Бърз достъп:
Отиди директно в съдържанието (Alt 1)Отиди директно в навигация на второ ниво (Alt 3)Отиди директно в навигация на първо ниво (Alt 2)

69-то Берлинале
Прощаване, дискусии и няколко филма, достойни за „Мечка“

Награждаването 2019: Директорът на фестивала Дитер Кослик с наградените и с членовете на журито
Награждаването 2019: Директорът на фестивала Дитер Кослик с наградените и с членовете на журито | Снимка (детайл): © Александър Янецко/Берлинале 2019

Последното Берлинале под ръководството на Дитер Кослик завърши: с изключително добре композирана конкурсна програма – и разгорещени спорове.
 

Om Ула Брунер

Накрая Дитер Кослик не можа да сдържи сълзите си: с многоминутни овации гостите при връчването на „Мечките“ почетоха разделящия се с фестивала досегашен директор на Берлинале. Навярно той би искал тазгодишният конкурс да бъде малко по-бляскав: имаше наистина световни звезди като Крисчън Бейл, Диане Крюгер или Катрин Деньов, но те можеха да се видят във филми, които не се състезаваха за „Мечки“. В общи линии фестивалът тази година беше в типичния стил „Кослик“ от изминалите 18 години: огромното струпване от над 400 филма, самоинсценирания на домакина – и бурни дискусии.

журито взе мъдро решение

Общо 16 филма от изключително широк естетически и съдържателен спектър се конкурираха на 69-тото Берлинале за „Сребърните мечки“ и за „Златната мечка“: от лесбийска любовна драма през филмови портрети и епическа фамилна сага до хорър филм. По отношение на качеството, в това отношение мненията бяха единни, тази година беше доста посредствена, но журито под ръководството на Жулиет Бинош взе мъдри решения.
„Златна мечка“ за най-добър филм: „Synonymes“ [Синоними] на Надав Лапид – режисьор Надав Лапид и продуцент Саид Бен Саид  „Златна мечка“ за най-добър филм: „Synonymes“ [Синоними] на Надав Лапид – режисьор Надав Лапид и продуцент Саид Бен Саид | Снимка (детайл): © Рихард Хшбнер/Берлинале 2019 Голямата награда „Златна мечка“ отнесе Synonymes [Синоними] на Надав Лапид. С невротична енергия френско-израелската копродукция разказва за дръзкия опит на младия израелец Йоав да заживее в Париж и да остави миналото зад гърба си. Историята се занимава с откъсването от корените, с търсенето на смисъл и поставя основни въпроси за определянето на идентичността в един свят, белязан от миграция и промени.

Две „мечки“ за необикновени германски филми

Две германски режисьорки получиха по една „Сребърна мечка“. Блестящият дебют на Нора Фингшайт, игралният филм Systemsprenger [Разбивачи на системата] за едно травматизирано, агресивно дете получи наградата „Алфред Бауер“ за участници в конкурса, които „разкриват нови перспективи за филмовото изкуство“. Ангела Шанелек, режисьорка от т.нар. Берлинска школа, получи „Сребърна мечка“ за най-добра режисура: Ich war zuhause, aber [Бях си у дома, но] е филм-пъзел за едно тринадесет годишно момче, което след няколкодневно отсъствие се завръща при семейството си. Социалната драма на Шанелек, бедна на действие и доста изкуствена, изпъстрена с шекспирови фрагменти, рамкирана с анималистични наблюдения, предизвика противоречиви реакции от страна на публиката: част от зрителите не разбраха странното повествование, други бяха очаровани.

хорър филмЪТ, предизвиквал бурни дискусии

Най-бурните дискусии предизвика все пак третият германски участник в конкурса –
Златната ръкавица на Фатих Акин
. Фатих Акин, който през 2004 г. получи „Златната мечка“ за своята впечатляваща любовна история Срещу стената, е един от режисьорите, които бяха създадени от Берлинале. Златната ръкавица, адаптация по едноименния роман на Хайнц Щрукс, се опира на истинската история за прословутия хамбургски сериен убиец Фриц Хонка. Инсценировката последователно разчита на хорър ефекти, насилие, отвратителни сцени и дни наред след премиерата доминираше в разговорите. При определянето на наградите този филм беше игнориран.

сребърни мечки за китай и подозрение за цензура

Единодушно прекрасният китайски филм So Long, My Son [Довиждане, сине] на Ван Сяошуай бе класиран сред фаворитите във финала на конкурса. Подобно на много други режисьори от тазгодишната състезателна програма и Сяошуай не беше ново лице: още през 2001 г. неговият Beijing Bicycle получава „Сребърна мечка“. Новият му филм разказва за двойка, загубила единствения си син в злополука, и представя три десетилетия, в които се виждат последиците от семейната политика в Китай. 
„Сребърна мечка“ за най-добра женска роля: Юн Мей за ролята ѝ в „So Long, My Son“ на Ван Сяошуай „Сребърна мечка“ за най-добра женска роля: Юн Мей за ролята ѝ в „So Long, My Son“ на Ван Сяошуай | Снимка (детайл): © Рихард Хюбнер/Берлинале 2019 За ролите си във филма So long, My Son Ван Цзинчун и Юн Мей бяха отличени със „Сребърни мечки“ за най-добър актьор и най-добра актриса. Наградите за този китайски филм насочиха вниманието към друг дискусионен проблем: очакваният с нетърпение нов филм на Джан Имоу One Second в последния момент бе изваден от конкурсната програма – според официалните твърдения поради технически проблеми. Но се предполага, че е намесена китайската цензура. Ерата на културната революция, за която става дума във филма на Имоу, и до днес в Китай е тема, по която почти не се говори.

бъдещето на киното – и на берлинале

Фактът, че участващият в конкурса испански филм на Изабел Коасет Elisa y Marcela е продуциран от Netflix, от самото начало породи протести сред кинопродуцентите. Допустимо ли е в състезателната програма на един голям фестивал да участва филм, който първоначално не е замислен да бъде излъчван в кината? Не подлежи на никакво съмнение, че стрийминг услугите ще са определящи не само за бъдещето на киното.

Откакто през 2001 г. Дитер Кослик пое ръководството на Берлинале, филмовият бранш се промени коренно – и съответно значението на филмовия фестивал. Аудиовизуалният свят преживявал „огромен, огромен прелом“ по думите на Кослик. През осемнайсетте години на неговата ера той задвижи много неща: подпомогна германското кино, подкрепяше талантите в киното, превърна Берлинале в най-големия фестивал в света, ориентиран към публиката. През май 2019 ръководството ще поемат Карло Катриан и Мариете Рисенбек. За тях най-голямото предизвикателство ще бъде новият облик на Берлинале – не на последно място и заради постоянно променящия се медиен свят.