Бърз достъп:

Отиди директно в съдържанието (Alt 1)Отиди директно в навигация на второ ниво (Alt 3)Отиди директно в навигация на първо ниво (Alt 2)

Философията на природата на Гьоте
Какво може да ни каже Гьоте за природата?

Паметник на Гьоте в парка „Вила Боргезе“ в Рим.
Паметник на Гьоте в парка „Вила Боргезе“ в Рим. | Снимка: © Colourbox

Малко знаем за трайния интерес на Гьоте към природата. Поколения читатели са мечтали, скитайки из горите с младия Вертер. Но погледът на великия автор към природата далеч не се ограничава до поетичното описание, а се впуска в дълбоки научни изследвания.

Om Огнян Касабов

На едно от последните събития в Гьоте-институт в София преди карантината, наложена заради настоящата пандемия от Ковид-19, поговорихме с Олга Николова, главен редактор на списание Пеат некогаш, именно за този непознат образ на Гьоте. Поводът: първата по-обхватна поява на Гьоте като учен на български език – няколкото превода, появили се неотдавна на страниците на списанието. Заедно с доста разнообразната публика поразмишлявахме не само за изследванията на поета, но и за това какво те могат да ни кажат за отношението между наука и поезия днес.

Валидно ли е все още прословутото разделение между „двете култури“ – природонаучната и художествено-хуманитарната? По всичко личи, че то дори се е задълбочило твърде много през двата века, делящи ни от времето на Гьоте. Днес не очакваме от изкуствата да ни научат на нищо обективно за природата. Дори отделните природни науки дотолкова са се специализирали, че понякога отделните клонове и школи на една и съща наука трудно разговарят помежду си. Гьоте е може би последната „ренесансова личност“ на Модерността, последният универсален ум, подобен на Лайбниц и Леонардо преди него.

Какво могат да ни кажат природонаучните изследвания на Гьоте днес? За да разберем това, нужно е да щрихираме мисловния контекст, в който се оформят те.

Природата като динамично, живо цяло

На първо място, Гьотевият поглед към природата се помества в тогавашната виталистична парадигма, която вижда природата като постепенно разгръщане на жизнени сили. Природата не е съвкупност от материя, а самооформящ се процес. След това, нужно е да подчертаем, че Гьотевият поглед към природата е холистичен. Той се стреми да обхване всяко явление в едно единно цяло – без да изличава спецификата на отделните му части, но като подчертава вътрешната връзка между тях.

Тези две насоки на мисълта ръководят Гьоте в неговите ботанически изследвания, където той формулира една от най-важните си теории – тази за метаморфозата на растенията. Тя е ключова заради пробива, настъпил в научните схващания на Гьоте, когато по времето на неговите прочути италиански пътешествия го осенява странната идея за прарастението, прераснала по-късно в по-общата концепция за прафеномена.

Да, идеята може да ни изглежда спекулативна, но тя насочва Гьотевите изследвания върху морфологията на организмите и схващането му за тялото като едно цяло, което създава органите си един от друг. Всички органи на растението постепенно израстват от преобръщенията на семето, пускащо част от себе си надолу в земята като корен, а друга – нагоре към светлината като постепенно учленяващо се, разлистващо се и напъпващо стебло. Природата е динамичен процес: с този си поглед Гьоте (заедно с Хердер) е един от предвестниците на еволюционната теория, за какъвто го признава може би най-важният еволюционен биолог от края на XIX в., Ернст Хекел – изследователят, разработил основата на науката екология.

Прарастението може да се тълкува като първообраз на всички растения, но и като резултат от опита да се съчетаят в едно различни видове според общото между тях, за да се помисли за възможния облик на техния предшественик. Тази мисъл ръководи Гьоте, когато той – все още в разрез с научните предразсъдъци на епохата – сравнява човешката анатомия с тази на другите бозайници. Именно така поетът прави важно анатомично откритие – наличието на междучелюстната кост у човека.

Светлината и мракът на науката

Холистичният поглед движи и може би най-прословута природонаучна теория на Гьоте – тази на светлината. В нея той се противопоставя на Нютон с неговото схващане за светлината, съставена от отделните цветове на спектъра. За Гьоте тук вътрешното единство липсва. Затова той се стреми да обясни как различните цветове възникват от различните съотношения на светло и тъмно. Нещо повече, Гьоте се противопоставя и на Нютоновия подход: истинският експеримент се провежда не в изкуствени условия, а в живия опит навън.

Тъкмо в подобни аспекти Гьотевото естествознание може да започне да изглежда „поетично“ и съответно – не съвсем сериозно като наука. Противно на това говорят свидетелствата на множество учени, не на последно място Вернер Хайзенберг – физикът, на когото дължим принципа на неопределеността.

В чест на 250 г. от рождението на Гьоте, Хайзенберг произная реч, в която твърди, че Гьотевият подход е по-потребен от всякога като коректив на все по-абстрактната картина, която съвременната наука рисува на света, и която все повече я отдалечава от „живата природа“. Това продължава да бъде така и днес: науките сякаш са започнали да обясняват един свят, който не е нашият. Нещо, което се отнася не само до квантовата механика, но и до области от медицината и физиологията до икономиката и политологията.

Впечатляващо е, че Хайзенберг говори за науката не просто като теоретично занимание, а и като начинание, упражняващо технологична власт. Този проблем е станал още по-належащ през десетилетията, делящи ни от неговата реч за Гьоте. Когато стане непрозрачна и неконтролируема, тази власт започва да става заплашителна.

Гьоте днес

Не на последно място, погледът на Гьоте към науката неразривно включва и едно важно етическо измерение. Науката е и отговорност – към природата и към хората. Днес в тази насока работи биоетиката, която обаче все още далеч не е интегрирана в биотехнолгичните изследвания и медицинските практики, които са неин обект. Гьотевото холистично мислене е актуално също и в контекста на екологичните тревоги на нашето време. Развитието на технологиите, с които експлоатираме и изменяме природата, често изпреварва развитието на общественото съзнание, и това разминаване може би се ускорява днес.

В разговорите си с Екерман Гьоте подчертава как без да вникне в природата е нямало да може да достигне до разбирането си за човешкия характер. Мисля, че подобен внимателен, едновременно прецизен и обединяващ поглед ни е нужен повече от всякога. Затова интересът към Гьоте като учен е не само израз на уважение към миналото, а и по-важно – част от залога ни за бъдещето, което ще изградим.