Около света от вкъщи
Кой е д-р Муму?

Канзас Сити си има супергерой. Д-р Муму често броди по улиците, маскиран като отмъстител. Но мисията му не е да залавя престъпници, а да дарява усмивки на хората. За което пък не са му необходими нито суперсили, нито магия или заучени трикове.

Om Михаела Пфлуг

В джоба си д-р Муму винаги носи лакомства и една стодоларова банкнота. Така веднъж седмично помага на хора, които имат нужда от малко подкрепа или „boost“, както обича да казва той. Въпреки маската, която носи на лицето си, д-р Муму вече не е напълно анонимен, какъвто беше доскоро. След няколко разговора и изцяло с негово съгласие, самоличността му е разкрита от местен вестник. „Смятам, че беше време това да се случи. Надявам се сега и други хора да се вдъхновят да помагат на непознати“, споделя супергероят, който в действителност се казва Дейв Макгий.
 
Вече 36 години той върши добрини зад маската на д-р Муму. „Вярвам, че това е причината да бъда на този свят. Да помагам на другите ме прави щастлив и удовлетворен“, казва Макгий. Първоначално държи да остане анонимен, защото целта му не е да обира овациите, а и желае необозпокояван да се разхожда по улиците като Дейв Макгий. Дори дългогодишният му партньор дълго време не подозира нищичко за филантропските му приключения. „И все пак, това не ме изненадва. Дейв винаги е бил безкрайно състрадателен“, споделя той.

„Който няма кола, най-вероятно се сблъсква със затруднения“

Дейв Макгий разказва, че преди години глас в сърцето му го насочва как да действа. „Гласът ми подсказа, че трябва да направя нещо, за да помагам на хората. Особено на бездомните и на онези, които имат най-голяма нужда.“ Тъй като Канзас Сити е познат като „града на колите“, според Дейв Макгий „който няма кола, със сигурност се сблъсква със затруднения и вероятно води битка за оцеляване“. Затова в рамките на ежеседмичните си обиколки из града той често се отправя към автобусните спирки, където очаква да срещне нуждаещите се.
 
Вътрешният глас и дългогодишният опит напътстват д-р Муму в откриването на щастливците. Той разговаря с хората, разпитва ги как се чувстват и дали имат нужда от някаква подкрепа, която нито един от тях не би отказал. И всеки получава лакомства, но само един – стодоларовата банкнота. „Не е въпрос само на пари, за да помогнеш“, казва Макгий. Повечето хора се радват дори само на лакомствата. „Ето затова става въпрос – аз искам да вдъхвам кураж на хората.“

Понякога дори изобщно не ти трябват пари, за да сториш добро. Дейв Макгий разказва например за ситуация, в която е бил на път като турист в друг град. Тогава с колелото си  Дейв успява да помогне на бездомен човек да стигне до работното място на сина си: „Това ми костваше единствено малко време и енергия“, казва супергероят от Канзас Сити.

Историята зад д-р Муму

Вероятно собственото му минало е една от причините, заради която Дейв Макгий се грижи толкова отдадено за хората на улицата. Майка му почива, докато е още дете, а когато баща му се жени повторно, неговата мащеха и доведеният му брат започват да малтретират Макгий и сестра му. След една особено тежка семейна свада двамата напускат дома си и се озовават на улицата. „Сравнително бързо сестра ми беше приютена от съсед, но аз се скитах дълго и близо шест месеца спах на един диван заедно с пет кучета.“ След време двамата неофициално са осиновени от две монахини.
 
Дейв Макгий следва в университет и става хиропрактик в Канзас Сити. Той изцяло преобразява кабинета си с черно-бели декорации, имитиращи окраска на крава. „За това си има конкретна причина“, споделя той. Една от задачите му като дете е да пробива дупки в леда, за да могат кравите да пият вода. Един ден, когато не успява да свърши задачата си преди училище, една крава пропуква леда в търсене на вода и се удавя. „Заради рисунките в кабинета ми, пациентите започнаха да ме наричат д-р Муму“.
 
61-годишният мъж иска да продължи да прави добро зад маската на д-р Муму. При това толкова дълго, колкото е възможно. Може би след няколко години не само в Канзас Сити, а и в Германия, тъй като Макгий и неговият партньор искат да се преместят там, когато се пенсионират. „Трябва само да се сдобия с евро, а Марк да ми превежда“, казва той, смеейки се.

Тексът е публикуван за пръв път на страницата на проекта „Nahaufnahme“ на Гьоте-институт.