Театрален превод Международна работилница за театрален превод в Мюлхайм

Театрална работилница за преводачи в Мюлхайм (2018)
Снимка: © Archiv Mülheimer Übersetzerwerkstatt 2018

Театралният фестивал „Stücke“ („Пиеси“) се провежда всяка година в Мюлхайм ан дер Рур. В рамките на фестивала се организира образователно ателие за театрален превод, което има за цел да развие допълнителни компетенции у преводачите, превеждащи от немски на друг език. Гергана Димитрова споделя своите впечатления от ателието.

 

През ранното лято на 2018 г. участвах за трети път в една от най-забележителните работилници за преводачи, които съм виждала. По време на театралния фестивал „Stücke“ („Пиеси“) в живописния град Мюлхайм ан дер Рур се събира група от единайсет преводачи от целия свят, за да превежда и обсъжда новите пиеси, участващи в надпреварата за приза „най-добра немскоезична пиеса“. Когато през далечната 1976 г. този фестивал се появява, той е единствен по рода си, тъй като в неговия фокус не стоят представленията, а пиесите. Целта му е съвсем ясна – да насърчи развитието на драматургията в страните, в които се говори немски език – Германия (по това време още разделена на ФРГ и ГДР), Швейцария, Австрия – и които формират общ театрален пейзаж.

Поканените за участие в конкурса пиеси се избират от селекционен комитет. Допускат се само пиеси на съвременни немскоезични автори, които са имали премиера през изминалия театрален сезон. Наградата за драматургия на град Мюлхайм, придружена от 15 000 евро се присъжда от жури, съставено от театрали, критици и драматурзи. Освен нея има и награда на публиката, която не е дотирана. Обикновено изборът на публиката и журито се различават, но е сигурно, че и двете награди носят на авторите и пиесите престиж и популярност. Фестивалът се развива и бързо става един от най-престижните театрални форуми. На него присъстват най-любопитните и интересни немски автори, далеч от кича и комерсиалното, творци, които развиват театралния език и начина, по който театърът се възприема. Затова самото участие на една пиеса във фестивала вече е препоръка за качеството ѝ.
 
Така тази инициатива и ежегодното ѝ провеждане постепенно формира професионална театрална среда, която се явява идеална рамка за провеждането на среща на театралните преводачи, превеждащи от немски на друг език. През 1985 г. германският офис на Международния театрален институт (ITI) започва да организира срещи на преводачите на драматургия в Мюлхайм. Популяризирането и утвърждаването на тези професионални работни срещи, които предлагат и образователни панели в подкрепа на квалификацията на театралните преводачи, са тясно свързани със задачата за разпространение на немската съвременна драматургия в чужбина.

В началото те имат за цел основно запознаването с нови пиеси, посещение на представленията и срещи с авторите, режисьорите, актьорите, драматурзите и издателите на пиеси. Постепенно срещите добиват формата на образователно ателие за театрален превод, което има за цел да развие допълнителни компетенции у преводачите, а конкретната работа върху превода на пиеси става по-интензивна. От 1995 г. насам тези срещи се провеждат всяка втора година, като след 2017 г. провеждането им е ежегодно. Организатори са германският офис на Международния театрален институт съвместно с фестивала „Stücke“ - Театрални дни на Мюлхайм, провинция Северен Рейн-Вестфалия (Mülheimer Theatertagen NRW „Stücke“), с подкрепата на Гьоте-институт.
 
В края на всяка година германският офис на Международния театрален институт и Гьоте-институт публикуват отворена покана за участие в ателието за театрален превод в Мюлхайм. Освен десетима преводачи от немски език от цял свят, за участие в ателието със стипендия от Гьоте-институт вече бива поканен и по един „международен гост“. За тази стипендия могат да кандидатстват театрали, културни мениджъри и журналисти, преподаватели по театър и други, въвлечени в разпространението на пиеси и театралния живот на страната, от която идват.

И да, заслужава си да се кандидатства, защото освен полезно, участието е и много, много приятно, зареждащо и мотивиращо. След участието на подобни събития си пожелавам и в България да имаше такива дългосрочни, устойчиви и стратегически инициативи в подкрепа на развитието, популяризирането и разпространението на драматургията, както и на изграждането на общност от преводачи на литература от български на други езици. Особено след като само преди месец от един фестивал във Финландия ми писаха, че два месеца търсят преводач от български и тъй като не могат да намерят, ми предлагат да преведат пиесата от английски.   
 
Eто какво се случи на последната среща:
 
В началото на едно от най-горещите лета в Германия от години насам, между 25 май и 3 юни, се проведе 19-тата работилница за театрален превод в рамките на 43-тото издание на фестивала. Десет преводачи от десет различни държави и един режисьор от Южна Корея бяха топло посрещнати от организаторите – Андреа Загорски, Щефани Щайнер и Феня Федес, и вещо превеждани из лъкатушещите пътеки на театралния превод от водещата на работилницата Барбара Крист. Заедно те гледаха представления, срещаха се с автори, критици, издатели и членове на журито на фестивала; превеждаха пиеси на различни езици и четоха на собствения си език – японски, полски, корейски, български, чешки, украински, гръцки, латвийски, испански, (канадски) френски, арабски и неговия египетски диалект. И не на последно място се смяха, готвиха, разговаряха и намериха нови приятели, нови знания, нови нюанси на света, в който живеят.
 

Впечатления на някои от участниците от тазгодишната работилница за театрален превод в Мюлхайм ан дер Рур:

Барбара Крист – преводач (Германия)
 
Тази година имах честта за четвърти път да водя семинара на Международната работилницата за театрален превод в рамките на фестивала „Щюке – Театрални дни на Мюлхайм“. Както винаги моята задача беше да избера заедно с Международния театрален институт (ITI) пиесите, с които ще се занимават участниците, да структурирам и да подготвя съдържателно работата по текстовете по време на семинара, да модерирам разговорите между участниците в работилницата и да се погрижа за набавянето на необходимата информация за пиесите и за контекста на тазгодишното издание на фестивала.
 
Накрая на фестивала участниците изглеждаха много доволни от успешната и ползотворна работа. Отвъд това голяма радост за мен беше социалната и човешка страна от семинара. Осемнадесетата работилница за театрален превод на ITI беше приятно преживяване, от което вземам много със себе си.
 
Яцек Кадучак – преводач (Полша)
 
Най-полезни за мен бяха семинарите, където можехме да работим над текста. Работилниците за преводачи, които са ориентирани към определена езикова група, обикновено се фокусират върху самия превод и често се дискутират конкретни решения. А в този случай се анализираше главно самият авторски текст. Това беше много полезно за мен, защото ми показа нови подходи към това как може и трябва да се чете една пиеса. 

Тъй като превеждам преди всичко за театър и се интересувам от най-новата немска драматургия, за мен беше също много важно, че не само четохме най-добрите текстове, а и гледахме представленията и имахме възможността да говорим с авторите.
 
Моника фон Молдовани – преподавател по театрална педагогика, режисьор и независим театрал (Чили)
 
Преводът е винаги интимен и отговорен процес. Трябва, позволено ни е и от нас се очаква да вникнем колкото се може по-дълбоко в емоционалния и мисловен свят на автора. Всички участници в работилницата за преводачи веднага застанаха зад това мото. И в тази група на преводачи, събрали се от всички краища на света, под внимателното и уверено ръководство на Барбара и топлата грижа на Андреа и Финя, много скоро нашите преводачески души доверчиво се откриха.

Така се стигна до онзи благословен момент на открита и изпълнена с доверие работна атмосфера, която ни даряваше едновременно с удоволствие и оживление. Разговорите бяха съдържателно много всеобхватни и скоро се усети, че общуването става все по-доверено, като между съзаклятници, което пък се отрази изключително положително на съвместната работа. Според мен всеки от нас отнесе със себе си много ценни неща и понятието СРЕЩА беше действително реализирано.
 
Невин Файек – преводач (Египет)


Както вече споменах, като преводач на белетристика понякога се чувствах привилегирована, тъй като при литературните текстове преводачът се занимава главно с езиковите нива и му плащат за това. Отговорността накрая може просто да се предаде нататък. Докато при театъра забелязах как отговорността се задълбочава и как като преводач – може би косвено, но все пак – си въвлечен в целия процес на поставянето на текста на сцена. Ама че капан!
 
Инга Розентал – преводач, театровед (Литва/Франция)
 
Всеки превод е интерпретация, в екстремни случаи почти ново сътворяване на творбата, която се превежда. По време на работилницата освен останалото, което правихме, се опитахме да усетим и докъде се простират границите на тези интерпретации. През повечето време преводачът работи сам и съответно трябва сам да взема решенията. В работилницата имахме лукса да анализираме тези въпроси заедно, под професионалното ръководство на ментор. Това ме направи по-уверена в моите убеждения и обогати опита ми.