Берлинале блогър 2019
За това ще става дума на Берлинале 2019

Бунтове, сбогувания, блясък на злато: Ще съумеят ли те да намерят общ език – и без да присъстват там.
 

Малко меланхолия ще има навярно: шестдесет и деветото издание на Берлинале ще бъде за последен път под егидата на Дитер Кослик. От 2001 г. забавният шоумен с швабска чаровност ръководи най-важния германски кинофестивал. През май 2019 г. със сигурност настъпва краят на една ера, през която Кослик превърна Берлинале в най-големия ориентиран към публиката филмов фестивал. За първи път в историята на Международния филмов фестивал в Берлин ръководството ще бъде поделено между двама души: Карло Катриан, досегашният шеф на фестивала в Локарно, ще бъде артистичен директор, нидерландката Мариете Рийзенбек ще бъде бизнес директор.

Дитер Кослик, директор на Берлинале до 2019 г. | Снимка (детайл): Марк Орем Leclef@berlinale 2012

Надежди: какво да очакваме от конкурсната програма

От няколко години предстоящата смяна на ръководството се съпровожда от бурни дебати за кураторско и организационно ново начало. Основните критики: твърде много секции с неясен профил, качеството на конкурсната програма става все по-ниско. В епохата на все по-нарастващата конкуренция заради стрийминг медиите един фестивал се нуждае от импулси за смяна на перспективата. От самото начало недоволство предизвиква например фактът, че участващият в конкурса филм на Изабел Коасет Elisa y Marcela е съфинансиран от Netflix. Дали Карло Катриан ще съумее да доведе фестивала до нов блясък? Досега въздържаният италианец не е казал нито дума по въпроса какво смята да предприеме след 2020 г.

Защото все още действа системата на Кослик: 17 филма ще се конкурират през 2019 г. за „Златната мечка“ и за „Сребърните мечки“. Със смесица от жанрово, артхаус и експериментаторско повествотателно кино програмата очертава границите между интимната сфера, самоопределението, семейството и обществото.

„Yi Miao Zhong“ [Една секунда] на Джан Имоу | Снимка (детайл): © Huanxi Media Group

ПОБЕДИТЕЛИ: КЪДЕТО ПРОБЛЯСВА ЗЛАТОТО ОТ ВЧЕРА

Холивудски звезден блясък на червения килим тази година почти няма да има заради липсата на продукции от САЩ. Но са поканени многобройни участвали вече в Берлинале режисьори, сред тях и спечелили „Златната мечка“. Джан Имоу е първият китайски режисьор, спечелил голямата награда на фестивала през 1987 г. с Hóng Gāoliang [Червено сорго], с което предизвика спорове в родината си. Актуалната му драма Yi miao zhong [Една секунда] разказва за срещата между един кино фен и една скитница. Уан Куан’ан, който през 2007 стана победител на Берлинале с филма си Túyǎ de hūnshì [Сватбата на Туя], залага и в новия си филм Öndog [Яйце] на монголска любовна история. Немското участие също е на бивш носител на „Златната мечка“: 15 години след изненадващия си успех с Gegen die Wand [Срещу стената] Фатих Акин представя мрачния си хорър филм Der goldene Handschuh [Златната ръкавица] за прословутия хамбургски сериен убиец Фриц Хонка.

„Kiz Kardesler“ [Сестри] на Емин Алпер | Снимка (детайл): © Liman Film, Komplizen Film, Circe Films, Horsefly Productions

СЕМЕЙСТВОТО: КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТО ВСЪЩНОСТ

Какво означава семейството за всеки отделен индивид и за обществото? Този въпрос в конкурсната програма се осветлява по различен начин. В немския филм на Ангела Шанелек Ich war zu Hause, aber [Аз си бях у дома, обаче] едно тринадесет годишно момче изчезва за една седмица от дома на родителите си. Турският режисьор Емин Алпер пък разказва в своя филм Kız Kardeşler [Сестри] за три сестри от Анадола, които с надежда за по-добър живот са изпратени в приемни семейства. В датския филм, с който се открива фестивалът, The Kindness of Strangers [Добротата на непознатите] на режисьорката Лоне Шерфиг бездомници от Ню Йорк намират подслон в нещо като заместител на семейство. А за неаполитанските тийнейджъри в La paranza dei bambini [Зарибяване на деца] на Клаудио Джованези тяхната банда се превръща в заместител на семейството. Стъпвайки на бестселър от Роберто Савиано филмът разказва за група тийнейджъри, които по нареждане на своя бос сеят страх и ужас. Савиано, който след публикуването на романа му за мафията Gomorrha е под полицейска закрила, ще бъде гост на фестивала – естествено при засилени мерки за сигурност.
 

„Systemsprenger“ [Разбивачи на системата] на Нора Фингшайт | Снимка (детайл): © kineo Film / Weydemann Bros. / Yunus Roy Imer

Бунтът: защо #METOO си остава постоянна тема

Творческите ключови позиции в киното най-често се заемат от мъже, това се вижда и от цялостната равносметка на Берлинале: За 68 години само шест „Златни мечки“ са спечелени от жени, последната през 2018 г. от румънката Адина Пинтилие за Touch me Not [Не ме докосвай]. А за 2019 г. по-малко от една трета от режисьорите, кандидатствали в конкурса, са жени. Програмният избор на кураторите обаче е успял значително да подобри статистиката: 7 от общо 17 филма, участващи в конкурса, са реализирани от жени. Впрочем: немското участие в конкурсната програма – Systemsprenger [Разбивачи на системата] - дебютът на Нора Фингшайт за едно неприспособимо към системата дете е осъществен по проект на телевизия ЦДФ за равнопоставеност на жените в игралното кино. Значи е възможно все пак!

ПЕРСПЕКТИВИ: КАКВИ цели ТРЯБВА ДА ПОСТАВя един фестивал

Програмата на тазгодишната ретроспектива дава един вид отговор на изискването за равнопоставеност: под мотото Самоопределение. Перспективи на кинорежисьорките секцията насочва вниманието към творчеството на жените в немското кино за периода от 1968 до 1999 г. Общото в тематично отношение при толкова различни творби като тези на Юта Брюкнер или Ула Щьокл е „търсенето на собствени жизнени пространства и на собствен филмов език“. Тазгодишната „Почетна златна мечка“ също е посветена на жена – на многократно награждаваната култова актриса Шарлоте Рамплинг. 69-тото Берлинале се открива с филм на Лоне Шерфиг, а председател на журито също е жена – Жулиет Бинош: това навярно ще повлияе при присъждането на „Златната мечка“ и на „Сребърните мечки“. Един фестивал естествено не може да се пребори със сексизма и неравнопоставеността на жените. Но той може да постави цели. Последното Берлинале на Кослик прави тъкмо това.