Българско артистично присъствие в Германия

Падането на Желязната завеса през 1989 и прекъсването на тоталитарното управление в държавите от Източния блок довежда до активни миграционни процеси в посока Изток-Запад. Пред много българи се отваря възможността свободно да преминават граници и да търсят реализация и по-добър живот отвъд рамките на родината си.

От края на ХХ и началото на ХХI век се оформят няколко миграционни вълни, като особено важна роля има включването на България в семейството на Европейския съюз през 2007 г., което създава условия за професионален обмен и сътрудничество, както и за работа по различни международни програми и проекти.
Увеличилата се емиграция на българи след 1989, освен всичко останало, води и до това, че много младежи избират да завършат висшето си образование в европейски университети и художествени академии, след което решават да не се завърнат в родината си. Усилията на художниците са насочени, от една страна, към вписване в местната художествена сцена, създаване на контакти и участие в некомерсиални проекти, а от друга – към стремеж за установяване на връзки с комерсиални галерии. Артистичните центровете, които стават привлекателна точка са най-вече Виена, Берлин, Париж, Ню Йорк и Лондон.
 
Германия е една от особено желаните цели за емигрантите, тъй като се слави с добрата си икономика, добрите условия на работа и живот и гостоприемството си към чужденци. В сферата на изкуството и образованието страната осигурява възможности, каквито рядко се срещат на друго място. Множеството университети, академии, музеи, галерии, арт събития и т.н. оформят динамичен културен живот. Разбира се, ореолът на успелия емигрант не винаги е постижим, особено предвид по-голямата конкуренция, но е факт, че насочените усилия в много случаи водят до добра реализация.

Основните цели, към които се отправят българските артисти, са градовете с университети, академии и по-активен културен живот. Сред тях на първо място, естествено, е Берлин, следван от Мюнхен, Франкфурт, Дюселдорф, Касел и др.
Арт сцената в Берлин е особено интензивна от 90-те години на ХХ век насам. В най-големия пик там се откриват (и закриват) галерии всяка седмица, като характерна е некомерсиалната сцена, което открива възможности за много свобода и експеримент в изкуството. Важна арт-точка в града е районът около улиците Auguststrasse, Linienstrasse, Zimmerstrasse и Brunnestrasse, изпълнен с множество частни галерии. Добавяйки университета Хумболт, Университета по изкуства, Висшето училище по изкуства, арт институции, като Kunst Werke (KW) и Hamburger Bahnhof, артистичните квартали в стари фабрики и индустриални сгради, Берлинското биенале, Уикенда на изкуството, Дългата нощ на музеите и мн.др., Берлин е без съмнение сред най-важните световни центрове за съвременно изкуство.
 
Още в началото на 90-те години български художници се насочват към Германия, установявайки се на различни места и преминавайки през разнообразни учебни заведения. Те са от различни поколения. Част от тях успяват да се наложат и да развият интересна кариера и индивидуално присъствие, други се размиват в общата картина. Любопитното е, че за дълго време артистична практика на повечето от тях остава напълно непозната за специалистите в България. Те започват да се появяват по-често и на българска сцена едва след 2000 г. и особено след приемането на страната в ЕС през 2007 г., когато движението става по-лесно, а международният артистичен обмен – по-интензивен. Сред имената са Милко Павлов, Антония Дуенде, Милен Кръстев, Марияна Василева, Владимир Митрев, Сибин Василев, Вальо Ченков.
 
От друга страна, някои млади художници, които вече имат утвърдена практика и са добре познати в родината си, избират да заминат за Германия през последните години в търсене на по-добра международна реализация (Викенти Комитски, Светозара Александрова, Иван Костолов, Зоран Георгиев и др.).
 
Сферата на изразяване и артистична дейност е разнообразна, като има ярки примери, които излизат извън семплата, комерсиално ориентирана кариера.
В областта на концептуалната живопис работят Вальо Ченков, Иван Костолов и Светозара Александрова.
 
Дълги години в Дюселдорф учи, живее и работи Михаела Дановска (по-известна с артистичния си псевдоним Oda Jaune, с който я нарича нейният учител и по-късно съпруг Йорг Имендорф). Понастоящем тя живее между Дюселдорф и Париж и създава голямоформатна експресивна живопис със сюрреалистично изведени персонажи, белязана силно от немската школа. Със средствата на графиката и рисунката се изразяват Милко Павлов (фротажи) и Антония Дуенде (рисунки на базата на глаголическия знак). Винсент Мицев прави живопис, инсталация и скулптура. Марияна Василева създава емоционално натоварените си работи чрез видео, фотография и скулптура. Владо Велков учи изкуство в Берлин и специализира в Москва и Лондон, но впоследствие се занимава повече с реализиране на кураторски и интернет проекти. Той е съосновател на информационните онлайн платформи за изкуство artnews.org и artmap.com. Понастоящем е артистичен директор на Кunstverein Arnsberg. Творческите изяви на Милен Кръстев са в областта на съвременното изкуство и концептуалната симулация. В изкуството си Владимир Митрев търси различни живописни ефекти с всевъзможни средства, като основното от тях е видеото.
Викенти Комитски работи с инсталации, обекти и видео. Сибин Василев започва като музикант, а впоследствие се занимава със саунд арт, като изследва отношението между пространство, архитектура и звук и как съдържания и теми могат да бъдат оформени и изведени чрез звукови среди. Той продуцира музикални и звукови среди за театрални постановки и реализира мултимедийни пърформанси.
 
Един от примерите за успял художник в Германия, заминал с първата емигрантска вълна през 90-те, е Марияна Василева (р. 1964, Антоново). Завършила е Училището по изкуства в Берлин, където впоследствие се установява да живее и работи. Участвала е в престижни международни форуми и е организирала редица самостоятелни изложби. Произведенията, които създава, варират от видео до фотография, рисунка и скулптура и са колкото лични и емоционално натоварени, толкова и глобални, тъй като в голяма степен представляват коментар върху общочовешки и дори социално-политически теми, като емигрантството, човешките взаимоотношения, носталгията, бежанската криза.

Марияна Василева - Selfmade, 2011, полиестер и златна бодлива тел, 45x30 cm | © Марияна Василева Вальо Ченков (р. 1966, Свищов) напуска България през 1990 и в Мюнхенската академия продължава започнатото в София следване. Той живее в Мюнхен и работи в областта на живописта, инсталацията и видеоарта. Често произведенията му се отличават със специфично чувство за хумор и тенденция към иронизиране на банални фолклорни, културоложки и изкуствоведски клишета. Понякога Ченков работи заедно с друг българин, установен в Мюнхен – Винсент Мицев (р. 1964), който също завършва местната художествена академия. Често той поставя под въпрос даденостите и нормативността на нашето общество, които коментира чрез работата си по хумористичен и ироничен начин.

Вальо Ченков - Take it easy, 2010, масло, 100 x 120 cm | © Вальо Ченков Милко Павлов (р. 1956, София) няма художествено образование, но това не пречи да бъде успешен като художник и дори куратор. В Германия първоначално живее и работи в Бремен, а впоследствие се премества в Берлин. В кариерата му има редица представяния в самостоятелни и общи изложби, както и множество награди. Познат е преди всичко като автор на графики и рисунки. Рисунките в повечето случаи са голямоформатни, монохромни, създадени често с графит чрез техниката фротаж. Особено характерна е серията рисунки, които обхващат и бъдещето.

Милко Павлов - от серията „Амнезия”, графит върху хартия. | © Милко Павлов Милен Кръстев (р. 1973, Варна) е завършил „Изобразително изкуство“ във Висшето училище по изкуства в Касел в класа на проф. Урс Люти (2007). От 1999 живее и работи в Касел. Творческите му изяви са в областта на съвременното изкуство и концептуалната симулация. Основният му дългогодишен артистичен проект се казва „Миленотопия“. Той представлява симулативен метод за анализиране на системи, които са прекалено сложни за теоретична или формална обработка. Конкретната система, върху която е фокусиран, е реалното битие, а различните нива в него са разнообразни експерименти, чрез които авторът извлича познание за системата в нейната цялост. От 2003, в продължение на няколко години, организира фестивала за съвременно изкуство product във Варна. През последните десетина години (от 2008) Кръстев менажира собствената си галерия Coucou, която се превръща в едно от водещите пространства за съвременно изкуство в Касел.

Милен Кръстев - National Museum of Milenia (NAMUMI) – 51° 18´ 49´´ N 9° 29´ 51´´, Kunstverein, Kassel, 2010 | © Милен Кръстев Викенти Комитски (р. 1983, София) завършва скулптура в софийската художествена академия (2006). Работи с инсталации, обекти и видео. След като е вече утвърден и добре познат като автор в България, той заминава да живее и работи в Берлин. От 2011 г., когато печели наградата БАЗА за млади художници, кариерата му се развива с бързи темпове и следват самостоятелни и групови изложби в Ню Йорк, Москва, Берлин, Виена, Лондон, Прага. В работите си Викенти Комитски използва ежедневни предмети, чието значение и контекст анализира, изследва и преработва в нова реалност. Специфичните му художествени стратегии често включват използване и рециклиране на налични материали, от които авторът създава минималистични предмети, променящи контекста на оригиналния материал.

Викенти Комитски -DA, 2016, Южна Румъния | © Викенти Комитски Светозара (Зара) Александрова (р. 1980, Стара Загора) завършва живопис в софийската художествена академия в класа на Божидар Бояджиев (2004). От 2000 участва активно в групови и самостоятелни изложби в Австрия, България, Дания, Турция, Швейцария, Германия, САЩ. В продължение на години живее във Виена, а отскоро се установява в Берлин. Артистичната й практика е основана на естетиката на живота в комерсиалното общество. Интересува се от социално-критически теми, като джендър идентичността, модните марки, политическите и социалните отношения и екологията. Представя конфликтите и табутата в обществото чрез ирония и сарказъм. Произведенията й са създадени чрез различни средства и техники, като живопис, фотография, обекти или site specific инсталации.

Avatar 6, 2017, масло и акрил върху платно, 90x90 cm | © Зара Александрова Иван Костолов (р. 1972, Пловдив) учи сценография в Националната художествена академия, София (1994-1996), а от 1997 продължава образованието си в Германия, в Академиите за изкуства в Майнц и Франкфурт на Майн, където е ученик на Херман Нич и Криста Неер. След десетгодишен престой в Германия той се завръща в родината, за да се утвърди като един от най-интересните млади живописци. От 2015 отново избира да се завърне в Германия, този път с адрес в Берлин. Има множество самостоятелни изложби и участия в престижни общи художествени експозиции в България и Германия. Иван Костолов работи в сферата на фигуралната живопис, като се усеща влиянието на немската школа в изобразителното изкуство. Картините му се отличават с оригинален живописен език, черпещ от духа на съвремието, като провокират по един необикновен, концептуално конструиран начин, със средствата на класическата живопис. Платната са населени с персонажи и обекти, които чрез намесата на автора придобиват необикновен, сюрреалистичен ореол.

Иван Костолов - Астронавт, 2014, живопис, 159х118 см | © Иван Костолов Източници на информация:
Антония Дуенде (Берлин) – http://antoniaduende.com/
Вальо Ченков (Мюнхен) – http://www.sariev-gallery.com/
Викенти Комитски (Берлин) – http://vikentikomitski.net/
Винсент Мицев (Мюнхен) – http://vincent-mitzev.de/
Владимир Митрев (Берлин) – http://www.vladimirmitrev.com/
Иван Костолов (Берлин) – http://www.kostolov.com/
Марияна Василева (Берлин) – http://www.dna-galerie.de/, https://en.wikipedia.org/wiki/Mariana_Vassileva
Милен Кръстев – http://www.milenotopia.de/, http://www.coucou-coucou.com/
Милко Павлов (Берлин) – www.milkopavlov.com
Светозара Александрова (Берлин) – https://www.zara-alexandrova.net
Сибин Василев (Берлин) – http://www.semantics-of-sound.com/