Права на човека
Образование на две скорости

Covid-19 ускори процеси в българското училищно образование, които се бавеха с години. За трудностите и предизвикателствата пред образователната ни система по време на пандемия разказва д-р Марта Методиева.
 

Om Д-р Марта Методиева

Извънредното положение, въведено заради кризата с Covid-19, постави българските училища в режим на експедитивна и максимално гъвкава реакция, която трябваше да осигури задоволително преминаване към онлайн обучение. Този тест за националната образователна система бе взет по-скоро изненадващо добре предвид нерешените с години проблеми в образованието и започнатите реформи, които до голяма степен нямат ползотворен ефект. В рамките на един месец българските училища и педагогическият им състав успяха да организират и осъществят някакво протичане на образователна дейност, която да спаси учебната година. В някои учебни заведения преминаването се случи с почти стопроцентова ефективност, в други – не.

Различни фактори обусловиха образование на две скорости в кризисна ситуация, която нямаше предвидими параметри на протичане. Дистанционното преподаване стана факт в контекста на доклада на Европейската комисия, според който качеството и приобщаващият характер на образованието в България продължават да са големи предизвикателства, като средните резултати на учениците по четене, математика и природни науки не са се подобрили в сравнение с резултатите от 2015 г. и остават значително под средните за ЕС.

Основен акцент в публикуваните наблюдения е, че България е сред държавите членки, в които социално-икономическото положение има най-голямо влияние върху учебните резултати, а териториалната и социалната сегрегация е най-ясно изразена: средният резултат по четене на учениците от намиращите се в селски райони училища е със 115 пункта по-нисък от този на учениците в градовете, което е равносилно на 3 години училищно образование. В България се наблюдава тенденция, учениците да се групират според това дали постиженията им са ниски или високи, както и в зависимост от социално-икономическия им статус.

Въпреки че правителството е въвело редица мерки за справяне с предизвикателствата, свързани с качеството и равенството в образованието, все още предстои да се видят резултатите от тях. Covid-19 добави нова тежест към това предизвикателство, чиято главна цел е приобщаването на децата от българската ромска общност към образователната програма. Училищната сегрегация, както и пречките, породени от крайната бедност, правят процеса особено труден. Данни сочат, че 34% от ромите завършват само началния етап на основното образование, а 44% – прогимназиалния.

Бедността сред ромското население и дистанционното обучение

Цифрите, които представят ситуацията с техническата обезпеченост на немалко български деца от малцинствен произход, а оттам и възможността им да се включат в дистанционен образователен процес, са категорични. Според проучване на Европейския съюз за доходите и условията на живот (EU-SILC) от 2017 година 52.5% от всички домакинства в страната разполагат с компютър, а сред домакинствата от ромски произход – едва 21%. Същият е делът и на домакинствата, получатели на месечна социална помощ или помощ за отопление, притежаващи компютър (20%), като при социално слабите роми ситуацията е сходна (14%).      

В случая става дума за около 40 хиляди бедни ромски домакинства с деца, за които липсват предпоставките да бъдат включени в дистанционния образователен процес. За сравнение 34% от всички получатели на социални помощи, които са с едно или повече деца, разполагат с компютър. Тоест, общо около 57 хиляди бедни домакинства с деца нямат компютър у дома. Оказва се, че сред социално уязвимите групи, рискът от липса на дигитални умения е много висок, а сред ромите той е допълнително завишен. Колкото до ползването на интернет, 52% от населението има достъп до интернет у дома и само 21% от ромите. Около 47 хиляди деца нямат достъп до интернет вкъщи, от тях около 24 хиляди са ромски деца.

Образователните медиатори и тяхната роля по време на коронакризата

Въпреки трудната стартова позиция, която обрече на лош резултат онлайн обучението за много ромски деца, представители на общността, работещи с различни ромски организации, успяха чрез действията си да дадат шанс за образование в кризисната ситуация на немалко ромски ученици. Още в началото на месец април ромската организация „Амалипе“ публикува обнадеждаващи новини. В рамките на националната кампания „Стара техника за ново начало“, организирана от Център „Амалипе“, образователни медиатори започват раздаването на обучителни и информационни материали в ромските квартали и махали. Основна цел е да се обхванат всички деца, които не могат да вземат участие в дистанционното обучение, като за тях се предоставят учебни материали, работни листове, подготвени от учителите и класните ръководители на децата.

Образователният медиатор Тихомир Георгиев от община Криводол всеки ден обикаля махалата и раздава информационни и обучителни материали на учениците, които не могат да участват в електронното обучение. В ОУ „Васил Левски“ – село Градище, колегата му Мехрибан Шенол Мехмед изминава 80 км на ден, за да предостави учебни материали на учениците, които нямат интернет. Районът на училището обхваща седем села, които трябва да се обходят, за да не остане нито едно дете извън образователната система. Образователният медиатор Анелия Илиева обикаля семействата в село Борован, за да снабди нуждаещите се деца с таблети, подсигурени от училището.

Спасителни действия от страна на държавата

При все че цялостната равносметка за резултатите от трите месеца онлайн обучение все още предстои да бъде направена, вече е ясно, че около 3% от учениците не са участвали в никаква форма на дистанционно обучение след неговото въвеждане на 16 март. Около една трета от учениците са участвали единствено в асинхронно обучение, при което са получавали задачи през приложения за съобщения или както вече бе споменато, от образователни медиатори/учители. По обясними причини е голяма вероятността, те да не са усвоили учебния материал в необходимата степен. Посоченото се отнася в най-голяма степен за семействата, които не разполагат с достатъчно устройства с достъп до интернет или с интернет връзка изобщо.

За тази група ученици се провеждат допълнителните обучения по проект „Подкрепа за успех“ в присъствена форма. Идеята се осъществява с частично присъствие, което към средата на юни обхваща 54 000 деца и ще продължи и през месец юли. Преподаването в този ad hoc вариант ще се осъществява както от учителите в съответните училища, така и от специално обучените преподаватели от програмата „Заедно в час“.

Как бе заложено образованието на две скорости

Предвид представените данни е обяснимо защо МОН не задължи училищата да преминат изцяло на синхронно обучение, въпреки множеството добри платформи за онлайн преподаване, най-добрите от които са дори безплатни. Очевидно над 50 000 деца въобще нямаше да могат да се включат в подобен образователен процес, не само заради липсата на устройства и интернет, но и заради цялата сложност на осъществяването на такъв формат на обучение – за него се изисква специално работно място на детето, където то на спокойствие и тишина да слуша и участва в онлайн уроците, без да се притеснява от обкръжаващата го среда. Едва ли има повече от 1% ромски семейства, които могат да си позволят подобен лукс.

Свободният избор между двата типа обучение обаче се оказва нож с две остриета. Напълно необяснимо е защо множеството училища, в които няма ученици от ромски произход, не преминаха на синхронно обучение, въпреки анкетите, пуснати от МОН, в които родителите ясно заявяват, че настояват за него и имат необходимата техническа и жилищна обусловеност, за да си го позволят. От своя страна, множество училища можеха да намерят ресурси за подпомагане на учителите, които не разполагат с добри устройства или са неспособни да се справят с предизвикателствата на онлайн обучението. Дори и в даден педагогически екип да е имало отделни преподаватели, които твърдо не желаят да се включат в синхронното обучение, то е било напълно възможно да се направи смесена програма, редуваща синхронно с асинхронно преподаване.

Асинхронната форма на обучение – неособено сполучлива имитация

Основният проблем на асинхронното обучение е, че то до голяма степен имитира образователен процес. В общности, където е единствената възможност за някаква форма на учене, то спасява донякъде положението, но с уточнението пред скоби, че трябва да бъде компенсирано с реално присъствие в училище и директна среща с учител по съответния предмет. Но в среда, в която нищо не го налага изрично, асинхронното обучение рискува с два много несигурни фактора: родителската помощ и личната отговорност и способност на децата да учат сами.

От представените данни се вижда, че и при нормални обстоятелства българските ученици не се справят добре с усвояването на учебния материал, въпреки помощта на учителите и училищата си. Какво остава, ако тази подкрепа им бъде отнета и те са оставени сами на себе си. Спасителният вариант са родителите, но дори и добре образовани и напълно отдадени на децата си, те не могат да заменят напълно професионалните преподаватели по съответните предмети. Даже е възможно да навредят, вместо да помогнат поради методическа неопитност.

Извънредната ситуация с Covid-19 предизвика училищното образование на собствен терен. Достатъчно висок процент от основните и средни училища разполагат с онлайн опит, притежават необходимата интернет грамотност, а учениците умеят да изработват мултимедийни проекти, които придават адекватен за света на новите технологии профил. Същевременно предизвикателството на онлайн обучението доказа дефицити, за които образователните институции отдавна знаят. Карантинните мерки се осъществиха само в училища, където формата на преподаване е била преобладаващо синхронна. Там, където това не е факт, няма как да има сигурна отправна точка, спрямо която да се извърши оценката за реално свършена работа, за количество преподадени и научени уроци.

Следователно броят на учениците, които имат нужда от допълнителна работа през лятото, защото най-вероятно не са усвоили добре учебния материал, е много по-голям от 54 000 и въобще не обхваща само деца от ромски произход. Това, което вероятно ще се случи, за да се компенсират трите месеца самостоятелно обучение на учениците, е инвестиране от страна на родителите в частни уроци, които да запълнят празнините по съответните предмети. Засега държавата не е обявила, че ще подпомогне финансово подобно спасително решение.

Неравномерно връщане към училищната рутина

Covid-19 изкара учениците от училищата в бърз порядък и за немислимо дълъг период, особено в страни като България, където извънредното положение настъпи след две последователни грипни ваканции. Свикването с новия режим на работа бе голямо изпитание, както за учениците, така и за учителите – особено в учебните заведения, които преминаха почти изцяло на синхронно обучение. Поради факта, че същността му бе да следва реалната учебна програма, то обоснова до голяма степен запазването на училищните навици.

Точно обратен бе ефектът от асинхронното обучение, особено за учениците от ромски произход и онези със слаб успех и преди кризата. Общото между всички тях е неспособността за систематично учене, множеството отсъствия, различни комуникативни проблеми в училищната среда, които рефлектират върху успешното обучение. Не е изненада, че дори при синхронното обучение, учениците с по-нисък успех и мотивация за учене съставяха най-голям процент невключили се в него.

Естествено следствие от тези наблюдения е, че, когато възстановяването на нормалния учебен процес стане реалност, най-големи трудности при реадаптацията ще срещнат именно тези участници в учебния процес. За учителите пък ще бъде още по-трудно да намерят верния и целесъобразен подход към тях, за което вероятно ще се изисква някаква допълнителна подготовка и обучение. Всички завърнали се в училищата – и учениците, и педагогическият персонал – ще трябва да минат през критично осмисляне на натрупания „по неволя“ опит. Опасността още не е напълно отминала, но образователните администратори и учители със сигурност ще търсят начини, за да се върнат отново към познатия ритъм. Това предполага емпатия и разбиране към загубилите близки заради болестта и тези, които сами са я преживели, както и ново изграждане и привикване с училищната общност.

Към всички тези етапи на завръщане и възстановяване на стария ритъм и рутина на обучение, немалко ученици ще се изправят и пред проблема да се научат отново да усвояват учебен материал, да спазват правилата, да се съобразяват с часовото разпределение на учебния ден, да участват активно и без извинения в учебния процес. Както по отношение на здравните и икономически последствия от кризата с Covid-19, така и при образованието, щетите от него в дългосрочен план тепърва ще се идентифицират и обобщават. Оптимистично е, че въпреки изброените слабости и предизвикателства, все пак са отбелязани и положителни тенденции и постижения в образователния процес. Важното е те да бъдат запазени и развивани, редом с решаването на новопоявилите се проблеми.