Юбилей
Първият „западен“ културен институт в България

През 2019 г. Гьоте-институт отбеляза 30 години от началото на своята дейност в България с богата програма от събития, летен празник и юбилейна изложба. Краят на годината е може би добър повод за още един поглед назад – към историята и предисторията на това присъствие, които са повече от интересни.

През 1952 г., само една година след създаването на „Гьоте-институт за поддържане на немския език в чужбина“ в Мюнхен, на около 500 километра по права линия от София, е открит първият чуждестранен филиал на института. Мястото е Атина – по това време колкото близо, толкова и далеч – Народна република България установява дипломатически отношения с Гърция едва през 1964 г., а с Федерална република Германия – през 1973 г.

Също през 1952 г. в Германската демократична република е основан „Комитет за културни връзки с чужбина“ с фокус координация дейността в други народно-демократични страни. По-късно към компетенциите на Комитета са добавени правомощия за откриване на туристически бюра и книжарници, които да служат за „културно и политическо просвещение относно ГДР“. По тази линия именно възникват Културно-информационните центрове на ГДР, първият от които през 1956 г. в Прага.

КИЦ в София е открит през 1969 г. от проф. д-р Роберт Алт, вицепрезидент на Лигата за дружба между народите, приемник на дейността на Комитета в ГДР.

„В страните от Варшавския договор се поддържат и магазини, в които се продават книги и грамофонни плочи от ГДР. Там Центровете се издържат до голяма степен от печалбата на тези магазини.“ Годишник 1989/1990, Гьоте-институт Мюнхен | Снимка: © Централен държавен архив Интересна е информацията относно КИЦ, която намираме в годишника на Гьоте-институт за 1989/90 г. – там е отбелязано, че към тогавашния момент ГДР поддържа в чужбина общо десет културни и информационни центрове (София, Будапеща, Прага, Братислава, Варшава, Краков, Хелзинки, Стокхолм, Париж, Дамаск) „със задачата да представят немската култура и по-специално ГДР в различните ѝ аспекти, но и работейки в областта на сигурността и политическите контакти“. Според същия източник Гьоте-институт не е имал и няма намерение да поема тези центрове.

Първият „западен“ културен институт в София

В късната есен на 1988 г. България и ФРГ сключват споразумение за размяна на културни институти в София и Мюнхен. Така до този момент единственият западен културен институт в София отваря официално врати на 1 май 1989 г., а в оценката на централата за годината е отбелязано, че като такъв той носи „особена отговорност в тази ситуация“.

Една от най-важните и трудни задачи през първите месеци за института се оказва намирането на подходящо помещение за дейността му. Първоначално Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус (БОДК) предоставя за целта апартамент на ул. „Юри Венелин“, а когато служителите решават да направят малък ремонт, от всички страни започват да изпадат подслушвателни устройства. По това време първите сътрудници на института са засипани обаче не само с „бръмбари“, но и със… захарни изделия! Причината за това изобилие се оказват необходимите за дейността им покупки от „Кореком“, където обаче ресто до кръгли суми те получават не в съответната валута, а в дъвки и бонбони – местен подход, който води до проблеми при осчетоводяване разходите на института.

От 2003 г. насам адресът на Гьоте-институт в София „постоянен“ - ул. „Будапеща“ 1 | Снимка: © Иван Шишиев

В началотО

В началото на 90-те години Гьоте-институт подкрепя процесите на реформи, протичащи в България, като организира експертни срещи за обсъждане на теми като самоуправление, конституционно право, рамков закон за висшето образование, медийно и избирателно право. „Въпреки тежките битови условия, кризата с бензина и спирането на тока, успяха да се проведат и двете събития, посветени на темата „Обединението на Германия – отражение върху Източна Европа“, при които ставаше въпрос преди всичко за политически и социално-икономически процеси, с участието на многобройна и ангажирана публика“, е отбелязано в годишника от 1990/91 г.

Каре с обобщена информация за Гьоте-институт в София, годишник 1989/1990, Гьоте-институт Мюнхен | © Гьоте-институт Институтът се стреми да отговори на очакванията на обществеността и да запълни празнината след прекратяване дейността на Културния център на ГДР. Така през октомври 1991 г. към Гьоте-институт е открита библиотека с основна колекция от 2500 тома и няколко периодични издания. Всъщност вестниците и списанията, с които библиотеката разполага тогава са точно четири, но още през следващата година техният брой нараства на петдесет и пет. Интересът към съвременната немска литература и информация за Германия, особено относно нейната икономика, по това време е огромен.
 
По същото време стартират и езиковите курсове – започнали с около 300 курсисти годишно, курсовете набират широка популярност и броят на изучаващите немски език бързо се удвоява и утроява в рамките само на няколко години.

За културната програма на института е важно да представи на българските граждани „развитието на западния свят, от който те са били откъснати повече от 40 години“, както четем в годишника от 1991/92 г.; целевата група са най-вече младите хора, обучаващи се например в театрални или художествени академии. По тази линия през България преминава турнето на танцово студио Фолкванг, Есен, с артистичен ръководител Пина Бауш. Годината е 1991 г., а в София с изпълнения гостуват Урс Дитрих със „Зангиус“ и Райнер Бер с „Червени рози“.  

Знакова е и поканата, отправена от Гьоте-инситут към Карлхайнц Щокхаузен, който гостува със своята творба „Инори“ в рамките на „Musica nova – София‘93“, фестивал, вплетен в програмата на „Софийски музикални седмици“. Композиторът работи с музикантите на Софийска филхармония и сам дирижира концертите в Зала 1 на НДК.

© Постстудио

30 години Гьоте-институт в България           

Първите стъпки на Гьоте институт в областта на културното сътрудничество съвпадат с тези на множество събития и инициативи, които в днешно време приемаме като наложили се и „традиционно“ очакваме следващите им издания. Това например важи за международния София Филм Фест, подкрепян от института още от самото начало през вече далечната 1997 г. Когато през 2007 г. фестивалът поставя акцент върху Германия, Гьоте-институт подпомага посещението на режисьора Вим Вендерс, придружено от най-голямата негова филмова ретроспектива, показвана до този момент в България – прожектирани са близо 20 игрални филма.

Съвременният танц също е важна тема в програмата на Института – в партньорство с Бbrain Cstore Пroject от 2007 г. Гьоте-институт подкрепя уоркшоповете за съвременен танц Nomadic Dance Academy, съпътствани от семинари. Като част от усилията на тази балканска мрежа за съвременен танц възниква международният фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“ (с XII издание през 2019), също подпомаган от Гьоте-институт.

Представянето на театър от световните сцени пред българска публика също е една от посоките, в които работи институтът. Така в рамките на честването на 100-годишния юбилей на Народен театър „Иван Вазов“ през 2005 г. трупата на Камершпиле, Мюнхен, с подкрепата на Гьоте-институт, гостува със спектакъла „Антигона“, а през 2016 г. Дойчес театер Берлин гастролира в София с постановката „В очакване на Годо“ от Самюел Бекет с участието на Самуел Финци и Волфганг Кох в главните роли. Започната от Димитър Гочев, който не успява да я завърши приживе, постановката на режисьора Иван Пантелеев има огромен успех.

„Повече не мога да гледам изкуство“, Тим Улрихс | Гьоте-институт подкрепя местната художествена сцена и насърчава реализирането на копродукции и съвместни проекти. Със съдействието на института през 1999 г. световноизвестният минималист Улрих Рюкрим представя своя изложба в СГХГ, а през 2009 г. Тим Улрихс, един от най-значимите концептуални художници на XX век., гостува с творби от колекцията на Роберт Симон от Музея на изкуството в град Целе, Германия.

През есента на 2019 г. Гьоте-институт посрещна своя нов директор – Марина Лудеман, която след опита си в Бразилия е любопитна да открие „най-екзотичната страна в Европейския съюз“, нейната древна култура и съвременни творци.