По следите на Берлинската стена
Памет и обновяване

Берлинската стена
Берлинската стена | Снимка: © Марин Льодюк

На 9 ноември 1989 г. Берлинската стена падна. Тридесет години по-късно от нея са останали отделни части, които се използват като своеобразна площ за графити и всякакви художествени изяви, като например на откритата галерия East Side Gallery или пък в парка Mauerpark. Но макар разделението формално да не съществува, обликът на града сякаш продължава да е разединен от някаква невидима стена.
 

През ноември 2014, септември 2015 и май 2018 минахме по следите от стената, за да видим различните лица на града. Защото тъкмо на мястото на някогашната стена градът много се е променил: на тази ничия земя се появи модерният квартал Потсдамер плац; нови проекти за недвижими имоти по продължение на East Side Gallery и край Mauerpark заменят местата на контракултурата, които са съществували в периферията; понякога изоставените пространства се използват за създаване на алтернативни селища и обществени градини. Остатъците от стената също са застрашени: някои инвеститори възнамеряват да ги отстранят, на места това вече се случва, например при East Side Gallery, част от която през март 2013 бе разрушена заради строежа на луксозни жилищни сгради. Строителните проекти са съпроводени от многобройни протести. Това говори за символичната сила на стената и за пропастта, която разделя тези, които искат да заличат миналото – „позорната стена“ – и на нейно място да изградят модерни сгради, и онези, които искат да я запазят като спомен за едно болезнено минало, но разкрасена от художници, и като свидетелство за алтернативния Берлин от изминалите тридесет години.

„Стената на паметта“, която трябва да се помни

  •  Площад „9 ноември 1989“, Борнхолмер щрасе © Марин Льодюк
    Площад „9 ноември 1989“, Борнхолмер щрасе

    На площада са изложени първите снимки от срещата на източните и западните берлинчани. Зад тях все още се виждат части от стената. Точно на това място първите жители на Източен Берлин проникват в Западен Берлин. Вечерта на 9 ноември Гюнтер Шабовски, член на Централния комитет на ГЕСП, съобщава по телевизията, че преминаването на Запад може да се осъществи веднага. Малко след това съобщение хиляди жители на Източен Берлин се устремяват към различните пропусквателни пунктове. Граничният пост на Борнхолмер щрасе е първият, който около 22:30 часа вдига бариерата.
  • Мемориал „Берлинската стена“ © Марин Льодюк
    Мемориал „Берлинската стена“

    Ева Зьодерман, пресмениджър на мемориала „Берлинската стена“, през 2014 г. заяви, че берлинчани искали „позорната стена“ много бързо да бъде разрушена. А изграждането на мемориала продължило почти 15 години. Мнозина и до днес предпочитали да не останат никакви следи от стената, а още по-малко искали те да бъдат разкрасявани, както това става на East Side Gallery. „Възпоменателното тържество за 25-годишнината показа колко сериозно тази тема все още занимава хората“, казва Ева Зьодерман. „Затова е важно да се запази онова, което все още е останало от стената, за да могат бъдещите поколения да разберат какво се е случило.“
  • Мемориал „Берлинската стена“ © Марин Льодюк
    Мемориал „Берлинската стена“

    Да не се забравя стената означава освен това да не се забравят хората, които са загинали при опит за бягство. Мемориалът напомня за тях чрез белите кръстове, които са поставени на места по граничната линия.
  • Потсдамер плац © Марин Льодюк
    Потсдамер плац

    Само една малка част от стената свидетелства за това как е изглеждала тази част на града, преди да се превърне в търговски център. Потсдамер плац е бил най-голямата ничия земя в разделения град.

„СТЕНАТА НА БОЛКАТА“, която създава облика на града

  • Бранденбургската врата © Марин Льодюк
    Бранденбургската врата

    В градската среда и в сърцата на много берлинчани стената е оставила дълбоки видими или невидими следи. Например източноберлинските светофари за пешеходци с прословутите човечета, каквито след 2000 г. се появиха и на някои западноберлински улици. За много от берлинчаните все още има разлики в манталитета на източните и западните жители на града. Според думите на един минувач: „Понякога се налага да бъдат разрушени стените в главите ни.“
  • Паркът на Нордбанхоф © Марин Льодюк
    Паркът на Нордбанхоф

    Стената е била с дължина над 155 км. Някогашният хинтерланд, широката, пуста ивица земя между двете паралелни разделителни стени, личи все още по продължение на цялата линия. Там сега са създадени алеи за разходка и зелени площи.
  • Изоставени жп релси, паркът на Нордбанхоф © Марин Льодюк
    Изоставени жп релси, паркът на Нордбанхоф

    Стар мост все още свидетелства за разделението. На няколко стотин метра разстояние от него се намира Нордбанхоф, една от „призрачните“ гари между Изток и Запад.
  • Мостът Килер брюке © Марин Льодюк
    Мостът Килер брюке

    Все още видима ничия земя на един канал.

 „Стената на печалбата“, която привлича туристи

  • Граничният пункт „Чекпойнт Чарли“ © Марин Льодюк
    Граничният пункт „Чекпойнт Чарли“

    Стената привлича туристи, а някои успяват добре да се възползват от това: тълпи посетители за няколко евро се фотографират с фалшиви американски войници, най-често това става на Чекпойнт Чарли. Този граничен пункт придоби особен символичен смисъл, защото там бяха изправени един срещу друг „големите“ противници в Студената война, САЩ и СССР.
  • Парченце минало за продан © Марин Льодюк
    Парченце минало за продан

    На много интересни за туристите места в града човек може да си купи „отломки от стената“, често те са фалшификати.
  • East Side Gallery, Мюленщрасе © Марин Льодюк
    East Side Gallery, Мюленщрасе

    Магазин за сувенири до East Side Gallery, 1,3 км дълга, изрисувана част от стената. Тя се превърна в притегателна атракция за туристи.

„разрушената стена“, която привлича инвеститори

  • Строеж на луксозна жилищна сграда, Eаst Side Gallery © Марин Льодюк
    Строеж на луксозна жилищна сграда, Eаst Side Gallery

    Части от ничията земя, които са били общинска собственост, бяха продадени на инвеститори за строеж на офиси и жилищни сгради. Други територии, принадлежали някога към хинтерланда, са заградени, но флората и фауната са спасени, защото тези площи все още са неизползвани. Някои започнати строителни проекти са били спрени заради протести на живеещите в съседство. Най-мащабният строителен проект се нарича „Медиашпрее“ и предвижда бреговете на реката Шпрее, която минава през града, да добият нов облик. Големи фирми като Мерцедес както и търговски центрове вече са разположени там и изтласкват емблематични за контракултурата места. През 2014 г. в пространството между стената и реката Шпрее бе построена луксозна жилищна сграда, като за целта бе разрушена част от East Side Gallery.
  • Проект „Медиашпрее“, East Side Gallery © Марин Льодюк
    Проект „Медиашпрее“, East Side Gallery

    През 2018 г. въпреки протестите на живеещите в съседство обликът на града коренно се промени: изникват строеж след строеж. Луксозната жилищна сграда вляво вече е завършена.
  • EnergieForum, East Side Gallery © Марин Льодюк
    EnergieForum, East Side Gallery

    В тази сграда с офиси има проход към реката, което е било задължително изискване на проекта „Медиашпрее“ към строителите. Но за съжаление някои сгради като тази по-горе не е спазила това условие и изцяло е затворила достъпа до Шпрее.
  • Строителни проекти край Мауерпарк © Марин Льодюк
    Строителни проекти край Мауерпарк

    Мауерпарк преди е бил част от хинтерланда, който е разделял на две квартала Пренцлауер берг. След като живеещите в близост до него го превърнаха в истински парк, той стана символ на обединението на Източен и Западен Берлин. Части от него бяха разпродадени за строеж на луксозни жилищни сгради.

„Стената на берлинчани“, която се използва по нов начин

  • Неделен ден в Мауерпарк © Марин Льодюк
    Неделен ден в Мауерпарк

    След падането на стената берлинчани много скоро започнаха отново да използват свободните пространства, за да организират в своя квартал съвместни събития и да събират жителите от двете страни на стената. С детинска креативност, която може да се определи като типично берлинска, бяха изградени детски градини, паркове, учебни ферми, културни селища, кафенета и други конструкции, които сякаш са излезли от приказките. Мауерпарк се превърна в истинска емблема, най-вече заради битпазара и концертите, които се провеждат всяка неделя.
  • Част от стената край Мауерпарк © Марин Льодюк
    Част от стената край Мауерпарк

    Лине, швейцарска райтърка, 2014 г. Тази част от стената се използва от местни графити майстори на спрея и показва способността на жителите да си върнат своя град и неговата история.
  • Къщата на Осман Калин, Марианенплац © Марин Льодюк
    Къщата на Осман Калин, Марианенплац

    Турският градинар Осман Калин е построил къщичката си малко преди падането на стената. В подножието на стената най-напред е създал зеленчукова градина, а след това е построил и къщичката.
  • Teepeeland на брега на Шпрее © Марин Льодюк
    Teepeeland на брега на Шпрее

    Въпреки проекта „Медиашпрее“ някои места на контракултурата успяха да бъдат запазени или възстановени. През 2014 на един общински терен бе изградено селище от палатки. През 2018 г. гълъбарят Хюсеин ни посрещна в своя дом.
Да се тръгне по следите на Берлинската стена от днешния, вчерашния и утрешния ден означава да се проследи историята на Европа и нейните конфликти, да не се забравят хората, които са ги преживели, и да се разбере по-добре настоящето. Защото стената и падането ѝ все още съществуват в съзнанието на хората. Животът в града се определя не толкова от политически проблеми, колкото от историята на все още живите хора.