Разговор с Елица Петкова
Българските имена в немското кино: Елица Петкова
Последният филм на Елица Петкова „Риба, плуваща по гръб“ направи световната си премиера през февруари в програмата на 70-тото издание на „Берлинале“, като се състезава в категорията „Перспективно германско кино“. Пред българската публика лентата беше представена през юли в рамките на тазгодишното специално лятно издание на София филм фест. „Риба, плуваща по гръб“ е един от трите немски филма с български режисьори, представени на фестивала тази година. Разговаряхме и с трите режисьорки, за да научим повече за филмите им и затова какво се случва с киното в сегашните условия.
Om Симона Ганева
Как се прави кино в Германия днес?
Не знам дали има определена формула за правене на кино, където и да е било по света. Принципно за осъществяването на един филмов проект освен материалните параметри са нужни предимно: силна мотивация, вяра в проекта, търпение, еластичност, любопитство, желание за работа с хора, смелост за проява на творческа свобода, оптимизъм, будна интуиция, добронамереност.
Ако изброените необходимости са налични, авторът ще съумее да изгради коалиция с подходящите хора и да се обгради със силен творчески екип, с който да постигне реализацията на проекта си. Това е едно мое убеждение, но формула за успех – нямам.
Какъв беше Вашият път – от раждането на идеята за филма „Риба, плуваща по гръб“ до появата му на голям екран?
Криволичещ – подобен на стръмна планинска пътека, покрита с малки и големи камъни, които гарантират многократни спънки. Тъй като филмът не разполага с „невинна“ тематика, присъща например за една романтична комедия, организацията и финансирането му бяха много трудни. Накрая стигнахме дори до копродукция с една китайска продуцентска къща от Пекин, за да успеем да го реализираме. Общо процесът отне три години, в които имахме усещането за непрестанен маратон. Но после, когато се събрахме всички на представянето на филма на „Берлинале“ и видяхме реакциите на няколко хиляди човека в лицето на нашата публика, усещането за тежкия товар бе моментално изменено от чувството на щастие и лекота.
Сред кои режисьори (и/или филми) откривахте вдъхновение за визуалната стилистика на Вашия филм?
Филми като „Кучешки зъб“ на Йоргос Лантимос, „Елена“ на Андрей Звягинцев, „Атенберг“ на Атина Рахил Цангари и не на последно място „Недер и Симин: Раздялата“ на иранския режисьор Асгар Фаради определено ни вдъхновиха с внушителната си и същевременно семпла и изчистена естетика. Усещането за персонажите от своя страна е силно вдъхновено от констелацията на персонажите в пиесата „Затворено общество“ на Жан-Пол Сартр. Там също тримата герои са затворени в „Ада“, който е предизвикан от собствените им очаквания, винаги насочени към този, който най-малко е способен да им откликне.
Една от големите личностни борби на съвременния човек е копнежът по промяна, която обаче по една или друга причина сякаш никога няма да настъпи. Това вътрешно противоречие можем да открием под една или друга форма и у персонажите във Вашия филм. Смятате ли, че настоящата особена ситуация би могла да бъде разглеждана като възможност подобна промяна действително да настъпи и да преобрази живота ни изцяло?
Възможност, да, със сигурност. Но дали тази възможност би могла да кулминира в реална промяна вече си зависи от самите нас. Необходимо е човек да прави активни крачки и да взима съзнателни решения, за да моделира живота си в желаната посока.
Ако разчитаме на това една пандемия да ни предостави готови решения и спасение от собствената ни деструктивност към заобикалящия ни свят, това няма как да се случи. Необходими са първо осъзнаване, после готовност за промяна и накрая воля, която да превърне идеята в действителност. Всичко това е напълно в сферата на възможното, но за реализацията му е необходима една колективна воля.
По какъв начин повлия пандемията върху разпространението на филма „Риба, плуваща по гръб“? Какви според Вас са шансовете и предизвикателствата пред него с оглед на условията, в които ще живеем още неизвестно дълго време?
Влиянието на пандемията е много голямо и се отрази с няколкомесечно замразяване на филма, директно след световната му премиера на „Берлинале“. Много от фестивалите, на които трябваше да бъде представен, бяха отказани заради рестрикции, голяма част са изместени назад във времето или изнесени онлайн. Разпространението е трудно и непредвидимо. Надяваме се наесен на „истински“ физически премиери на фестивалните участия, за които филмът е селектиран, но никой не знае как ще се развият нещата дотогава.
Опишете с едно изречение: защо да гледаме Вашия филм?
Защото той не проповядва, не възпитава и не размахва морален показалец, а вместо това респектира интелигентността на зрителите си.
