Разговор с Бернхард Форк
Музикално пътешествие из барокова Европа

Ансамбъл на Академията за старинна музика, Берлин
Ансамбъл на Академията за старинна музика, Берлин | Снимка: © Уве Аренс


На 13 октомври, събота, от 19 ч. в Първо студио на БНР гостува за първи път ансамбълът на Академията за старинна музика, Берлин (съкратено Акамус). За нестихващия успех на ансамбъла и предстоящия им концерт в София разговаряхме с Бернхард Форк, концертмайстор на Акамус.
 

На страницата на ансамбъла четем: „Създадена през 1982 г. в Берлин, Академията за старинна музика (съкратено „Акамус“) днес е един от най-добрите камерни оркестри в света, изпълняващи исторически образци, и може да се похвали с единствени по рода си успехи.“ Бихте ли могли да издадете рецептата за успехите на „Акамус“?
 
В продължение на 36 години съхранихме до голяма степен нашата спонтанност в концертите и на сцената. Аз самият все още се удивявам на ритмичната сила и живост, които се излъчват от този ансамбъл – от всеки отделен изпълнител.
 
Изпълнявате старинна музика на исторически инструменти. Защо се отказвате от съвременните инструменти?

Към историческия инструментариум естествено принадлежат и съвременни копия на старинни инструменти, това в известен смисъл прави разграничаването не толкова категорично. Но ние се стремим към „исторически ориентирано звучене“, което се постига чрез свързването на множество аспекти, например на много по-силното диференциране на тембъра при използването на старинни инструменти и лъкове, при които дори в строежа им съществуват различни варианти. При струнните инструменти освен това и използването на чревни струни води до коренно различно звучене. За мен това е винаги много характерно музициране, което не се стреми непременно и на първо място към хомогенна благозвучност, а е обвързано с езиковото и афективното съдържание на бароковата музика. В нея неравности и остроти също имат своето място.

„В крак с времето“ – това със сигурност не се отнася до „Акамус“. Наистина ли бароковата музика е толкова вечна, че успява да се спаси от разрушителното въздействие на времето?

Наистина е така, оркестровият език на барока и до днес въздейства на слушателя много директно. Често присъстващите в бароковата музика танцувални мотиви и голямото богатство на афекти карат публиката непосредствено да се включи в живото изпълнение на музиката. По време на концертите ние усещаме на сцената тази пряка връзка с публиката и тя ни доставя огромна радост.
 
Ансамбълът е основан преди 36 години. Нека хвърлим поглед напред: какви цели си поставя ансамбълът за бъдещето?

Винаги сме били настроени да откриваме нови неща. Това означава, че се стараем не само да изваждаме от архивите съкровищата на почти неизвестни днес композитори, а да погледнем и отвъд границите на бароковата музика. Например на Международния фестивал „Рихард Щраус“ в Гармиш-Партенкирхен изпълнихме „Метаморфози за 23 струнни инструмента“ като пролог към постановката „Дидона и Еней“ от Пърсел. През следващите години все по-често ще прескачаме към 19 век.
Във връзка с големия юбилей на Бетовен през 2020 г. още през този сезон започваме цикъл, в който ще се занимаваме със симфониите на Бетовен и техните предшественици. Стигнахме дори до 21 век: аржентинско-френският композитор Оскар Страсной в момента пише за нас и за перкусисонното дуо „Double Beats“ обща творба, чиято премиера ще бъде следващата есен.
 
На 13 октомври ще изнесете първия си концерт в София. Имате ли някакъв специален план, как да спечелите българската публика за бароковата музика?

Конкретен план нямаме. Ще действаме както винаги: ще свирим завладяваща барокова музика. Програмата „Европейски барок“, която ще представим в София, дава прекрасни възможности за това. Тя представлява изключително разнообразна и пъстра панорама с прекрасна музика от Хендел, Вивалди и много други композитори. Уверен съм, че с творби като живата и преливаща от енергия „La Follia“ на Джеминиани искрата ще прехвръкне и към българската публика. Много се радваме естествено, че чрез сътрудничеството с Българското национално радио и с Гьоте-институт България се осъществява не само концертът в София. Благодарение на заплануваните посещения за репетиции, на нашите уъркшопи и радиопредавания ще съумеем да накараме много хора да харесат нашия начин на музициране.

И един последен въпрос: каква музика предпочитате да слушате в свободното си време – старинна или модерна?

Отговорът може да прозвучи странно за един музикант. Но многобройните концерти, репетициите и записите, постоянните упражнения у дома, естествено и семейството, са причината човек в личния си живот да няма много време за слушане на музика. Но през свободните вечери все пак понякога обичам да ходя на концерти. Тогава разграничението на старинна и модерна музика не играе съществена роля. Интелигентното съвместяване на двата вида в една концертна програма е понякога много вдъхновяващо.