Културни панели
Културата и нашата споделена Европа

В контекста на първото българско председателство на Съвета на ЕС стартира проектът „Културни панели“, който цели чрез редица дискусии и дискусионни формати да повдига важни въпроси за ролята на културата в Европа и нейното бъдеще. За проекта застават културните институти от мрежата EUNIC - Гьоте-институт България, Австрийското посолство, Британския съвет, Институт Сервантес, Полския институт, Унгарския институт и Чешкия център в София.

Проектът „Културни панели“ цели да бъде своеобразен форум, който да предоставя поле за дебат за предизвикателствата пред съвременната културна сфера и перспективите за бъдещето й в контекста на Европа. В него ще вземат участие международни и местни специалисти, но неизменно целта ще бъде да се включи и широката публика в един по-голям дебат за нашето споделено културно пространство в Европа. 
 
„Културни панели“ ще представя различни гледни точки от областите културни политики, изкуство, театър, социология, философия и др. Европа ще бъде разбирана и мислена като широко понятие отвъд географските и политически дефиниции и дебатът за културата ще обхваща не само 28-те страни членки на ЕС, но и други държави като Турция, Украйна, Грузия и др. 
 
Дискусиите отразяват основните импулси в обществото, търсейки в културата решението на конфликта между идеята за политическо единение и отстояването на собствената национална идентичност - единството в многообразието и многообразието в единство. В основата на проекта е убеждението, че културата притежава ресурсите да гради мостове не само между полярните убеждения на настоящето, но и между ценностите от общото европейско минало и перспективите за бъдещето на Европа, каквото и да бъде то в геополитически, социален или икономически план.
 

„Културни панели“ на дневен ред

„Културните панели” осигуряват възможност да се засегне цял спектър от въпроси относно съвременната европейска култура в рамките на диалога между водещи специалисти и граждани. Така в програмата на цикъла събития заляга както по-абстрактното прокарване на паралели между култура и наука, изкуство и политика, така и по-практически насоченото търсене на перспективи за съхраняване на културното наследство, опазване на околната среда в епохата на климатични промени, подобряване на качеството на обучението на чужд език и др.
 

Клуб „Културни панели“

© Снимка: Гьоте-институт България Клубът „Културни панели“ е обединение на личности от съвременната ни действителност, които са се проявили като активно действащи за развитието на културния живот в България и които поемат отговорността да бъдат медиатори между гражданите и поканените за диалог специалисти в рамките на дискусиите. Основната задача пред членовете е да спомогнат за достигането до и популяризирането на новите решения на повдигнатите въпроси. За тази цел те участват в редовни срещи преди и след отделните форуми, като се грижат за това да се създадат условия за продуктивна и позитивна дискусия, която след това да има практическо приложение в контекста на съвременната европейска действителност.
 

#1 Културен панел: Бъдещето на Европа

Първият културен панел „срещна” възгледите за бъдещето на Европа и за ролята на културата в него на писателката Теодора Димова и политолога Иван Кръстев, като модератор на дискусията беше д-р Румен Петров от НБУ.[1]
 
Събитието беше открито от Енцио Ветцел, директор на Гьоте-институт България, който изказа своята признателност към останалите членове на EUNIC за тяхното съдействие за осъществяването на инициативата. Задавайки тон на дискусията, Енцио Ветцел подчерта, че фокус на проекта е България и, за да могат форумите да имат реално влияние върху живота в страната, е необходимо обединяването на гражданите в името на тази обща цел. След това той предаде думата на Румен Петров, който представи накратко участниците в разговора и избраната тема за бъдещето на Европа.

© Гьоте-институт България Откривайки същинската част от събитието, във вдъхновяваща реч Теодора Димова „извика” в съзнанието на слушателите образа на чувството за Европа – тя припомни бляна по един далечен и почти сюреалистичен свят, който постепенно се е изгубил в скептицизма на злободневието:
 
„В началото бяхме опиянени. След годините на безвремие промените ни се струваха шеметни. Очакванията ни бяха магически – свободата ще изскочи като зайче от цилиндъра на фокусник, а ние ще ръкопляскаме. Излезли от сивотата, бяхме заслепени от светлината. А се оказа, че трудно сваляме от себе си оковите на многогодишната изолация от Европа. Често роптаем и недоволстваме. Пътят ни към Европа се оказа по-труден, отколкото си представяхме. Много по-труден.”
 
Рамкирайки изложението си с образа на „Мемориала на глада” в Дъблин, писателката застана на позицията на оптимизма с аргумента, че днешният европеец не може да разбере такава човешка трагедия, тъй като в него е живо чувството за Европа като чувство за сигурност, чувство за дом, чувство за общност, изградена въз основа на културни и морални ценности и, най-вече, - изградена върху устоите на солидарността.
 
Иван Кръстев също поде изложението на своята визия за бъдещето на Европа с помощта на литературен образ, а именно – историята на Сляпата Вайша от едноименния разказ на Георги Господинов, която с едното си око вижда само миналото, а с другото – само бъдещето. Така политологът демонстрира разрива между миналото, настоящето и бъдещето и нуждата от осъзнаване на този разрив в името на преодоляването на основните предизвикателства пред Европа. Анализирайки четирите основни кризи на ЕС от последните години[2], Иван Кръстев ги определи като проявления на настоящата за Европа „Криза на идентичността”:
 
 „Европейският съюз не може да мисли себе си просто като продължение на това, което е било досега. Нещо повече, от това не следва, че ЕС ще се разпадне, от това не следва, че съществуват някакви алтернативи на ЕС; за повечето страни-членки не е това. Но изведнъж се оказва, че всички въпроси, за които имаме усещането, че преди това сме си дали отговори, нямат смисъл. Изведнъж се оказва, че се появяват нови въпроси.”
 
Иван Кръстев отбеляза още и преимуществото на страни като България в рамките на този контекст на кризи, а именно – възможността в тях да бъде мислена „крехкостта” на Европа:
 
„Неслучайно… разговорът за Европа в България, колкото и сюреалистичен да е по своя характер, за първи път е като разговор за нас. Преди това винаги сме говорили за Европа като за някакво друго място.”
 
© Гьоте-институт България В разговора за Европа се включи и публиката. Зрителите на живо в залата на Гьоте-институт, както и тези, които взеха участие виртуално благодарние на лайв-стрийминга, имаха възможност да задават своите въпроси. Най-обсъжданите теми по повод бъдещето на Европа и визиите на Теодора Димова и Иван Кръстев бяха икономическото развитие, емиграцията, общностната идентичност, солидарността и др.
 
Предлагаме ви извадки от дискусията, които представят някои от най-интересните възгледи и идеи на дискутантите, представени в директен диалог с публиката:
 
„Парадоксът на европейската идентичност е, че Европа винаги е мислила себе си като света; мислила е себе си като света, който ще промени като себе си… Изведнъж Европа започва да мисли себе си като място и то място, което е заплашено”
И. Кръстев
 
 „И въобще си мисля, че един от големите ни проблеми е, че, особено когато нещо негативно се случи, ние сме убедени, че това може да се случи само тук; че всеки проблем е свързан с това, че е тук и че е български…
Огромна част от проблемите, срещу които страната се изправя, не са български проблеми. Те са свързани с това, че се е променила не просто България. Според мен много се е променил светът”
И. Кръстев
 
„Ние имаме обща културна идентичност, как да нямаме? Тези пластове история, тези векове наред…
Не участваме ли всички заедно в тази история? Участваме.
Изкуството, което е създадено, литературата, която е създадена… Не сме ли свързани всеки един от нас по отделно?
Ето това е нашето общо място.”
Т. Димова
 
„Една от тенденциите, която като че ли пренебрегваме, е, че все повече идеята за добро образование се мисли през прагматиката на образованието… Но според мен следващите 20 или 30 години ще се върне нещо като проблем, като интереса към основни философски теми и говорения. До такава степен въпросът за границата вече става не просто за границата между държавите, а за границата между човешко и нечовешко, появата въобще на самата идея за изкуствен интелект и как човекът се отнася към него изведнъж започва да кара хората да се интересуват от въпроси, от които са се интересували преди 50, 60, 70 години, спрели са да им се виждат важни и според мен сега започват отново да стават интересни. От тази гледна точка може би хуманитаристиката ще има възможност да се върне като важна част от образованието на хората; изведнъж книгите ще започнат да бъдат четени по друг начин. Защото това, което е изчезнало според мене, е човекът, който живее в света, в който живее. Изведнъж всички тези въпроси, които са толкова стари, че сме забравили отговорите им, започват да се връщат отново.”
И. Кръстев
 
„Едно от оптимистичните неща, които можем да кажем тази вечер, е, че в културата няма граници, слава богу, и там като че ли няма малки и големи страни, там границите са паднали… И в този смисъл културата е нещо, което уеднаквява тези като че ли изкуствено издигнати различия помежду ни. И това, че там няма граници, е наистина успокояващо”
Т. Димова

 
Следващият дебат от проекта ще се проведе на 28 февруари и ще бъде на тема „ДНК на културата“. Повече информация можете да откриете тук ​ #2 Културен панел: ДНК на културата