Skulptur Projekte Münster 2017 Скулптурата като широко понятие

Айше Еркмен - По вода /  © Henning Rogge, Skulptur Projekte Münster
Айше Еркмен - По вода / © Henning Rogge, Skulptur Projekte Münster

Skulptur Projekte Münster е вероятно най-мистериозното и дълго очаквано значимо събитие за съвременно изкуство. Неговата „мистериозност” се изразява в рядката му поява (веднъж на 10 години), което веднага поставя въпроса „Защо с такъв интервал?”. Този въпрос е особено актуален днес, когато светът се променя със светкавични темпове, а обобщения се правят едва ли не всеки ден.

В случая, обаче, може би не трябва да търсим обобщения. Твърде дългият интервал от 10 години между всяко издание е обоснован от организаторите с обяснението, че така най-добре могат да се „отчетат” промените в подхода към скулптурата, както и в обществото. Скулптурните проекти в Мюнстер са по-скоро дългосрочно изследване, което проследява и регистрира процеси – от една страна, важни артистични и социални въпроси на времето, а, от друга, многостранните отношения с града-домакин, в което се крие и спецификата на събитието. Проектите се вписват в структурния, исторически и социален контекст на града, като същевременно засягат и глобалното настояще, разсъждават върху концепцията за скулптура, както и върху въпроси за връзката между публично и частно пространство. Основната цел е реализирането на проекти в градското пространство, които са достъпни безплатно и са финансирани главно с публични средства.

Скулптурните проекти се организират едва за пети път
 
Възникнали през 1977 по идея на Клаус Бусман и Каспър Кьониг, тази година (между 10 юни и 1 октомври) Скулптурните проекти се организират едва за пети път. Поводът за създаването на събитието е негативна реакция на обществеността на Мюнстер по повод съвременно произведение, представено в историческата част на града през 70-те години на ХХ век. Целта на първото издание е да образова публиката и да отвори сетивата ѝ за съвременното изкуство. В началото не е толкова лесно, но с годините консервативната броня на местните жители е преодоляна. Първите поканени автори отразяват чрез работата си експерименталните тенденции на времето. Тогава те са все още млади и непознати за международната публика, а днес техните имена са се превърнали в част от канона на изкуството на XX и XXI век – Доналд Джъд, Клаас Олденбърг, Карл Андре, Улрих Рюкрийм, Ричард Сера, Ричард Лонг, Майкъл Ашер и Йозеф Бойс. Това трябва да ни говори достатъчно за целта и нивото на подбора от автори, представяни в Мюнстер. В списъка обикновено са включени имена, които имат новаторски подход и по някакъв начин променят разбирането за скулптура, нейните мащаби, форма и изразни средства. Така в настоящото издание, специално създадените 35 работи, представени в публично пространство, варират от скулптура, през видео инсталации, до пърформанс. Те са разпръснати на територията на Мюнстер, както и (за първи път) отвъд – в съседния град Марл. За да ги открие на всевъзможни, понякога неочаквани и „скрити” места, посетителят трябва да се придвижва снабден с карта, с търпение и най-вече с велосипед.
 
Скулптурата е разглеждана като широко понятие
 
От самото създаване на Скулптурните проекти в Мюнстер артистичен директор е Каспър Кьониг, който всеки път работи с различен екип от куратори. През 2017 това са Брита Петерс и Мариане Вагнер. Характерното е, че при организацията, която обикновено продължава около две години, не се следва обща фиксирана тема. Скулптурата е разглеждана като широко понятие и е изследвана във връзка с публичното пространство и градската среда. Концептуалната плътност е постигната чрез съвкупността от проектите, предложени от поканените автори и темите/проблемите, заложени в тях. В центъра на изложбата са поставени въпроси, като: От какво се интересуват артистите днес? Как те интерпретират настоящето? Как виждат Мюнстер? Самите проекти се избират след като авторите са предварително поканени да видят и изследват града-домакин и да предложат идеи за нови произведения.

Значимостта на събитието се определя от експерименталния му характер, следващ въпроса в какви посоки би могла да се развива скулптурата. Произведенията обикновено са временни и съществуват в продължение на стоте дни на изложбата, освен ако общината или частно лице не реши да закупи някое от тях. Така през годините повече от 35 работи са останали за постоянно на територията на града под формата на публична колекция, предлагаща исторически фон, датиращ от 70-те години насам.
 
Проекти с многопластовост и мащаб


„Ядрен храм” на Томас Шуте  /  Снимка: Henning Rogge, © Skulptur Projekte Münster „Ядрен храм” на Томас Шуте / Снимка: Henning Rogge, © Skulptur Projekte Münster Няколко са проектите, които през 2017 г. се отличиха със своята многопластовост и мащаб. Разбира се, тук отдавна не говорим за скулптура в традиционния смисъл, а по-скоро за работа с пространството, с възприятията, с усещанията и най-вече за провокация към мисълта. Посоките могат да се определят съвсем широко, например чрез по-класическия като скулптурна форма „Ядрен храм” на Томас Шуте, през работата на Грегор Шнайдер, който създава пространство в пространството на местен музей, изграждайки частен апартамент с различно осветени и ароматизирани стаи, до църковна камбанария, снабдена от Серит Уин Евънс с климатична инсталация, така че звънът на камбаната да звучи по различен начин.
 
Дългосрочният проект на Джереми Делър „Говорете на Земята" и тя ще ви каже представлява научно и културно-антропологично изследване, като в основата стои ежедневието на работническата класа. Авторът е заинтригуван от практиката, започнала през XIX век, да се раздават малки парцели земя на работниците, за да организират там собствени градини, така че да внесат природата в индустриализирания градски живот. През 2007 г. Делър се свързва с 50 градински клуба с молбата да водят дневници за дейността си в продължение на 10 години, описвайки ботанически, климатични, но също така социални и политически данни. По този начин дневниците маркират промените, дължащи се на изменението на климата, но също така остават като свидетелство за това как местните жители работят в тези пространства, как е организиран животът им. Като част от изложбата в една от градините са представени всички дневници, събрани в 22 тома. Също така, през 2007 Делър засажда няколко дървета, които цъфтят веднъж на 10 години.

Джереми Делър / Foto: Henning Rogge, © Skulptur Projekte Münster Джереми Делър / Foto: Henning Rogge, © Skulptur Projekte Münster Сред най-зрелищните работи тази година е тази на Пиер Юиг, разположена в бивша ледена пързалка в периферията на града, определена за разрушаване. After ALife Ahead представлява жив организъм, изпълнен с водорасли, бактерии, пчелни кошери и химерови пауни. В центъра на биотехнологичната система стои стъклен инкубатор с делящи се човешки ракови клетки от линията HeLa. Юиг разбива бетонния под и създава хълмист пейзаж от струпана пръст, пясък, чакъл и бетонни отломки. В покрива са вградени специални пирамидални капандури, които се отварят и затварят, следвайки алгоритъм, определен от растежа на раковите клетки, влажността и температурата на въздуха. Скоростта на възпроизвеждането на клетките е синхронизирана с жизнеността на пространството (движението на пчелите, нивата на въглерод и бактериите).

Пиер Юиг  / Foto: Henning Rogge, © Skulptur Projekte Münster Пиер Юиг / Foto: Henning Rogge, © Skulptur Projekte Münster Работата, която въвлича в пряко участие най-много посетители, е тази на Айше Еркмен По вода. Тя свързва два бряга на речен канал чрез метална платформа, потопена под повърхността на водата, така че хората могат да прекосяват водата, потапяйки краката си в нея. Двата бряга са част от вътрешното пристанище на Мюнстер – между оживения с ресторанти, кафенета и луксозни апартаменти Северен кей и индустриализирания Южен кей. Чрез тази своя намеса Еркмен посочва проблеми от социологическото и градско планиране и задава въпроси, като Как се очертават границите на картите и как се постига социокултурният достъп до начертаната граница? Как могат да бъдат преодолени съществуващите препятствия, както физически, така и метафорично?
 
По-скоро забавно-развлекателна, отколкото по някакъв начин свързана с разбирането за изкуство и скулптура, е работата на Майкъл Смит Not Quite Under_Ground. Той създава „официално студио за татуировки на Skulptur Projekte Münster 2017”. То може да се възприеме както като инсталация, така и като пърформанс, въвличащ приоритетно хората на възраст над 65 години. Към тях е отправена оферта за големи отстъпки, ако си татуират някои от специално създадените тату-мотиви, включващи умалени модели на произведения от Skulptur Projekte Münster или самостоятелни графики. Проектът черпи от измеренията на популярната култура и прилага демографски наблюдения, свързани с възрастовата рамка на посетителите на изложбата, като същевременно поставя под въпрос разбирането за временно и трайно.
 
Макар и повечето произведения да нямат връзка с политически и социални проблеми, някои автори са повлияни от специфични ситуации, свързани с тях. Мика Ротенберг засяга по интересен и колоритен начин проблема, свързан с мексиканско-американската граница, като представя филм и инсталация под заглавието Cosmic Generator. Проектът ни отвежда в бивш азиатски супермаркет, чиито рафтове са отрупани с обичайните пластмасови стоки. Филмът и ready-made инсталацията са базирани на слух за съществуването на таен тунел, осъществяващ нелегална търговска връзка между градовете Калексико (в Калифорния) и Мексикали (в Мексико). Входът към тунела е достъпен през магазини и ресторанти в La Chinesca – китайският квартал в Мексикали. Работата е алегория на условията на живот и работа в глобалното общество, като в частност засяга въпроси, свързани с незаконната търговия, експлоатацията на работниците и всичко това, съпътствано от невидимото прехвърляне на потребителски стоки.

Мика Ротенберг / Foto: Henning Rogge, © Skulptur Projekte Münster Мика Ротенберг / Foto: Henning Rogge, © Skulptur Projekte Münster Оскар Туазон също заявява индиректно позиция по социално-политически проблем, представяйки цилиндрично оформена бетонна скулптура, която едновременно може да се ползва като обществена камина (за барбекю и стопляне), място за срещи и заслон. Произведението веднага се възприема като утилитарен обект, който има тясна връзка с ежедневието и социално измерение, макар и да е немислима като официална архитектурна структура в регулирано градско пространство.

Оскар Туазон / Foto: Henning Rogge, © Skulptur Projekte Münster Оскар Туазон / Foto: Henning Rogge, © Skulptur Projekte Münster Лара Фаварето, от своя страна, също влага социално и политическо значение в работата си от серията „Моментални монументи”. Огромният, ръчно обработен 4-метров „камък”, поставен в градската среда, е кух. В специален отвор зрителите могат да пускат монети и банкноти, като в края „монументът” се разрушава, материалите се рециклират, а събраната сума е дарена в полза на организация, която помага на бежанците, задържани в очакване на депортиране.

Lara Лара Фаварето / Foto: Henning Rogge, © Skulptur Projekte Münster/ Foto: Henning Rogge, © Skulptur Projekte Münster Лара Фаварето / Foto: Henning Rogge, © Skulptur Projekte Münster Ако трябва да търсим „политическо изявление” в събитието като цяло обаче, може би трябва да се вгледаме в детайлите. Организаторите не предлагат директно изследване или тематизиране на проблема с бежанската криза чрез произведенията, които са подбрали, но предлагат свое „решение”. В изложбата са организирани турове на различни езици, включително арабски, турски, дари/фарси, както и на базисен немски за хората, които в момента изучават езика, като по този начин се отразява и разнообразната социална структура на Германия днес.
 
Това, което прави Скулптурните проекти тази година различни, е разширяването на експозиционната територия към съседния град Марл и сътрудничеството с външна институция – скулптурния музей Гласкастен. В музея, както и из града, са представени част от произведенията. Макар и близко разположени, двата града са съвсем различни като архитектурен облик, социална структура, културна традиция и опит, като по тази начин се разкрива интересен контрапункт. Проектът "The Hot Wire" включва обмен на скулптури, изложба на умалени модели на работи от предишни издания на Skulptur Projekte, включително нереализирани, видео изложба и др.
 
В същността си Скулптурните проекти в Мюнстер далеч надхвърлят само представянето на творби в пространството. Тук е заложен и образователен момент, но най-вече желанието за създаване на условия за критично разбиране и опит, които не се ограничават само до областта на изкуството, а търсят връзки със социални, философски и политически въпроси. Представените посоки на артистични търсения в настоящото издание са интензивно преживяване, което имаме възможност да осмислим и дискутираме до следващите Скулптурни проекти, които ще ни очакват в Мюнстер през 2027 г.
 
 
 
*** Публикацията е подкрепена от Гьоте-институт България в рамките на партньорството със сайта за изкуство и критика Artnewscafe бюлетин.