Бърз достъп:
Отиди директно в съдържанието (Alt 1)Отиди директно в навигация на второ ниво (Alt 3)Отиди директно в навигация на първо ниво (Alt 2)

Разговор с Ани Васева
Ефектът Хофман

„Хофман“ - Двуезичен спектакъл на „Метеор“ с режисьор Ани Васева
Снимка: © Зафер Галибов

Ани Васева е режисьор и автор на пиеси, критически и теоретични текстове за танц и театър. Тя е един от съоснователите на „Метеор“ – група от съмишленици, която работи със сценични, визуални и текстови художествени и критически форми. „Метеор“ определят досегашните си проекти като „театър на дезорганизацията“, „нечовешки театър“ и „театрална оратория“. Двуезичният им спектакъл „Хофман“ е посветен на живота и творчеството на германския писател Е.Т.А. Хофман и може да бъде видян през месеците октомври и ноември в Гьоте-институт България.
 

Представлението Ви по текстове на Хофман е продължение на заниманията Ви с хибридния формат между лекция и пърформанс. В него творчестовото и животът на Хофман са вплетени като едно цяло. Познаването на биографията на твореца дава ли ни ключ за по-доброто осмисляне и разбиране на произведенията му? С какво Ви впечатли биографията на Хофман?

Спектакълът заема структурата на едно от произведенията на Хофман – „Златната делва“, което е разделено на „бдения“. Бдението, будуването, е дълбоко свързано с живота на Хофман, който е прекарал много безсънни нощи работейки, обикаляйки града или просто пиейки вино. Литературата на Хофман, разбира се, е плътно свързана с живота му – цялата битова драма, неуспехите, фрустрациите му се появяват в нея, както и фантазиите за свят, който е повече от наличния, свят, в който изключителното (поне понякога) надвива посредственото. 

В основата на Вашето представление са залегнали три Хофманови произведения – новелата „Пясъчният човек“ и художествените приказки „Златната делва“ и „Малкият Цахес, наречен Цинобър“. Защо избрахте именно тези творби и къде виждате пресечните точки помежду им?

И трите текста съдържат една централна за Хофман тема – напрежението между образа на живота такъв, какъвто трябва да бъде – изключителен, фантастичен, свят на невъзможното, и живота такъв, какъвто много често е – груб, грозен, жесток. „Златната делва“ е най-поетичното, най-красивото произведение на Хофман. За мен то е и най-интересно като литература. Динамиката в разказа, иронията, постоянните обрати в мисълта, сюжета, стила; играта с езика, с действието, с парадокса: всички тези елементи са не само майсторски използвани, но и всеки веднъж приложен принцип бива подриван, което винаги държи любопитството изострено и увеличава удоволствието от четенето. Общо за трите разказа е и раздвоението в образа на самия Хофман, който се появява едновременно като красив, одухотворен (но тромав и често претенциозен) студент и като уродливо, гърбаво джудже. Хофман сам е поддържал, и то с удоволствие, имиджа си на скандалжия, на клоун, на провокатор. Доставяло му е удоволствие да дразни околните и себе си с пресилването на всички свои нелицеприятни черти. Това удоволствие е двойно – едновременно отразява уродливото у другите и им го предоставя с утроена сила, но и си позволява сам да изложи себе си до край.   
 
В текстовете на Хофман всекидневно и фантастично преливат едно в друго, нерядко необяснимото и парадоксалното в миг се превръщат в нещо нормално, всекидневно, неговите герои като че ли винаги са хванати не в един, а в два „капана“ – този на лудостта и този на нормалността, без да са сигурни в кой точно се намират. Преплитането на естествено и неестествено, в това ли се корени „ефектът Хофман“?

Нормализирането на необикновеното е основен ход в произведенията на Хофман и това е особено видимо в „Златната делва“ и „Цахес“. Това нормализиране обаче не принизява необикновеното, напротив – размива границата на допустимото до такава степен, че вълшебното се оказва естествена част от живота. По този начин Хофмановата литература отстоява (и то по много зрелищен начин) правото на живот на магическото, дори и когато развоят на събитията е трагичен. При Хофман няма особено значение дали разчитаме необичайните събития като илюзия, породена от превъзбудено съзнание и съвпадения, или като истинско вълшебство – и двата прочита са напълно възможни и (въз)действат едновременно.
„Хофман“ - Двуезичен спектакъл на „Метеор“ с режисьор Ани Васева Снимка: © Метеор От Хофмановите творби струи визуална наситесност присъща на киноразказ. Хофман често лишава читателя от обяснения за един или друг детайл от историята и текстът минава пред очите на четящия като прескачащи кадри. На сцената Вашите герои съществуват и като мултимедийни образи. Целенасочен ли беше този Ваш избор или той се роди в процеса на създаване?

Въпреки че има много балетни и оперни произведения по Хофман, кино адаптациите се броят на пръсти и обикновено са много далече от автора. Една от причините е, че огромна роля в литературата му играе непредставимото. Затова Хофман е точно толкова труден и за театър – ако образите от произведенията му се представят нагледно, се ограбва огромният спектър от възможности, които човек сам доизгражда, четейки.

Употребата на уловени в момента с камера образи (често на самите актьори) и същевременното им възпроизвеждане на сцената в деформиран вид е свързано с темата за двойниците, за кривите огледала, за собствената сянка, която сякаш дебне в засада, в творчеството на Хофман. Апаратите на Стефан Дончев ни позволяват да работим много гъвкаво със създаването на мутирали двойници на онова, което виждаме пред себе си като безпрекословно реално, т.е., в края на краищата, да саботираме самото усещане за реалност. 

Макар представлението да е двуезично, текстът оставя усещане у зрителя за единение между български и немски. Как се постига тази цялост и неделимост между два толкова различни езика, към какви правила сте се придържали при структурирането на текста?

Започнахме с идеята да има един, най-много два, откъса от Хофман на немски, за да може да се чуе поетиката на езика му в оригинал. Постепенно се стигна до там, че двата езика присъстват равностойно. Това създаде нуждата от усилен езиков тренинг с изключителния специалист и педагог Венцислава Дикова, който продължи през целия репетиционен период.

Стремили сме се представлението да може да бъде следено пълноценно и на двата езика. Много от текстовете на немски и български не са идентични, което предполага по-висока степен на сложност и изобретателност, за да може хем текстът да се придвижва напред, хем да остава разбираем, хем да може да се играе с прескачането и несъотетствията в текста на двата езика.