ми реагира гневно на един коментар във форум. Попитах го дали наистина иска да му отговори, тъй като така започват споровете онлайн. В Интернет в никакъв случай не бива да се отвръща на изказвания, чиято цел е единствено да провокират. Ако хората забележат, че никой не реагира на провокациите им, те спират, тъй като вече не им доставят удоволствие.

Какво като цяло бихте посъветвали възрастните?

„Чарли“ (родена през 2000 г.), или Шайен Неполски, е ученичка в общинско училище „Паула Фюрст“ в Берлин. „Чарли“ (родена през 2000 г.), или Шайен Неполски, е ученичка в общинско училище „Паула Фюрст“ в Берлин. | Снимка (детайл): © личен архив Чарли: Децата израстват с Интернет и се учат да не „хейтват“ веднага всеки, който има различно мнение, а да го разпитат защо мисли така. Възрастните понякога не разбират това и си мислят, че могат да напишат всичко там. Според мен много възрастни трябва да се научат да показват базисна толерантност в Интернет.

Вие как усвоихте тази принципна толерантност?

Чарли: Трябваше да се справяме сами и покрай това научихме още неща. 12-годишните обиждат другите просто така. Но после се научават да не го правят повече – включително защото останалите хора в Интернет внимават и казват: Защо всъщност го правиш? Замисли се какво пишеш там. Отнема време, но младежите го схващат много добре.

За какво използвате смартфоните си?

Чарли: За комуникация.

Каан: Преди появата на Интернет не беше толкова лесно да се свържеш или да поддържаш контакт с някого. Сега е много по-лесно да се запознаеш с хора, дори без да излизаш навън.
 
Оле: Не е само комуникация, а всичко: Youtube, можеш да почетеш или да поиграеш някаква игра онлайн, за да убиеш времето. Вече никога не ми е скучно. Има достатъчно сериали, филми и игри на смартфона, който е винаги в джоба ми.

Колко е трудно да оставиш смартфона си настрана?

Каан Йълдъръм (роден през 1999 г.) е завършил училище и е в началото на професионалния си стаж. Каан Йълдъръм (роден през 1999 г.) е завършил училище и е в началото на професионалния си стаж. | Снимка (детайл): © личен архив Каан: Сутрин като се събудя, поглеждам телефона си: Колко е часът, колко хора са ме търсили, случило ли е нещо важно? Освен това винаги го гледам, когато нямам какво да правя. Имам ли да върша нещо, го оставям настрана. Би било смешно, ако го използвам сега по време на разговора ни. Би ми било неприятно. Но като свършим, ще го погледна за кратко. А и защо да го прибирам на друго място? Та той перфектно пасва на джоба ми.

Това не е ли недостатък?

Каан: Напротив. Смартфонът е първата крачка към киборга. На него са запаметени толкова много твои лични данни, които отразяват живота ти. Той е нещо като протеза за трета ръка. Това е причината някои хора да се ядосват толкова много, когато им вземат смартфона. Сякаш са им откъснали ръката. Човек е зависим от телефона си по-силно, отколкото се предполага.

Чарли: Познавам това желание да го държа в ръката си непрекъснато, само когато телефонът ми е нов. След известно време тази своеобразна „зависимост“ преминава. Лично аз смятам, че човек може и да оставя настрана телефона си от време на време. Аз нямам проблем да го правя.

Медиите не ви ли идват в повече?

Оле: Смартфонът не, по-скоро персоналният компютър, особено когато съм се заинатил в нещо. Например искам да програмирам нещо и когато не се получава, се ядосвам. Или ако съм затрупан с твърде много информация по даден училищен проект.
 
Каан: Смартфоните и компютрите са добре измислени и направени. Границата на толерантността, преди да ти дойде в повече, е много висока. Съществува така нареченият синдром на фантомно вибриране на телефона. Това означава да усещаш, че телефонът ти вибрира, въпреки че той изобщо не го прави. Това са моментите, в които ти идва в повече.

Чарли: Като цяло човек трябва по-често да оставя мобилния си телефон настрана и просто да открива собствените си граници.

Как възпитавате самите себе си да си почивате от телефона?

Чарли: Човек би трябвало да се въздържа и сам да си забранява. Можеш да си навиеш и будилник, за да следиш колко дълго искаш да стоиш пред телефона. Или да си сложиш начален екран с надпис „Не стой толкова често пред телефона“.
 
Оле: Ако повече не успяваш да се справиш сам, можеш да помолиш приятелите и семейството си да ти обръщат внимание на това. Ако съм пред смартфона, си казвам, че би било по-добре да изляза навън и да правя нещо с приятели, вместо да вися у дома. От дигиталния свят се връщаш в аналоговия.

Charly und Kaan im Gespräch mit Thomas Feibel im Büro der Tincon Foto (Ausschnitt): © Tincon Известно е, че човек оставя и дигитални следи в Интернет, които компаниите например могат да използват. Вие как се справяте с това?

Чарли: Често го забелязвам. Например търся в google конзола за игра. И когато по-късно отида на страницата на Ebay, там се появяват допълнителни аксесоари и игри. Тогава започвам да се питам колко добре всъщност ме познават? Трябва ли да съм по-внимателна в Интернет? Смятам за тъпо, че знаят толкова за мен, но пък не ми е и толкова важно.

Но това все пак води до манипулации. Вероятно получавате само едностранчива информация.

Чарли: Можеш да си върнеш свободата в Интернет с няколко кликвания. Ето защо не е толкова лошо.
 
Каан: Мен лично това много ме дразни. Човек не бива анализиран като личност, а като ID или IP. Но всъщност това ни засяга много повече, отколкото си мислим. Неприятно ми е, че знаят какво бих желал. Не се чувствам свободен, ако имам усещането, че ме преценяват.
 
Оле: Става все по-екстремно и алгоритмите все по-добри, тъй като ги захранваме с информация. Ние, младежите, често дори не осъзнаваме това. А то ни засяга и би трябвало да му противодействаме по някакъв начин.

Как бихте искали един ден да възпитате вашите деца по отношение на Интернет?

Чарли и Каан – Оле се включва в разговора от Хамбург през Skype. Чарли и Каан – Оле се включва в разговора от Хамбург през Skype. | Снимка (детайл): © Tincon Оле: Не бих допускал малки деца до Интернет. По-късно те би трябвало да бъдат въведени стъпка по стъпка, бавно и без забрани. Въпреки това е важно да има периоди на използване и ограничения. Едно дете би трябвало да получи смартфон, едва когато е наясно с ползите и вредите от него, но познава и удоволствията на реалния живот.
 
Каан: Бих седнал до него и бих го наглеждал, но преди всичко бих му разяснявал всичко. Според мен не е добре да се забранява нещо на дете без обяснение. Важно е да се посочи основание, иначе децата не го приемат сериозно. Освен това бих показал на детето какво представлява истинският свят. Приятели, излизане. Когато си навън, трупаш преживявания. Там, навън, те чака цял един свят.