Разговор с Брита Юргс
Професия: независим издател

Кирилица на фона на синьо небе
© Jeffrey Grospe

Брита Юргс е едно от значимите имена в немското независимо книгоиздаване. Тя е председател на фондация „Курт Волф“, представляваща интересите на независимите издатели. Нейното собствено издателство „AvivA“ се фокусира върху издаването на жени писателки и забравени еврейски авторки.

Брита Юргс бе гост на Софийския международен литературен фестивал. Заедно с издателката и преводачка Антоанета Колева тя дискутира на тема „Социокултурната роля на издателя“.
 

Г-жо Юргс, Вие сте председател на фондация „Курт Волф“ – представителство на интересите на независимите издателства с почти 20-годишен опит в тази съвместна работа. Какво е значението на една такава институция за литературната сцена днес?

Съвместно с фондация „Курт Волф“, чийто приятелски кръг наброява повече от сто независими издатели, можем да направим много повече за техните интереси, отколкото като физически лица или издатели поотделно. Независимите издатели и техните разнообразни програми стават все по-видими чрез различните дейности на фондацията.

Какви са предизвикателствата пред независимите издатели, как те придобиват по-голямо значение?

Книжната търговия все повече се концентрира в ръцете на няколко големи вериги за книгоразпространение, в които независимите издатели, с малки изключения, вече не се появяват. Едно от основните предизвикателства е да бъдем изобщо видими и да бъдем възприети на сериозно от читателите - без маркетингови и рекламни бюджети и търговските структури за продажба на големите издатели. Във фондация „Курт Волф“ съумяваме да постигнем това благодарение на финансовата подкрепа от Министерство на културата и чрез съвместен каталог, който се разпространява в издание от 31 000 екземпляра и в който 65 издатели имат възможността да се представят. Освен това всяка година по време на Лайпцигския панаир на книгата присъждаме наградата „Курт Волф“ за независимо издателство.

Има ли издателят социална роля и трябва ли изобщо да има такава?

Определено смятам, че издателят има социална роля и съответно носи специфична отговорност. С моята издателска програма се стремя да покажа често забравяните и пренебрегвани авторки от нашата литература и култура, както и еврейската такава, унищожена от националсоциалистите.

Ще ни споделите ли някои добри издателски практики от немскоезичното книжно пространство?

От значение за всички издатели е намалената ДДС ставка за книги (7% вместо 19%). Това е признание, че книгите не са просто продукт, а имат принос към образованието и културата. Фактът, че имаме фиксирана книжна цена, също спомага за относително високия, макар и в последно време намаляващ, брой книжарници (дори незавасими, управлявани от еднолични собственици) - във всяка една книжарница, била тя малка или голяма, в града или в провинцията, книгите имат една и съща цена. В подкрепа на независимите издатели има и страхотни инициативи като Indiebookday (Ден на независимата книга), който обикновено се провежда седмица след Лайпцигския панаир на книгата. На този ден се насърчава закупуването на книги от независими издатели и споделянето във Фейсбук с хаштага #indiebookday. Много книжарници съчетават това с открити книжни маси и витрини и канят съответните издатели да представят своето издателство на Деня на независимата книга.

Как всъщност изглеждат днес солидарността и съвместната работа между издателите?

Съществува много добро сътрудничество и солидарност между голяма част от издателите, но, разбира се, че има и примери в обратната посока. Аз обаче съм убедена в значението на нетуъркинга и вярвам, че можем да постигнем много повече заедно, отколкото всеки сам поотделно. Ето защо участвам във фондация „Курт Волф“, а също така съм и член в BücherFrauen - мрежа за жени в книжната индустрия.

През есента на 2017 празнувахте 20-годишнината на Вашето издателство – кои са най-важните уроци до този момент?

Отпразнувахме 20-годишнината на издателска къща „AvivA“ в двайсет книжарници в цяла Германия. Беше страхотно преживяване, защото се свързах с много различни хора, които бяха въодушевени от програмата на моето издателство. Доброто сътрудничество с независимите книжарници също е много важно за мен - и бях много щастлива, че идеята ми беше толкова добре приета (и дори продължена и през тази година). След двайсет години издателска дейност със сигурност мога да кажа, че си заслужава да бъдеш упорит и да продължаваш напред.

Какво бихте поставили на преден план от вашето издателско портфолио?

Смятам, че е голям успех да се публикуват отново забравени писатели като Лили Грюн или Виктория Волф. На името на убитата еврейска писателка Лили Грюн дори беше наречена улица в Берлин. Същото се случи и с една друга авторка – Алис Беренд. И всичко това се дължи на книгите им, които успях да издам отново. Също така съм много щастлива, че Лив Лиза Фрийз, актриса с главна роля в сериала „Вавилон Берлин“, чието действие се развива в Берлин през 20-те години на XX век, многократно споменава в интервюта, че е успяла да се подготви за ролята си, след като е прочела „Всичко е джаз“ на Лили Грюн. Вярвам, че всяка книга, публикувана от моето издателство, е един вид успех. Ако това означава и успех в продажбите, какъвто е случаят с немския превод на „Десет дни в лудницата“ (1887) от Нели Бли, документална книга с репортажи, писани под прикритие в психиатрията, толкова по-добре!