Франкфуртският панаир на книгата в България Софийски панаир на книгата 2018: Немскоезичната литература във фокус

Бербел Бекер в библиотеката на Гьоте-институт България
Бербел Бекер в библиотеката на Гьоте-институт България | © Снимка: Гьоте-институт България

От 12 до 17 декември в Националния дворец на културата се проведоха 45-тото издание на Софийския международен панаир на книгата и 5-тото издание на Софийския международен литературен фестивал. Докато тази година във фокуса им попадна литературата на страните от Вишеградската четворка, основна тема на тези събития през следващата година ще бъде немскоезичната литература. В рамките на подготовката за литературния форум като официални гости на Софийския панаир на книгата 2017 бяха поканени вицепрезидентът на отдел „Международни проекти” на Франкфуртския панаир на книгата Тобиас Фос и ръководителката на този отдел Бербел Бекер. По време на своята визита те се срещнаха с българските издатели на организираната от Гьоте-Институт България „Закуска за издатели”. Госпожа Бекер разказва в интервю относно културния обмен, ролята на чуждестранната литература и нейните впечатления от Софийския международен панаир на книгата 2017 и Софийския международен литературен фестивал 2017. 

Госпожо Бекер, вчера, 13 декември 2017 година Гьоте-институт България беше домакин на така наречената “Закуска за издатели” – едно събитие, чиято основна цел беше да срещне българските издатели с делегацията от Франкфутския панаир на книгата, така че да могат да бъдат обсъдени плановете за посещението на Франкфуртския панаир на книгата в София през идната година. От Вашата презентация и от тази на господин Фос като представители на ръководството на отдел „Международни проекти” към Франкфуртския панаир на книгата стана ясно, че в последните години ролята на превода е станала дори още по-съществена; че насърчаването на преводите е най-значимият критерий за Вашето партньорство с една страна като потенциален домакин или гост на Франкфуртския панаир на книгата. Можем ли да кажем, че насърчаването на международния литературен обмен е един от основните фокуси на Франкфуртския панаир на книгата? Какво е към днешна дата по-важно за Вас – подпомагането на преводите на чуждестранни автори в Германия или разширяването на читателската аудитория на немските писатели в чужбина?

Основният фокус на Франкфуртския панаир на книгата действително е широкият международен обмен на права и лицензи, което означава също така и на преводи. Това е основната тема на търговските отношения и преговори с представители на около сто държави, които всяка година ни посещават във Франкфурт. Един от критериите, които сме представили за избора на нашите страни-гости – догодина с голямо присъствие на издателства и автори това ще бъде Йордания, - е това съответната страна да е също така активна в насърчаването на преводи. И това не само с оглед на преводите на немски, ами също така и на други езици. При все това със сигурност акцентът е върху Германия, тъй като, както е известно, немските издатели са особено открити към преводите. Когато Франкфуртският панаир на книгата представлява немски автори и издателства в чужбина, основният фокус е в обратната посока, защото тогава, разбира се, имаме силен интерес да изнесем немската литература в чужбина. Но определено гостуването на немските издателства в София през следващата година ще доведе до един или друг превод на български автори; защото винаги е въпрос на вземане и даване, а не „еднопосочна улица”.
 
"Закуска за издатели" (13.12.2017) | © Снимка: Гьоте-институт България Всяка година Франкфуртският панаир на книгата посещава множество различни страни из целия свят. Специфична ли е подготовката за всяка официална визита с оглед на конкретния културен контекст на страната-домакин?

Да, определено. За да достигнем своята публика, трябва много силно да съгласуваме нашите посещения на съответния панаир на книгата с интересите на страната. По този начин ние също така научаваме много. Когато са се развили добри взаимоотношения, за които след това постоянно полагаме грижи, често повтаряме посещението си през следващите години,.
 

Вие се грижите за международните проекти на Франкфуртския панаир на книгата – най-голямото събитие за издателите в Германия. Какви впечатления остави във Вас Софийския международен панаир на книгата?

Той изглежда много активен и оживен. Очаквахме търговско изложение и той в действителност е такова. Множество издателства правят отстъпки, тъй като тук, за разлика например от Германия, няма фиксирана пазарна цена и човек може, разбира се, да използва отстъпките като стимул. Вчера следобед бях още веднъж на изложението и се зарадвах на множеството млади хора, които разглеждат предложенията. Предполагам, че основната цел и на това изложение е да предостави на разположение голямо разнообразие от книги, което не може да се открие по този начин в нито една книжарница. Също така е важно панаирът на книгата да предложи авторска програма. На литературния фестивал, който се провежда тук от няколко години насам, станах свидетелка на оживена дискусия, която, макар поради липса на симултантен превод изобщо да не можех да разбера, изглеждаше много интересна за слушателите. Радваме се на своето посещение през 2018 година в обновения Дворец на културата и се надяваме, че ще бъдем открити от посетителите въпреки малко лабиринтната му архитектура. Това централно местоположение е много подходящо за панаир на книгата.

Откриване на Софийски международен панаир на книгата 2017 Откриване на Софийски международен панаир на книгата 2017 (12.12.2017) | © Снимка: Гьоте-институт България В началото на Вашата презентация на „Закуската за издатели” споменахте, че това е Вашето второ посещение в България. Бихте ли могли да кажете, че днес забелязвате отчетливи промени в българския книжен пазар?

Първото ми посещение през 90-те години беше много кратко и освен това тогава ставаше дума не за панаир на книгата, ами ние организирахме изложба на немски книги и разговори с издатели. Тогава ми направи впечатление откритостта и любознателността на българските издатели и книжари. Беше много хубаво, тъй като оттам произлязоха дългосрочни взаимоотношения. Един от резултатите бяха обученията за издатели, които провеждахме за българските издателства в течение на години. Тези контакти до ден-днешен съществуват, повече благодарение на съдействието от българска страна, отколкото от наша. Това е също така една от причините днес да сме тук. И ми се струва, че много вече е направено – книгите изглеждат много добре.
 

Това интервю беше проведено на 14 декември 2017 година в Гьоте-институт в София.