Моделът на немските кунстферайни

През 2017 година Кунстферайнът в Хамбург отбеляза своята 200-годишнина. От 1817 година насам той е водеща платформа за изучаване, продуциране и организиране на изложби на съвременно изкуство. Това е най-старата художествена институция в Хамбург и една от най-ранните по рода си в Германия. 

За да подчертае своята изпълнена със събития история, през цялата година Хамбургският кунстферайн представя разнообразни изложби, специални презентации, дискусии, изчерпателна публикация, благотворителен търг, както и официална церемония по случай годишнината. Сред събитията от миналата година са и изложбите "The History Show" (28 януари – 2 април), която показа ретроспективен поглед върху историята на кунстферайна и постави въпроси за миналото през призмата на настоящето, новата инсталация на Волфганг Тилманс (23 септември – 12 ноември) и първата голяма скулптурна експозиция в Германия на младата латвийската художничка Дайга Грантина (28 януари – 2 април). Тази експозиция е част от поредицата "Best & Boldest", в която участват различни млади художници, работещи във всички медии и поддържащи различни убеждения, но обединени от едно общо нещо: многостранното ангажиране с въпросите на нашата реалност.

Daiga Grantina, 2017 | © Снимка: Fred Dott През годините Кунстферайнът в Хамбург бележи интересно развитие, като се започне от 1817 година с инициативата на Дейвид Кристофър Метлеркамп – лейтенант, полковник и колекционер на изкуство. Той започва да организира седмични сбирки за жителите на Хамбург, където те могат да се насладят на графики и рисунки на стари немски майстори и съвременни художници от собствените му колекции. Тези редовни срещи отбелязват всъщност началото на първата художествена асоциация, организирана и подкрепяна от обикновените граждани, каквато по същество е кунстферайнът. В течение на времето Кунстферайнът в Хамбург привлича хиляди нови членове, организира множество добре посещавани временни и постоянни изложби, създава собствена колекция, която акумулира и частни колекции, предоставя достъп до богата библиотека, ръководи собствено мобилно експозиционно пространство и организира продажби. Известните имена, които Хамбургският кунстферайн представя в изложбите си през годините, варират от Каспар Давид Фридрих и Адолф Менцел, Пиер Бонар, Пол Сезан, Пол Гоген и Винсент ван Гог през Макс Бекман, Ото Дикс и Ерих Хекел, Едвард Мунк и Анди Уорхол до Олафур Елиасон, Лиам Гилик, Козима фон Бонин, Сара Лукас и Тино Сегал. Многобройни са тематичните изложби, които се представят още от края на XIX и началото на ХХ век, като „Френското изкуство преди 1914 година” (1919), привляклата повече от 40 000 посетители изложба „Съвременно европейско изкуство” (1927), „Живопис и скулптура в Германия” (1936), „Поп арт в Англия” (1976), „Мит и ритуал в изкуството на 1970-те години” (1981), „Образи на смъртта в съвременното изкуство” (1983), „Формализъм – Модерно изкуство днес” (2004) и много други.

История

Кунстферайнът в Хамбург е моделът на една много важна институционална художествена структура в Германия, каквато е гражданската художествена асоциация. Кунстферайните или художествените асоциации са основани в началото на XIX век, между 1800 и 1840 години, обикновено от буржоазията, с цел да се създадат институции, които да могат да се противопоставят, от една страна, на държавния патернализъм, а, от друга, на аристокрацията като основен привилегирован „потребител” на изкуство до момента. Така те заемат нишата на посредник между „обикновените хора” и изкуството, като организират изложби и продажби на произведения и също така защитават и развиват по-нататък демократизацията както на културните отношения, така и на художественото производство.

"The History Show" (2017) | © Снимка: Fred Dott Най-старите асоциации са Обществото „Албрехт Дюрер” в Нюрнберг (1792), Кунстферайнът в Хамбург (1817) и Бадският кунстферайн в Карлсруе (1818). Подобни художествени асоциации се създават в почти всеки голям немски град като ранни граждански инициативи за изкуство. Малко по-късно се формират и първите професионални организации на художници и арт клубовете, които обикновено действат паралелно с художествените асоциации.
Първите кунстферайни са организирани на принципа на акционерни дружества. Членовете могат да придобият една или повече акции, което води до натрупване на капитала на асоциациите. Този капитал е използван за закупуване на произведения на изкуството, които след това са прехвърляни на членовете на лотариен принцип. С увеличаване на придобитите акции се увеличава шансът за спечелване на картина от лотарията. Определено количество произведения на изкуството често е задържано, за да се изгради колекция, която да е собственост на асоциацията. Икономиката на тази лотария има за цел да предостави на амбициозната буржоазия достъп до изкуството, както и възможността за участие във формиращия се все по-широк и по-свободен арт пазар, който по същество е субсидиран от членовете на асоциациите. Една следваща цел е да се подкопаят високите цени на изкуството, предизвикани от монопола върху покупката на произведения от страна на аристокрацията, двора и буржоазния елит. Това позволява и появата на нова група художници, чиито творби са ориентирани към буржоазията. Целият процес води и до значително влияние върху развитието на изкуството и най-вече върху качеството на производство, както и до влияния върху потреблението, базирано на вкуса на новата буржоазна класа. Установява се моделът на „високо изкуство”, възпитано в академиите, и „по-ниско изкуство”, което е неакадемично или такова за по-широка, домашна употреба. Не всеки художник е склонен да следва призива на художествените асоциациите за установяване на този нов пазарен модел, но по-голямата част от артистите са принудени да се включат, за да си осигурят работа и продажби. По този начин се формират различните нива на пазара по отношение на качеството и съответно – на цената. Пазарът се динамизира и се развива много добре в полза на неакадемичното изкуство до началото на 1940-те години, когато настъпва стагнация поради спада в реалния доход, но и също така защото капиталът на богатите граждани е използван за финансиране на държавни проекти. От друга страна, има повече художници от всякога. В следващите десетилетия значението на асоциациите на изкуството намалява, тъй като възможностите за представяне и продажба на изкуство се разширяват.

"Reconstruction" (2017), Daniel Knorr | © Снимка: Fred Dott Днес малка част от икономическия ресурс на художествените асоциации се формира от членски внос, докато по-голямата част от финансирането идва от страна на държавата чрез регионални публични фондове и от спонсори. Тази форма на партньорство между частната и държавната сфера дава възможност на художествените асоциациите да излагат и популяризират некомерсиално изкуство. По същество кунстферайните са идеални сдружения, фокусирани изключително върху разпространението на познание за съвременното изкуство в обществото, като същевременно подкрепят и самите  художници. Намират се в междинното пространство между частните галерии и обществените музеи, имат търговски цели и са посветени на откриването и представянето на нови творци.
Наред с институции като кунстхале („Kunsthalle”) или кунстхаус („Kunsthaus”), които са повече ориентирани към представяне на временни изложби, кунстферайнът се е утвърдил като организация, отворена към експериментални проекти в областта на съвременното изкуство, както и към откриване и подкрепа на нови творци. Тя е управлявана или поддържана от система от членове, обикновено местни колекционери или художници.

"Brüchstücke Fragments" (2017), Rayyane Tabet | © Снимка: Fred Dott Разпространението, активната дейност и важната роля на подобни институции на територията на цяла Германия са свързани с един много характерен и специфичен модел на устройство в страната – децентрализираното управление. Съвременната немска арт сцена не е обвързана само с едно място, като например столицата, която в други страни често е единствен финансов и интелектуален център. В случая градове като Кьолн, Мюнхен, Дюселдорф, Касел или Франкфурт притежават, наред с Берлин, самостоятелна роля и собствен глас в художествената сцена на страната. Този модел на децентрализация е свързан с принципната структура на страната като конфедерация или федерация от области, всяка от които има самостоятелно местно управление, закони и източници на финансиране. Този регионален подход започва да процъфтява по времето на следвоенна Германия (ФРГ), когато конституцията е променена така, че да се избегне централизираната културна политика на нацисткия режим. Така днес Германия няма един министър на културата, а по един за всеки регион. В резултат съвременното изкуство се корени в регионалната идентичност, създавана и подкрепяна от стотици художествени институции, основани от гражданите.
След 1989 година много нови кунстферайни са основани и в различни региони на бившата Източна Германия, като изиграват важна роля в прехода от обслужващо държавата изкуство към нова, независима арт сцена. Също така те спомагат за създаването на арт мрежи,  насърчаването на местни художници и издигането на регионалното изкуство на международно ниво.

"Hamburger Frauen" (2017) | © Снимка: Fred Dott Днес кунстферайните са широко разпространени в Германия – съществуват повече от 300 с приблизително 120 000 активни членове на местно и регионално ниво, като към притежаващите дългогодишна история постоянно се присъединяват и нови, които са не по-малко активни. За да представлява общите интереси на художествените асоциации и да популяризира съвместни проекти, през 1980 година в Берлин е основана Асоциацията на немските кунстферайни (Arbeitsgemeinschaft Deutscher Kunstvereine или ADKV). Членове на ADKV могат да станат асоциации, чиято основна цел е публичното представяне и медиация на съвременното изкуство. Понастоящем членската мрежа на ADKV обединява повечето съществуващи художествени асоциации и служи като посредник между изкуството, политиката, медиите и кунстферайните, ръководи партньорски проекти и предоставя различни възможности за образование, обмен и сътрудничество.

Зона на влияние

Благодарение на специфичния си модел на действие, кунстферайнът заема много важно място в системата от отношения в художествената сфера на съвременна Германия. Той представлява алтернатива на държавната културна политика, създава микрообщности и, благодарение на своята независимост, културно самоуправление и автономен глас, провокира разнообразие в артистичната продукция, като дава възможност за експеримент и подкрепа на млади автори. Много художници например провеждат своите първи институционални изложби именно тук. Незаменима е и ролята на кунстферайните в привличането на нови публики към изкуството и създаването на условия за непосредствен диалог и дискусии между художници, куратори, широката аудитория и членовете на асоциацията.

Кунстферайнът в Хамбург | © Снимка: Fred Dott Радиусът на въздействие на кустферайните обхваща големите градове, но и селските райони. Същевременно те имат международни позиции като част от интернационални мрежи и обмен, обединяват местната сцена и развиват широка гама от програми за културно образование. В последно време художествените асоциации все по-често се превръщат в лаборатории за съвременно изкуство и поемат от класическите музеи много от задачите за развитие. Програмите им често се оформят от новаторски настроени куратори. Дори и малки, регионални художествени асоциации развиват нови изобретателни формати. Кунстферайните в средни и малки градове все повече си сътрудничат с творци, известни на местно и международно ниво, като същевременно представят и изгряващи артисти. Също така те организират лекции, образователни пътувания, посещения в ателиета, разговори с художници и други. В допълнение към изложбените си дейности арт асоциациите издават каталози на художниците и на представяните изложби, тематични изследователски публикации, както и специални тиражни произведения за продажба.
В обобщение може да се каже, че работата на кунстферайните допринася съществено за популяризирането, но и за обновяването на съвременната култура в страната.

Паралели

Германският кунстферайн е уникален по своята същност и действие. Черпейки от немския опит, подобни институции са създадени и в Австрия, Швейцария, Италия, както и в скандинавските страни, където кунстферайните се считат за модел на гражданско участие в културни дейности.
Осъзнавайки нуждата от динамизиране на художествения живот не само в столицата, но и в провинцията, през 1982 година във Франция е подет апел за децентрализация в изкуството. Инициативата обаче не идва от частната сфера, а е резултат от стратегията на френското правителство за представяне и присъствие на изкуството във всеки регион на страната. Тогава са създадени т. нар. Регионални фондове за съвременно изкуство (Fonds régionaux d’art contemporain или FRAC) с цел да се изградят колекции, които да са насочени към разнообразна аудитория, и да се развият нови образователни подходи към съвременното изкуство.  
В България паралел на подобна гражданска инициатива, която да осигурява достъп до културата и изкуството и да притежава и развива просветителска дейност, може да се търси в читалищата. Те възникват и са особено активни в почти всяко населено място през втората половина на ХIХ и началото на ХХ век, но днес са с отслабени функции. В последно време се работи по различни европейски програми, които да активизират регионалния културен живот чрез създаване на различни фестивали и субсидиране на музейни проекти. Гражданската инициатива в областта на културата обаче открай време е слаба. Причините може би се коренят в дългогодишния централизиран политически модел на управление, от който страната все още не може да се отърси. Моделът на немския кунстферайн, който е изключително динамичен, има потенциал на водеща институция и действа благодарение на обединените сили на гражданството и държавата, към момента е по-скоро трудно приложим в България. На първо място, защото кунстферайнът е обединение от хора, които произхождат не само от артистичната сфера и все пак осъзнават нуждата да се подкрепи развитието на визуалните изкуства с общи сили и средства. Със съжаление трябва да констатираме, че подобни активисти в България са малцина, а без допълнителната подкрепа от страна на спонсори и държавни или регионални средства такова едно начинание е обречено на провал. Художествени асоциации, подобни на немските кунстферайни, биха могли да съществуват в България  само когато се оформи заможна средна класа, чиято основна цел не е да си осигурява единствено материални блага, но има и развити духовни потребности и осъзнава нуждата от подкрепа за културата в обществото, и то с обединени сили. Но това е комплексен проблем, който е следствие от историческите натрупвания, определянето на образователни цели, възпитанието в семейството и формирането на държавната политика и приоритети.